Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИНФЛАЦИЯТА МИНИРА ПЪТЯ КЪМ ЕВРОТО

Две са ясно дефинираните цели на българската политика, около които нито едно правителство от 1999 г., независимо от своя цвят, не е имало колебания. Първата е влизането ни в Европейския съюз и втората - въвеждането на еврото като единствено законно платежно средство в България. До голяма степен тези две цели предопределят финансовата политика в държавата от няколко години насам. И тя е подчинена на изпълнението на критериите, определени с договора от Маастрихт през 1992 г., които са най-важните, за да бъде допусната една страна в Европейския валутен съюз. Те са пет на брой и на пръв поглед изглеждат елементарни, но изпълнението им често е непосилно дори за държави, които са много по-напред в икономическото си развитие от България. Първото изискване е годишната инфлация в страната да не надвишава с 1.5% средната стойност на този показател в три от държавите в ЕС с най-малко поскъпване на стоките. Второто изискване е свързано с дългосрочния лихвен процент, определян на базата на доходността на десетгодишните държавни книжа. Той не бива да надхвърля с повече от 2% този в трите страни в Европейския съюз с най-ниска инфлация.Постигане на бюджетен дефицит, който да е по-нисък от 3% от БВП, е третият критерий, а четвъртият е размерът на държавния дълг да е под 60% от БВП.Петото изискване е свързано с валутния курсПри подаване на заявка за влизане в Европейският валутен съюз съответната държава заявява курса на националната си валута към еврото, който се ангажира да поддържа в рамките на две години. Ако той е плаващ - през този двегодишен период не може да се отклонява с повече от 15% от курса, който държавата е заявила, че ще спазва. Европейската централна банка и централната банка на съответната страна се ангажират, когато е необходимо, да правят интервенции на финансовите пазари, за да поддържат заявения валутен курс в 15-процентната граница на отклонение.При положение че страната декларира, че иска да влезе в Еврозоната с фиксиран курс на националната си валута към еврото, тя се ангажира от момента на своето заявление да го поддържа две години без каквито и да е отклонения. При това Европейската централна банка не поема ангажимент да прави интервенции за поддържането на фиксирания курс. Преди година - на 24 ноември 2004-а, правителството на Симеон Сакскобургготски и БНБ декларираха, че България ще стане член на ЕС с режим на Валутен борд и със сега действащия фиксинг от 1.9556 лв. за 1 евро. При същите условия, веднага след като влезе в ЕС, страната ни ще влезе в двегодишния режим за въвеждане на еврото като национална валута.През юли 2005 г. в. БАНКЕРЪ написа, че единствената възможна финансова политика за новото правителствое да води досегашната политика. С други думи, да се стреми да покрие всички изисквания на договора от Маастрихт до влизането на страната ни в ЕС и до поставянето на българската кандидатура за въвеждане на еврото като единствено платежно средство у нас. И кабинетът на Сергей Станишев до момента следва точно такава политика. Предсрочното рязко увеличаване на акцизите например, според финансовия министър Пламен Орешарски, се прави именно за да може породеният от тази мярка инфлационен натиск да бъде изчистен година преди влизането ни в ЕС. Целта е България ни да се вмести в изискванията на Маастрихт за инфлацията в годината, в която ще кандидатства за влизане в двегодишния валутен механизъм. А доколко ще успее е съвсем отделен въпрос.Всъщност Българияни не отговаря на маастрихтските изисквания единствено по критерия инфлация. Тя е единствената, освен Естония, която за 2004 г. е отчела бюджетен излишък 1.7% от БВП, а за 2005 г. той вероятно ще е 1.5% от БВП. Размерът на държавния ни дълг в края на 2004 г. е 40% спрямо БВП, а през 2005 г. падна до 38% от БВП. Средният лихвен процент по дългосрочните кредити е 5% при 5.5% средно равнище за новоприсъединилите се към ЕС десет държави и 6.5%, според изискванията на Маастрихт. Единствено инфлацията, която за 2004 г. е 6.1%, е по-висока от тази, изисквана по маастрихтските критерии - 2.9% за 2004 година. За периода от август 2004 г. до август 2004 тя се повишава с 4.4 процента. Според някои финансисти в края на годината инфлационните равнища в страната ще надхвърлят 5% и отново ще са далеч над маастрихтските критерии. Проблемът на България с темпа на инфлацията бе коментиран от управителя на БНБ Иван Искров с участниците в проведения през седмицата семинар на тема Икономически и паричен съюз и новите държави членки след присъединяването. Лектори на него бяха Стивън Колинс, директор на координационното звено за Европа на Банк ъф Инглънд, Бернар Енфан, заместник-главен директор на дирекция Обща икономика и международни отношения на Банк дьо Франс, и Карел ван дер Берг, координатор за техническото сътрудничество на Холандската централна банка. Новите членки на ЕС бяха представени от Георг Сапари - подуправител на Унгарската централна банка, Людек Нидермайер - подуправител на централната банка на Чехия, Йержи Пруски - първи подуправител на полската централна банка, и Мартен Рос - подуправител на централната банка на Естония. Пред гостите на семинара Иван Искров заяви: Строгата фискална политика ще ни е необходима, за да подпомогне изпълнението на инфлационния критерий. Добре известно е, че работейки в режим на Валутен борд, Централната банка няма директен контрол върху инфлацията в страната. Практически това ще е критерият, чието изпълнение ще представлява най-голямото предизвикателство за нас. Предвид съществуващата естествена тенденция нивата на цените в новите страни