Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИНСТИТУЦИОНАЛНА БЪРКОТИЯ ГНЕТИ СЕКТОРА ЗА СИГУРНОСТ

Константин Димитров, директор на Института за евроатлантическа сигурност, пред в. БАНКЕРЪПреди около две седмици главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов и главният прокурор Никола Филчев внесоха предложение до министър-председателя за законодателни промени, които да улеснят борбата с престъпността и тероризма. Те поискаха подслушването и следенето до 72 часа на хора, свързани с тероризма и организирана престъпност, да става без санкция на съда, а само с разрешение на вътрешния министър. Тяхна е и идеята мафиотите да бъдат изправяни пред военен съд. Г-н Димитров, какви са ангажиментите, поети от България към ЕС по глава Правосъдие и вътрешни работи и кой пречи те да се изпълняват?- Ангажиментите, поети от България към ЕС в тази глава, са в редица важни области. Това е визовата политика и емиграцията, борбата срещу корупцията, борбата срещу организираната престъпност, полицейското сътрудничество, дори съдебното сътрудничество, ако щете. Основният проблем, който според мен се откроява от Европейската комисия и нейните експерти, е липсата на воля на управляващите да се преборят с организираната престъпност. За която под една или друга форма се намеква, че се е сраснала с висшите етажи на властта. И второто, разбира се, е установянето на ефективен процес на съдопроизводство. Това са двете основни причини, които се превръщат в потенциални заплахи за отлагане на датата на приемането ни или за непрекъснат мониторинг и натиск от ЕС за изпълняване на доста сериозните ангажименти, поети от страната ни в преговорния процес.Колко голям е дефицитът на политическа воля за справяне с организираната престъпност? - Вижте, конституцията предпоставя кабинета и министър-председателя като основни фактори по осъществяване на вътрешната политика и националната сигурност. А министър-председателят Симеон Сакскобургготски не се занимава с въпросите на националната сигурност. Това само по себе си е нарушение на конституцията и в чисто управленски план създава големи проблеми. Освен това липсва солидно политическо ръководство на отделните сектори на националната сигурност - извън пасивността на премиера. Имаме едно политическо ръководство на МВР, което позволява на главния секретар да се държи като нещо повече от политик. Това е абсолютно недопустимо от гледна точка на принципите, към които се придържаме и сме поели ангажимент - а именно политически компетентен контрол върху сектора за сигурност. Имаме политическо ръководство на Министерството на отбраната, което не може да постави по такъв начин отношенията си с военните така, че те да не правят политически изявления. Имаме президент, който подкрепя военните в случая и създава допълнително напрежение между цивилното и военното ръководство на въоръжените сили. Само по себе си това показва, че имаме слабо управление, след като се позволяват тези системни разнобои. Едно силно управление, което знае и може да изпълнява конституционните си задължения, не би допуснало подобно нещо. Да не говорим как в този разнобой се вписват връзките на организираната престъпност със слоеве на управляващите. Ето защо няма и воля това да се изкорени из основи.Както казват и експертите, по висшите етажи корупцията е недокосната, по нисшите се правят опити да се маркират и откроят дребните нарушения и от тях да се правят показни акции. Докато главните големи фигури остават непокътнати. Това е факт и е основният проблем в ситуацията, който не е пряко зависим от промени в законодателството. Доколкото знам, партия Демократи за силна България предлага неотложни стъпки в решаването на тези проблеми в концепцията си за интегрирания сектор за сигурност?- Да, това е нещо много важно и то ще рефлектира добре върху имиджа на България, включително и от гледна точка на изпълнение на задълженията към ЕС. Понятието интегриран сектор за сигурност означава, че трябва да се приеме преди всичко нова концепция за националната сигурност, която да предопредели новите функции и задачи за изпълнение в целия сектор - както в армията, така и в полицията, в специалните служби и гражданската защита, та дори и в елементи на съдебната система. Необходим е нов закон за националната сигурност, който да позиционира всички тези органи и институции в една по-добра взаимна връзка. В крайна сметка съществуват и Национална разузнавателна служба, и Национална служба за охрана, чиято дейност не е регламентирана законово. Има ненужна асиметрия на подчинеността на тези служби, има дублажи, има институционални предпоставки за нездрава конкуренция между тях. Проблем е, че някои от службите са подведомствени на отделни министри, докато други не са. По тази причина подобни служби могат да бъдат използвани за интересите на отделни министри в ущърб на интересите на цялото общество. Тази цялостна институционална бъркотия би могла да се промени чрез създаване на основите на един интегриран сектор за сигурност. А това при всички положения ще бъде един от белезите на воля за реформа, който в момента липсва. След острата критика на евроексперта Байрън Дейвис за недостатъчните усилия, които МВР полага в борбата с корупцията и организираната престъпност, може ли да се очаква, че ще се засилят различните форми на натиск от страна на ЕС за преодоляване на подобни проблеми в бъдеще?