Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИНВЕСТИЦИИТЕ В КРЕМИКОВЦИ - РЕАЛНОСТ ИЛИ МИРАЖ

Внушителна инвестиционна програма обяви металургичният комбинат Кремиковци пред БФБ-София на 9 ноември. В бизнесплана на дружеството за следващата година са заложени 140 млн. лв., както и още 57 млн. лв. за основни ремонти. Тези средства ще се използват за реконструкция на първа и втора агломашини, за ремонт на аспирационните филтри в агломерационното производство, за обновяване на трета доменна пещ и т.н. Мениджърите на дружеството подчертават, че цитираните суми са рекордни в досегашната му история, и обясняват, че инвестициите ще бъдат възможни благодарение на постигнатите добри резултати до този момент. Какви обаче са тези добри резултати не е съвсем ясно. Отчетът на дружеството за деветмесечието още не е постъпил на фондовата борса, но хората там не са сигурни, че той ще е особено привлекателен. Поне ако се съди от резултатите за първата половина от годината. В тях ясно се вижда, че инвестициите между януари и юни са практически равни на нула. За сметка на това в перото разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни активи се мъдри цифрата от 287.1 млн. лева. В инвестиционната си програма собствениците на Кремиковци са заложили и годишен ръст на производството от 24.89 процента. Те разчитат да пуснат в действие комплекса за непрекъснато разливане на стомана, който би трябвало значително да повиши качеството и количеството на произвежданата продукция. От шестмесечния отчет на дружеството обаче се вижда, че приходите от продажби на продукция са нараснали твърде скромно в сравнение с миналата година (от 381.9 млн. на 394.2 млн. лв.), докато разходите за материали са скочили от 306.8 на 329.5 милиона. Мениджърите на дружеството обясняват това с рекордните цени на суровините, но кой знае защо пропускат да включат в калкулациите си факта, че и черните метали, които са основната им продукция, също са поскъпнали на международните пазари. В Кремиковци са били достатъчно предвидливи да планират и 95 млн. лв. за изплащане на разсрочените задължения към държавни фирми (Булгаргаз и НЕК) през 2005 година. Въпреки това те очакват комбинатът да приключи годината с положителен финансов резултат, който при това да надвишава 100 млн. лева. Дружеството завърши с печалба (119.4 млн. лв.) и миналата година, но тя бе постигната благодарение на намалените запаси и на валутнокурсовите разлики. През първите шест месеца на тази година обаче дружеството отчита загуба от 31 млн. лева. Освен това се оказва, че всичките постъпления (6.8 млн. лв.) не стигат дори само за изплащане на заплатите. За полугодието фондът Работна заплата е в размер на 27 млн. лв., т.е. има недостиг от почти 21 милиона. На доставчиците си Кремиковци не е платил и стотинка, а им дължи 195 млн. лева. Въпреки това служителите и работниците на комбината получават обещания за увеличение на заплатите - според плановете средното възнаграждение ще скочи от 640 на 704 лева. До края на ноември се очаква правителството да изработи окончателен доклад как ще прибира разсрочените дългове на Кремиковци към държавните монополни предприятия. Главни действащи лица в операцията отново ще бъдат вицепремиерът Лидия Шулева и финансовият министър Милен Велчев. Чака се и оценката на одиторската компания КPMG България за реалното състояние на комбината. Единствената надежда тази инвестиционна програма да не остане само добро пожелание е Кремиковци да посрещне следващата година с нов собственик. Става въпрос за индийския Глоубъл инфрастръкчър холдингс, който започна преговори да купи мажоритарния дял на комбината още през пролетта. Според неофициални източници сделката е пред приключване. За да стане тя факт обаче, Агенцията за следприватизационен контрол трябва да отблокира 71% от капитала на дружеството и да замени този залог с друг. Контрольорите запорираха книжата на Финметалс в Кремиковци заради неизплатени неустойки по приватизационния договор. Алтернативният вариант е индийците да купят не самия комбинат, а собственика му - Финметалс. Глоубъл инфрастръкчър холдингс е дъщерно дружество на металургичния гигант Испат, собственост на фамилията Митал. Още в края на август Софийският градски съд вписа промени в управителния съвет на комбината и двама служители на Испат влязоха в борда на Кремиковци - Рам Кришен Дууда, като заместник-председател, и Алок Гупта - като член. Испат притежава стоманодобивни заводи във Филипините, Румъния, Казахстан, САЩ, Босна, Либия, а преди време купи и Обединените полски стоманодобивни заводи (виж БАНКЕРЪ, бр. 44 от 6 септември тази година).

Facebook logo
Бъдете с нас и във