членки да се конвергират (приближават) към тези в старите страни членки, изпълнението на този критерий е не само предизвикателство за страните с паричен съвет, а за всички страни с равнище на цените, по-ниско от средното в ЕС. Самата дефиниция на инфлационния критерий, а именно не по-висока инфлация от тази на трите страни с най-ниски средни темпове на инфлация в ЕС плюс 1.5%, създава известна степен на несигурност. И десетте нови страни членки, и България и Румъния се намират в позиция на стрелба по движеща се цел. Същевременно в случая, в който имаме 25 страни членки (с България и Румъния-27), съществува много голяма вероятност да има три държави - така наречените best performers, които да имат темпове на инфлация, близки до нула поради циклични и други специфични за съответната страна причини. Това означава, че инфлационният критерий ще бъде много стриктен и ще изисква постигане на темпове на инфлация дори по-ниски от инфлационната цел на ЕЦБ (по-ниска, но близо до 2% инфлация). Предвид тази силна рестриктивност на инфлационния критерий и несигурността, свързана с определянето на неговото ниво, очакваме по-голяма гъвкавост от страна на ЕЦБ и Европейската комисия при оценката за изпълнението на този критерий, особено що се отнася до страните с паричен съвет.Някои участници в семинара, проведен на 3 и 4 октомври, споделиха, че при изчисляването на критериите от Маастрихт се допуска известна гъвкавосткогато става дума за инфлацията. При пресмятането на този показател през миналата година е била изключена Латвия, която е отчела дефлация - ще рече, намаляване на цените на стоките. Коментарите бяха, че за в бъдеще държави, в които общият ценови индекс е намалял, няма да бъдат включвани в изчислението на маастрихтския показател за инфлация. Ако това стане, България ще се озове в доста благоприятна позиция, тъй като ще трябва да се стреми към постигането на инфлация от максимум 4-4.5 процента.С приближаването на датата 1 януари 2007-а, на която България се очаква да стане член на ЕС, все повече икономисти и политици ще започнат да задават въпроса трябва ли да бързаме към еврозонатаИ да се ангажираме с изпълнението на силно рестриктивните маастрихтски критерии. Полша, Унгария и Чехия например не напират със заявките си за въвеждане на еврото. Причината е, че тези държави отчитат бюджетни дефицити, които са далеч по-високи от критериите на Маастрихт, и в близките две-три години няма да се вместят в изискването недостигът в хазната им да е максимум 3% от БВП.Скептицизмът по отношение на присъединяването ни към еврозоната у нас може да бъде засилен и от факта, че голяма част от сегашните държави членки на еврозоната нарушават общите изисквания за финансова устойчивост, които за тях са записани в приетия през 1997 г. Пакт за стабилност и растеж. Крак повлякоха стълбовете на еврото - Германия и Франция, които през 2003 г. отчетоха бюджетни дефицити, надхвърлящи записаните в пакта 3% от БВП. Европейската комисия откри процедура по налагането на санкции на тези две държави. Но вместо това през 2004 г. ЕС се видя принуден да промени методиката за изчисление на бюджетните дефицити, като разреши от тях да се изваждат разходите за иновации и тези, които са свързани с реформите в пенсионноосигурителните системи. Всичко това бе направено, за да може бюджетните дефицити на Франция и Германия да бъдат стъкмени така, че да са под 3% от БВП. През 2004 г. Европейската комисия установи, че Гърция и Италия няколко години наред са давали неверни данни за бюджетните си дефицити, като изкуствено са ги редуцирали. Последният случай е от 2005 г., когато и Португалия заяви, че не може да се вмести недостига в хазната си в границата от 3% от БВП. Според финансовите експерти нито една от изброените страни няма да понесе санкции за тези свои нарушения. А това поставя под въпрос финансовата дисциплина в цялата еврозона и стабилността на еврото. Което обаче едва ли е от голямо значение, тъй като влизането в Европейския валутен съюз не е по желаниеВъпросът е не дали България ще въведе еврото като национално платежно средство, а кога ще направи това. След влизането в ЕС страната ни ще бъде изправена пред дилемата още няколко години да се намира в състояние на Валутен борд или веднага да започне да прилага изискванията на Маастрихт, които до голяма степен се доближава до тези на Валутен борд. При влизането на държавата в процедура по въвеждането на евро политиците ще са длъжни да се съобразяват с маастрихтските критерии. Ако подобни ангажименти не притискат управляващите, на някои от тях може да им мине през акъла, че е добре да премахнат борда или поне да променят курса, по който левът е фиксиран към еврото. За опасността от подобно развитие на събитията бе намекнато по време на предизборната кампания през 2005 г., когато сегашният премиер Сергей Станишев по случайност или по грешка се изтърва, че след влизането в ЕС България може да премахне Валутния борд. Та се наложи негови съпартийци да замазват положението и да обясняват, че България ще започне да прилага процедурата по въвеждане на еврото при този курс на лева, по който той е фиксиран в момента. Въобще за финансовата стабилност в България е добре да има някакви международно договорени икономически изисквания, които да възпират политиците от изкушението да подлагат държавата на социални и финансови експерименти. Затова декларираното преди година от БНБ и от тогавашното правителство на Симеон Сакскобургготски намерение веднага след влизането на България в ЕС да кандидатства за влизане в еврозоната изглежда като единствената разумна политика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във