Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИНТЕРПОЛ ИЗДИРВА ОФШОРКА, УЖИЛИЛА ХАЗНАТА С 20 МЛН. ДОЛАРА

БЕЛИТЕ ЛЯСТОВИЦИ В ЧЕРНОТО ПРИВАТИЗАЦИOННО ЯТО НЕ СЕ РАЗМНОЖАВАТОказва се, че да се пише с поетичен патос за времето, когато се наливаха основите, е едно, а съвсем друго - да се описва епохата на тяхното разпродаване. В сагата за българската приватизация поезия няма. Както в доклада, изготвен от депутата и бивш председател на парламентарната подкомисия за следприватизационен контрол Димитър Ламбовски, така и в анализа на създадената през миналата година Агенция за следприватизационен контрол черното е повече от бялото. Много са сега тези, в това число и главният прокурор Никола Филчев, които търсят отговор на загадката защо се получи така и кои са персоналните виновници за тъмните тонове. Търсят, както се казва, след дъжд качулка. От първата приватизационна сделка вече ни делят десет години.На 12 май 1993 г. разградският завод Царевични продукти ЕАД извади луд късмет - хем стана пионер в раздържавителния процес, хем си намери читав частен, при това чуждестранен собственик. Известната белгийска компания Амилум придоби 81% от разградското дружество, а останалите 19% от капитала му (под формата на замяна на дълг срещу собственост) станаха притежание на Обединена българска банка. Договорът за покупко-продажбата бе парафиран от тогавашната изпълнителна директорка на АП Ренета Инджова и от управителя на Амилум Жан Нейринк. Цената на тази сделка възлизаше на солидната сума от 20 млн. щ. долара, платени кеш. Освен това белгийците поеха задължението в рамките на 15 месеца от подписването на договора да инвестират 10 млн. щ. долара и още толкова през следващите две години. Купувачът се ангажира също така да запази заварените 144 работни места в завода, прекръстен след продажбата му на Царамил АД. Обещанията на новия собственик не останаха само на хартия. Цената е изплатена изцяло в определените срокове, а до 1995 г., вместо записаните в договора 20 млн. долара, в предприятието са инвестирани 6 млн. долара повече. В периода от 1994-а до 1998 г. работните места пък периодично се увеличават и достигат 224 бройки. През 1993 г. в разградския завод са пуснати в експлоатация две съоръжения - система за пречистване на водата и паро-котелна централа. Година по-късно е изградена пречиствателна станция и е усвоено ново производство - на царевично нишесте, на течна декстроза и на глюкозен сироп. През 1995-а е извършено разширение на цеха за подсладители, през 1996-а е довършена реконструкцията на цеха за производство на нишесте, увеличен е чувствително капацитетът му за мелене на царевица, монтирана е нова сушилня за царевичен фураж и е разширена линията за производство на кристална глюкоза. През 1999 г. Амилум става 100% собственик на Царемил АД, на което през същата година е присъден сертификат за управление на качеството - ISO 9002. През 2000 г. в завода е пусната в експлоатация линия за производство на малтодекстрини и модифицирани нишестета, а през 2002 г. предприятието е пресертифицирано по ISO и му е присъден сертификат за качество 9001-2000. Това е възможно най-краткото описание на свършената от белгийския инвеститор Амилум работа през изминалите десет години. Бедата е че, разградската сделка си остана като бяла лястовица. Тъкмо обратното - от 1993 г. насам и особено след 1997-а, расте броят на черните врани в приватизационното ято. Фаворит в тази група - с начислени неустойки в размер на 20 млн. щ. долара, е първият купувач на Българска роза Севтополис. Именно договорът за продажбата на 68% акциите на казанлъшкото дружество, сключен на 16 октомври 1997 г., днес създава най-сериозни проблеми на експертите от Агенцията за следприватизационен контрол.Батакът бе забъркан от бившия шеф на АП Александър Съботинов. С неговия подпис преди шест години 68% от Българска роза са продадени за 7 054 000 щ. долара на никому неизвестната дотогава ирландска офшорка Ерлтън Фънд Лимитид, която сега българската държава издирва чрез Интерпол. Забележителното е, че само четиридесетина дни след сключването на договора - на 27 ноември 1997 г., към него е добавено допълнително споразумение за промяна на сроковете на плащане. Не стига това, ами на 23 декември същата година към първоначалния контракт се появява още един анекс, с който цената благосклонно е свалена от 7 054 000 щ. долара на 5 209 577 щ. долара. Какво са за нашите ширини един-два милиона долара? Добре е все пак, че макар и по-малко, парите са платени. Но с това приключва всичко. А съгласно договора купувачът е бил длъжен от 1998-а до 2002 г. да вложи в Българска роза Севтополис общо 25 млн. щ. долара. В първите две години по 7.5 млн. долара, следващата - 5 млн. долара, а през последните две съответно - 3.5 млн. и 1.5 млн. щ. долара. Отделно, както си му е редът, е договорено и увеличението на работните места в предприятието. За времето от 1997-а до 2002 г. съставът постепенно е трябвало да набъбне от 371 на 421 души. Ирландската