- Да, определено. Винаги възможността да се въведе предпазната клауза, която да отложи с около година приемането ни в ЕС, ще виси над нас като дамоклев меч. Ние, от Демократи за силна България, се надяваме това да не стане и правителството да започне трансформацията на подхода си, вглеждайки се в себе си. Както и в покровителството над престъпността в своите редици, над това защо полицаите не са достатъчно мотивирани и защитени, защо няма ефективна система за защита на свидетелите - нещо, което се посочва от евроекспертите. А също и защо българската полиция има проблем с имплантирането на агенти под прикритие в престъпните среди. За това има не само финансови и технически причини, но и строго политически. Когато има близки връзки между организираната престъпност и управляващите политици, е много трудно да се въвеждат неотменими способи за проникване и неутрализиране на престъпността. Защо тогава у българските власти се породи стремеж да омаловажат критиките от страна на евроекспертите? Всъщност какви рискове крият подобни реакции? - Това бе един неудачен опит с малко евтини пи ар-акции да се тушира обективният текст на сериозни и високоподготвени професионалисти. Което изобщо не е правилен подход. Мисля, че то дори поставя на карта постиженията на България в други важни сектори на интеграцията, предпоставили членството по този начин. Не трябва да се провокира ЕС заради една, две или три важни области. Еднакво непродуктивно е да принуждаваме Евросъюза да обмисля отлагане на членството ни с една година, както и да го изнудваме да преглътне съществените ни пропуски в тези сектори. България трябва да свърши своето и да отстрани посочените големи недостатъци - специално в областта на вътрешната сигурност. И чак след това успешно да устои на всякакви опити отвън да се отложи членството ни, било дори с една година. Естествено, това ще е изключително, бих казал обидно и незаслужено за българския народ и българските граждани и същевременно абсолютно ненужен и голям външнополитически проблем за страната. Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева също предупреди, че несправянето с престъпността може да забави членството на България в ЕС с една година. Мислите ли, че през октомври, когато Европейската комисия трябва да представи последния си доклад за готовността на страната ни да влезе в Евросъюза, оценката за страната ще бъде положителна и членството ще стане факт в предвидения срок?- Сега аз не говоря в качеството си на представител на опозиционна сила, а подкрепям думите и на представители на правителството. Именно позицията на г-жа Кунева илюстрира проблема, който ние очертаваме в много по-широк кръг сфери. И той е липсата на единство и координация в посланията и действията на отделни части на правителството. Интересно е дори, че един министър, който е добросъвестен преговарящ, отправя критики към останалите части на правителството, сякаш е вън от него. Това показва пълния разнобой и липса на управленски капацитет и визия в сегашното управление. Подобна липса на единомислие демонстрира и публичният диспут между министър Антон Станков и главния секретар на МВР Бойко Борисов. Двамата сякаш представляват различни политически сили или различни неправителствени организации и експертни общности, а не са част от един управленски екип. А това не говори добре, най-малкото защото се създава объркване в българското общество и объркване у международните ни партньори.А за доклада нищо не мога да кажа, със сигурност трябва да го изчакаме. Силно се надявам, че правителството ще направи опит да се пребори с проблемите вътре в себе си, свързани с борбата с организираната престъпност. За да не понесе България своеобразното наказание с отлагане на присъединяването. Това е абсолютно нежелателно. А не се ли притеснявате, че под формата на борба с тероризма и организираната престъпност в България може да бъде въведено извънредно законодателство?- Да, има такива тревожни симптоми и вчера (б.р. - сряда) на пресконференцията по повод началото на политическия сезон ръководството на Демократи за силна България изрази своето отрицателно отношение към възможността приоритетите в борбата с престъпността да бъдат за сметка на посегателство върху гражданските права и свободи, върху широк кръг невинни, действащи законосъобразно граждани. Категоричната позиция на ДСБ е това да не бъде допуснато. Дори и в самото правителство, както спомена г-н Иван Костов вчера, хората, имащи политическата и експертната отговорност да коват закони, се дистанцираха от предложението на ген. Борисов. Трябва да се има предвид, че подобни предложения са абсолютно неадекватни на зрелостта на нашата демокрация и просто оневиняват неспособността на кабинета да прилага онова, което конституцията позволява в борбата с престъпността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във