Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИНТЕРЕСЪТ НА БАЛКАНИТЕ КЛАТИ И ОБЩАТА ИНФРАСТРУКТУРА

В средата на ХIХ в. Бисмарк изрича прочутата фраза: Балканите не заслужават нито един померански гренадир да остави там костите си. Железният Ото и останалите лидери на Великите сили държат на всяка цена да предотвратят бъдещото единство между страните, освободени от властта на Османската империя, за да могат да си поделят полуострова на строго разграничени сфери на влияние. Днес, в началото на ХХI век, ситуацията уж би трябвало да е различна. Всички балкански държави се стремят към обща цел - членство в Европейския съюз и НАТО. Но дали заради исторически натрупаните противоречия, амбиции за лидерство в региона или пък нещо друго, сътрудничеството между тях прохожда твърде бавно и мъчително. -------Най-красноречивото доказателство за това е плачевното състояние на регионалните инфраструктурни проекти. На проведената в София осма международна конференция Изграждане на регионална инфраструктура на Балканите и европейската интеграция се разбра, че през последните шест години за тази цел по нашите географски ширини са влезли повече от 10 млрд. евро. По линия на Пакта за стабилност са били отпуснати 6 милиарда, а чрез заеми от Европейската инвестиционна банка - още четири. Въпреки това състоянието на пътищата и жп линиите на полуостровадалеч не е цветущо. Липсващата или лошо изградената инфраструктура е една от основните причини за фрагментираността на балканското политическо, икономическо и културно пространство, за откъснатостта и дори изолацията му от останалата част на Европа, заяви при откриването на конференцията президентът Георги Първанов. Още по-категоричен бе предшественикът му Желю Желев: Състоянието на пътищата в региона е плачевно, а без съвременна инфраструктура Балканите приличат на старчески организъм, в който заради запушване на кръвоносните съдове животът едва мъждука.Впрочем най-убедителни са данните на статистиката. Според изследване на офиса на Световната банка в Македония граничният престой на камион по направлението Истанбул-София-Ниш-Белград-Загреб до Западна Европа е около 98 часа. От финансовата институция специално препоръчаха на България и Румъния да развиват европейските транспортни коридори и железопътния транспорт, но и в останалите балкански страни положението не е по-различно. Много е важно до 2010 г. в Източна Европа да се създаде мрежа от магистрали и жп линии, за да се улесни движението на пътници, стоки и товари, отбеляза Рула Елефтериаду от гръцкото Министерство на външните работи.Представителите на Елада обаче дипломатично пропуснаха, че причината да се забави изграждането на един от най-важните балкански транспортни коридори - номер 8, бе именно политиката на Атина. Трасето трябваше да свърже Италия през Албания, Македония и България с Азия. Но заради алтернативната магистрала Виа Игнатия Гърция наложи вето на този коридор и се противопостави на реализирането му. В резултат на това той загуби конкуренцията с трасето през Хърватска - Словения -Унгария - Украйна, посочи италианският експерт Емануела Дел Ре. За нас основен приоритет е до 2008 г. да изградим Виа Игнатия, за да свържем Източна и Западна Гърция. Сред другите важни проекти е свързването на Солун с всички големи балкански столици, както и създаването на комбиниран транспортен коридор Солун-Бургас-Варна към азиатските страни, призна и Елефтериаду. Балканското сътрудничество забуксува и при петролната инфраструктура С напредването на проектите за заобикаляне на Босфора - Бургас - Александруполис и Бургас - Вльора, се засили и конкуренцията между тях. Искри прехвръкнаха и на българска земя. След някои засечки трасето Бургас - Александруполис бе лансирано успешно. Петролопроводът е особено важен, защото отговаря на принципа да съществуват алтернативни пътища на Босфора за износ на петрол. Освен това трасето е късо - между 256 и 279 километра, което го прави изключително атрактивно. А и тръбата пресича само две страни, и то членки на ЕС, което пък е гаранция за неговата безопасна експлоатация, подчерта в София гръцкият заместник-министър на развитието Георгиос Салагудис. Според него вече действащият петролопровод Баку-Тбилиси-Джейхан не е конкурентен на Бургас-Александруполис. Салагудис потвърди, че съществува готовност да се премине към подробно проучване и строителство и че изграждането на съоръжението ще струва между 778 и 831 млн. евро. Седемдесет на сто от тях ще се осигурят чрез банкови кредити, а компаниите собственици ще предоставят останалите 30 на сто. Петролопроводът ще влезе в експлоатация през 2008 година. Не стана ясно обаче къде в гръцките сметки се вмества далеч по-перспективното трасе през Македония до албанското пристанище Вльора?Бъдещото развитие на преноса на петрол през Балканите ще обслужва интересите не само на този регион. Затова основният критерий за избора на заобиколни пътища на Босфора е икономическият. Много е важно за транспортирането на нефта да може да се разчита на големи танкери, каза шефът на изпълнителното бюро за корпорация на проекта АМБО Едуард Фъргюсън, намеквайки, че пристанището на Александруполис е доста плитко. Далеч по-директен бе той пред македонската телевизия А1. Трасето на АМБО до Вльора ще бъде изградено преди Бургас-Александруполис. Някои казват, че ние се допълваме и че има достатъчно петрол и за двата петролопровода. Смятам, че само единият ще бъде избран, отсече Фъргюсън. Проблеми има и при формирането на регионалния енергиен пазар Предвижда се в Югоизточна Европа да бъде създаден общ пазар на ток и природен газ, работещ по правилата на Евросъюза. Ползите от него ще са несъмнени - падане на митата и таксите за внос и износ, стабилизиране на цените, създаване на ясни правила и снижаване на нивото на риска. Независимо от това обаче правнообвързващият меморандум за създаването му все още е само проект. След неколкократни отлагания подписването му трябваше да стане до края на следващия месец. Но според информация на БАНКЕРЪ ще има ново отлагане - този път за есента на тази година. Почти утопично изглежда реализирането на съвместни проекти Сред тях са създаването на свободна зона за търговия на Балканите, на регионална авиокомпания и т.н. Липсата на сътрудничество между балканските страни провали редица сериозни проекти от взаимен интерес. Затова пропадна и идеята за създаването на общ въздушен превозвач, е становището на националния координатор на Пакта за стабилност Милен Керемедчиев. Едва ли остана участник в софийската конференция, който да се съмнява, че за да стане Югоизточна Европа част от моста, който ще свърже Атлантическия с Тихия океан, е необходимо да се извърви още доста дълъг път. И че отношенията между балканските държави трябва да почиват на взаимната икономическа изгода и разбирателство, а не на популярния по нашите географски ширини принцип за интереса и феса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във