офшорка не е изпълнила задълженията си нито по отношение на инвестициите, нито по отношение на програмата за трудова заетост. На всичкото отгоре новият собственик, в лицето на Ерлтън Фънд Лимитид, изобщо не си е дал труда да изпраща в определения срок - до 31 март, годишните си отчети в АП. За неизпълнение на инвестиционната програма за 1998 г. агенцията му е начислила неустойка от 7.5 млн. щ. долара и още 871 390 лв. за провала на програмата с работните места. Аналогични глоби за същите нарушения са начислявани и за следващите години и така санкциите се закръглят на споменатата сума от 20 млн. щ. долара. В нея влиза и начислената през 2000 г. неустойка в размер на 7 054 000 щ. долара, причината за която се нуждае от по-специално разяснение. През 1999 г. - незнайно защо чак две години след сделкатаАП се е сетила да изиска от Централния депозитар удостоверение за разпределението на акциите в Българска роза Севтополис. От него в раздържавителното ведомство с изненада разбрали, че Ерлтън Фънд Лимитид изобщо не фигурира като акционер в дружеството. С изненада, защото съгласно договора купувачът не е имал право да продава придобитите акции в продължение на пет години и да намалява процентното си участие в капитала без предварителното съгласие на АП. И тъй като подобно разрешение агенцията не е давала, офшорката е глобена със стойността на акциите, предмет на приватизационната сделка - сиреч със 7 054 000 щ. долара.Всъщност Ерлтън Фънд Лимитид няма за какво да бъде глобявана. Тя наистина не е имала право да се разделя с акциите си, но пък клауза в контракта й разрешава да ги залага като обезпечение на кредити, необходими за работата на казанлъшкото предприятие. Възползвайки се от тази вратичка, още в края на 1997 г. Ерлтън Фънд сключва договор за кредит с Първа инвестиционна банка. Като гаранция по него съответно е учреден залог в полза на банката върху 72 109 броя акции на Българска роза. После офшорката се оказа неизрядна и към кредитната институция и за да удовлетвори залога си в края на 1999 г., тя продава същите ценни книжа на фондовата борса. Според последните данни от Централния депозитар в момента собственици на Българска роза Севтополис са Розин Инвестмънт Лимитид, притежаваща 3272 акции, Маккап холдинг - 2 акции, Тимор Оверсиис - 154 595 акции, Финтеско АД - 3672 акции, Розепяф Ентърпрайсис - 245 075 акции, Байгроув Лимитид - 188 520 акции, и Фармекспрес ООД, придобило 131 965 акции. Тези собственици нямат никакво отношение към изпълнението на ангажиментите, поети в приватизационния договор от ирландската фирма. Няма и правна възможност от тях да се търси отговорност за нейните прегрешения.Може да се каже, че АП е положила известни усилия да открие Ерлтън Фънд Лимитид. Уведомленията за всички неустойки са изпращани на адресите на купувача в чужбина, но обратни разписки не са връщани. Предприети са и опити агенцията да си събере парите по съдебен път, но пак поради неактуалния адрес на ответника те също са пропаднали.Едва в края на 2000 г. АП се заема с нещо далеч по-сериозно от изпращането на съобщения в неизвестна посока, като иска съдействие от директора на Национална служба полиция ген. Васил Василев. Благодарение на полицейските издирвания се разкрило, че дружеството Ерлтън Фънд Лимитид, учредено на 15 ноември 1996 г. (само година преди приватизационната си авантюра в България), е имало офис в Дъблин, на ул. Клануилям еръс N20, но е отписано от тамошния фирмен регистър на 30 юни 2000 г. поради... ликвидация.Това е положението. Професионален коментар му е направил на 25 октомври миналата година шефът на правната дирекция в Агенцията за слеприватизационен контрол Орлин Ангьозов. Становището му е, че:Ликвидацията на Ерлтън Фънд Лимитид - Ирландия, е станала, след като то е загубило качеството си на акционер в капитала на Българска роза Севтополис АД. Това обстоятелство обуславя невъзможността да се изискват каквито и да било действия по изпълнението на задължения по приватизационен договор от юридическо лице, което е ликвидирано, а също така поставя под въпрос вероятността от събирането и на малка част от начислените неустойки.Юристът Ангьозов е отбелязал също, че записаната в приватизационния договор клауза, даваща право на ирландците да залагат закупените от тях акции, е позволила да бъде заобиколена другата клауза, забраняваща на купувача да се разпорежда до пет години с придобитите акции. Директорът на правната дирекция на Агенцията за следприватизационен контрол е изтъкнал и нещо още по-важно - ако се тръгне към разваляне на сделката от 1997 г., купувачът ще трябва да джироса обратно на държавата закупените ценни книжа, които обаче вече си имат друг напълно легитимен собственик. С други думи, дори и ирландският инвеститор да бъде открит от Интерпол, е малко вероятно българската хазна да си получи начислените му неустойки. А дали за заложените капани в приватизационния договор някой ще понесе отговорност - друг ще каже.

Facebook logo
Бъдете с нас и във