Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИНВЕСТИЦИИТЕ И ПРЕГОВОРИТЕ С ЕС НА ФОКУС ПРЕЗ 2004-А

След няколко месеца ще се разбере какви ще бъдат плюсовете и минусите (в пари) от предстоящото членство на страната ни в Евросъюза. Преговорите между България и ЕС вероятно ще приключат през май и тогава ще стане ясно какви вноски ще правим в бюджета на ЕС и на какви постъпления от еврофондовете ще разчитаме. Пак през тази година ще стане ясно дали предприемачите ни ще съумеят да осребрят непреките ползи от европейската и натовската покани за членство, като привлекат чуждестранни инвестиции в българската икономика. По традиция големи вълнения тази година ще предизвика и раздържавяването.Годината ще започне (както и 2003-а) със спорове около промените в Закона за приватизация. Вицепремиерът Лидия Шулева, която заяви, че проектът за поправки ще бъде готов през януари, не крие, че предвижда промени и във функциите на Агенцията за приватизация. Засега е сигурно, че отговорността за големите сделки ще бъде иззета от това ведомство и ще има сериозно преразпределение на ролите в раздържавяването. Сегашният списък от 15 дружества, чиито купувачи ще одобрява правителството, ще бъде разширен, но вече не по признака значение за националната сигурност. Възможно е и в ръководството на агенцията също да бъдат направени промени. За това могат да се намерят достатъчно основания - ведомството, което категорично не изпълни плановете за приватизация през 2003-а. Възможно е надзорният му съвет да бъде премахнат. Мотивите, с които надзорът се опита да обърне посоката при избора на купувач в двете най-големи сделки (за БТК и за Атоменергоремонт) не издържаха пред съда. Вероятно правителството ще поеме директно отговорността за големите сделки, както бе при правителството на Иван Костов (засега кабинетът може единствено да посочва задължителните параметри в договорите с избрания от АП купувач за 15-те дружества в спецсписъка).Поправителен изпит вероятно ще премине и забраната за предоговаряне на условията по приватизационните сделки, както и размерът на неустойките по старите договори.Много са спекулациите, че измененията ще бъдат направени заради боксуващата сделка за БТК, така както миналата година го ремонтираха заради Булгартабак. БТК обаче е заварен случай поне в рамките на сегашната процедура, тъй че ако споразумението между премиера Сакскобургготски и лидера на ДПС Ахмед Доган не е в полза на кандидат-купувача Вива Венчърс, за развързването на съдебния възел ще е необходимо повече въображение (и вероятно откриване на нова процедура). Промените няма да засегнат сделката за Булгартабак - дъщерните му дружества ще се продават според разпоредбите на Търговския закон. Колкото до продажбата на акции от самия холдинг (засега е предвидено да стане по Закона за приватизация), тя няма да се състои през тази година. А и както БАНКЕРЪ вече съобщи, за раздържавяване ще бъде предложен малък дял от тях. Приватизацията на енергоразпределителните дружества също може да се окаже сред сделките на годината и по всичко личи, че предстои ожесточена надпревара за тях. Спорове и трудности ще съпътстват сделките за България Ер и Параходство Български морски флот. Сделките за Кинтекс и Тератон пък са блокирани заради достъпа до класифицирана информация.Още един поутихнал конфликт ще се възбуди в първите месеци на годината. Става дума за промените в Закона за лечебните заведения, с които ще бъде отменен мораториумът върху приватизацията на над 230 държавни и общински болници (в забранителния списък ще останат 66 здравни заведения и Експомед). Доколкото може да се съди от проектите, които отлежават в парламента, и от изявленията на здравния министър Славчо Богоев здравните заведения ще се продават както всички търговски дружества и вероятно единственото специално изискване в този случай ще бъде запазването на предмета им на дейност за пет години. Като цяло здравната реформа ще продължи да ражда скандали. Но 2004 г. ще е преломна, тъй като за първи път частният капитал ще заяви интереса си към тънещия досега в недоимък сектор (че в здравеопазването има пари, разбраха не само личните лекари, но и хора, които са далеч от тази професия - например Емил Кюлев основа първата частна Бърза помощ).