Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИНФРАСТРУКТУРНИ ПРОЕКТИ ИЗЛИЗАТ ОТ ФРИЗЕРА

На зациклилите от години ключови за страната ни инфраструктурни проекти, финансирани от международни институции и предприсъединителните фондове на Европейския съюз, може и да им излезе късметът. След повече от двегодишно закъснения най-сетне има раздвижване по изграждането на втори мост на река Дунав при Видин-Калафат. Всъщност новите трепети се появиха в началото на миналия месец, когато Министерството на транспорта започна набирането на предварителни оферти за проектирането и строителството на съоръжението. Те ще се приемат до 14 юни, а после с благословията на Европейската комисия ще бъде обявена къса листа от седем компании, които ще се борят за спечелване на поръчката. Досега тръжни досиета са закупили около 30 кандидати. Но истинската надпревара ще започне през юли. Намеренията на транспортното ведомство са договорът с изпълнителя да бъде подписан до края на тази година. Изграждането на втория мост на река Дунав трябва да започне през втората половина на 2005-а и да приключи през 2008-а, заяви през седмицата транспортният министър Николай Василев. Стойността на проекта е 230-260 млн. евро. По програмата ИСПА са осигурени 70 млн. евро, френската агенция за развитие дава 5 млн. евро, а германската държавна кредитна институция Кредитанщаат фьор Видерауфсбау (КfW) отпуска 20 млн. евро. От българската хазна пък ще бъдат заделени около 62 млн. евро. Във финансирането ще участва и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) със заем от 70 млн. евро с 25-годишен срок на погасяване и петгодишен гратисен период. Договорът за получаването на първия транш в размер на 50 млн. евро бе подписан през 2000 г. и ратифициран от парламента. Във вторник (1 юни) финансовият министър Милен Велчев и транспортният Николай Василев подписаха и втория договор с ЕИБ за останалите 20 млн. евро. Добър месец ще се окаже юни и за проекта, свързан с електрификацията на жп линията Пловдив-Свиленград, която е част от IV и IX трансевропейски транспортни коридори. От ведомството на Николай Василев уточниха, че в началото на следващата седмица ще бъде обявен търгът за проектиране и строителство на първата 37-километрова отсечка от Крумово до Първомай. Конкурсът обаче няма да има предквалификационна фаза, а събирането на оферти ще продължи около три месеца. Интересното при този проект е, че финансиращите институции промениха подхода си и поискаха първоначално да бъдат реконструирани само 37 км от общо 170-километровата жп-линия. Мотивите им бяха, че цялото начинание може да се окаже много по-скъпо, отколкото е предвидено в разчетите. Съдейки по тях, електрификацията на въпросните 170 км ще струва около 340 млн. евро. От тях 303 млн. се осигуряват от ЕИБ и ИСПА, а 37 млн. евро ще са за сметка на държавния бюджет.В най-скоро време може да се раздвижат нещата и около строежа на автомагистрала Люлин. Бъдещето й беше обсъдено на 2 и 3 юни в Хисаря на съвместна сбирка на еврокомисари и експерти от Министерството на благоустройството и регионалното развитие. В най-кратки срокове от Брюксел ще трябва да отговорят дали приемат аргументите за забавянето на проекта и евентуално да му дадат зелена светлина. Получи ли се тя, интересът към строителството на магистралата, която е част от трансевропейския транспортен коридор N4, ще е голям. Тя ще е най-скъпата в България. За построяването на 19-те й километра ще се изхарчат 148.4 млн. евро. От тях 111.3 млн. ще са по ИСПА, а останалите от бюджета. Високата цена е заради многото екоизисквания, на които аутобанът трябва да отговаря. Той обхваща част от околовръстния път на София и има за цел да изведе движението извън столицата и да облекчи преминаването през квартал Княжево. Добрите инфраструктурни новини не са свързани само с транспорта. До изтичането на крайния срок (31 май) бяха подадени 4 оферти за изграждането на пречиствателна станция в Хасково. Предложенията са на гръцко-италианския консорциум Атина, на българо-британския Строително предприемачески холдинг - Байуотър, на германския Пасаван родигер и на италианската компания Термомеканика екология. (Другите два консорциума с турски, френски и германски фирми, от които се очакваха оферти, са се отказали.) Проектът се финансира само от ЕИБ с 18 млн. евро. Най-ниска цена от 14.12 млн. евро са предложили италианците. След тях се нареждат консорциумът Атина с оферта за 19.777 млн. евро и българо-британското обединение - с цена 22.567 млн. евро. Най-много пари - 23.77 млн. евро, са поискали немците. Все пак победителят в надпреварата ще бъде определен след детайлно запознаване с направените предложения и съгласуване с финансиращата институция. А самото подписване на договора ще стане най-рано през юли, обясниха от Министерството на благоустройството и регионалното развитие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във