Няколко събития от края на миналата година подхранват надеждата, че през 2004 г. ще станем свидетели и на големи индустриални инвестиции на зелено. Най-сетне бе сложено началото на проекта на турската компания Шишеджам за изграждането на завод за плоско стъкло на стойност 160 млн. щ. долара. Реализацията му стана възможна, след като правителството подари на инвеститора терен от над 800 дка край Търговище. Освен това бяха направени специални поправки в закона за местните данъци, благодарение на които турците няма да плащат налог за безвъзмездно предоставения им терен. Проектът на Шишеджам вероятно няма да е единственият проект, който ще се ползва от правителствена подкрепа. Новият закон за инвестициите, който бе една от първите инициативи на Лидия Шулева в качеството й на министър на икономиката, предвижда държавата да се ангажира с изграждането на инфраструктурата около промишлените обекти, стига инвестицията в завода да надхвърля 100 млн. щ. долара. Започнатите през 2003-а инвестиционни проекти на стойност над 10 млн. лв., които могат да ползват преференцията по Закона за ДДС, са вече 18, а общата им стойност надхвърля 700 млн. лв., съобщиха от дирекция Данъчна политика в Министерството на финансите. За сравнение - през последните десет години проектите на зелено на стойност над 10 млн. лв. са 40 (според данните на Агенцията за чуждестранни инвестиции).В края на миналата година фирмите, произвеждащи детайли за автомобилостроенето, получиха основания за оптимизъм и след поредица несбъднали се анонси за съвместна работа може би най-накрая някой от световните автомобилни гиганти ще инвестира у нас. Представители на Даймлер Крайслер например обиколиха една дузина заводи през декември и вероятно ще ангажират български подизпълнители. Още повече че автомобилостроителят е подписал рамков договор за преоборудване на българската армия, който е обвързан с инвестиции в българската промишленост или с покупка на наши стоки (т. нар. офсетна програма). Осемгодишният договор е на стойност между 500 млн. и 1 млрд. лв., а сумите, които ще се върнат в България, ако правителството изиграе добре картите си, са 70% от размера на поръчката за доставка на 12 900 автомобила за армията. Обещаващо звучи и заявката на гръцката Хеленик Петролиум да вложи 149 млн. евро в бензиностанции у нас. Ако тези намерения станат факт, наред със заявката на турската Опет Айгаз за строителство на газостанции (проектът е на стойност 120 млн. евро) пазарът на горива ще претърпи сериозно разместване.Други сектори, които привлякоха сериозни инвестиции на зелено, са фармацевтиката, производството на алуминиеви профили и хранително-вкусовата промишленост.Немалка част от очакваните инвестиции (хранително-вкусовата промишленост е един показателен пример) ще бъдат направени, за да се покрият стандартите на ЕС. Много е странно (но и показателно), че още няма разчети за това какви суми трябва да вложи българският бизнес, за да отговори на европейските изисквания в този бранш. Но пък стана ясно, че стандартите, които ни налага Брюксел, са разходи за едни и.... приходи за други. Бизнесът с боклуците се очертава като едно от най-печелившите нови начинания. Замисленият на територията на Кремиковци завод за изгаряне на отпадъци на стойност 100 млн. евро вече привлече интереса на няколко чуждестранни инвеститори. Събирането и разкомплектоването на старите коли и системата за разделно събиране на отпадъците са също интересни проекти.Тази година трябва да бъдат затворени две от най-тежките глави в преговорите с Европейския съюз - Бюджетни и финансови въпроси и Земеделие. Главата за бюджета засега почти не се коментира и малцина у нас знаят или се замислят върху факта, че България не само ще получава средства от структурните и кохезионните фондове на ЕС, но и ще трябва да внася пари в общоевропейската хазна. Става дума за около 30% от постъпленията от ДДС и за всички митни сборове (тъй като ще станем външна граница на ЕС). Това прави около 1.3 млрд. лв. годишно, ако за база се вземе сегашният бюджет. Отделно от това трябва да правим и вноска в европейския бюджет на база на брутния си национален продукт (процентът, по който се преговаря, ще бъде от 0.9% до 1.1% от БНП) и да въведем налози върху продажбите на захар. За конкретните проценти на тези вноски ще се преговаря тази пролет. Вероятно в последния момент ще се договаряме и по земеделските въпроси. България е поискала преходни периоди и отстъпки само за лозарството, както и тригодишно отлагане на изискванията към качеството на млякото, което бе прието от Брюксел. Решаващите преговори ще бъдат за квотите за селскостопанско производство, които ще ни наложи ЕС, и за директните плащания, които ще получават нашите фермери от европейските фондове. Тъй като става дума за договорености, които ще засегнат широки кръгове от населението, а те досега почти не се коментират, в този контекст започналата година явно ще бъде богата на европейски изненади и емоции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във