Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Имотите на фалиралата "Сиконко" се продават на символични цени

Несъстоятелността като начин на употреба - тази тема  „Банкеръ“ нищи от години. Нееднократно сме давали   конкретни примери  как  имуществото на едно затънало с  дългове за милиони дружество се отървава от тях  чрез продажбата на нищожни в сравнение с техния размер имоти.  За пореден път илюстрация за подобна история дава сриващата се цена  при продажбата на активите на една от големите доскоро строителни компании в страната  - акционерното дружество „Сиконко Билдинг”.

За продажбата на нейните имоти  синдикът  на обявената  в несъстоятелност  преди две години  компания - Ралица Топчиева , е свикала   три търга. Първият е на 30 май, а другите два - на 6 юни.  

Само за два месеца

преоценката  на най-големият от тях е в размер 337 417 лева.

Той е ситуиран  в Южната промишлена зона на Бургас  и се състои от шест поземлени имота, чиято обща площ според обявата е близо 90 дка.

В средата на  март   Топчиева продаваше същия  имот  за 1 687 081 лв, но очевидно мераклия за него не се е намерил. Сега цената му е паднала с 20% и до  30 май, той се предлага за 1 349 664.80 лева.

Още по-смехотворна е цената , обявена във втория търг. На 6 юни ще се търси купувач за 13 поземлени имота в столичния район „Триадица“. Общата им квадратура е над 6 дка, а цената,  на която се предлагат е ...45 900 лева.

Третият търг е за три имота в град Полски Тръмбеш, област Велико Търново. Първият от тях е с площ 3 927 кв.метра. За него синдикът на дружеството се надява да получи  24 800 лева. Вторият е с площ  от 2 259 кв.метра. Неговата оценка е 6 192 лева. И третият е с площ  3 020 кв.м. и е на стойност  6 800 лева.

Както и да пресмятаме имуществото на дружеството, което сега се продава, няма как с евентуарните  продажби да могат да се върнат дълговете на „Сиконко“.

Както „Банкеръ“ писа още през март в публикацията  си под заглавие "Милиони отлитат след фалита на "Сиконко"  ,

дълговете му са десетократно  повече.

Тук е моментът да припомним, че през лятото на  2016-а  частният съдебен изпълнител Ивелина Божилова се опита да разпродаде на търг  за удовлетворяване вземането на взискателя "Банка ДСК"  терен от 37.9 хил. кв. м с 37 сгради в него, собственост на солидарните длъжници "Планет дивелопмънтс", "Сиконко билдинг" и ипотекирания длъжник "Метални панели и конструкции" в същия район. Тогава наддаването трябваше да тръгне от 11 907 268 лева. По това време все още дружеството не беше обявено в несъстоятелност, но кредиторите му вече бяха предявили своите претенции в съда.

Мажоритарен собственик на "Сиконко Билдинг" и на "Метални панели и конструкции" е "Сиконко Кънстракшън" АД, ако се съди по последния публикуван списък на акционерите, присъствали на Общото събрание на дружеството  на  28  октомври 2015 година.

В самото "Сиконко Кънстракшън"  пък собствеността е поделена между Данчо Данчев и... "Сиконко билдинг". Явно в случая става въпрос за формиране на капитал чрез размяна на пакети акции, което бе особено популярна  законна схема за създаване на компании, без наличието на необходимите за това пари. Популярна, но лоша търговска практика, която не осигурява за дружеството свежи пари и гаранции, че акционерите му могат да го подкрепят финансово при нужда. За  посочените три фирми  такава подкрепа е направо невъзможна, защото по това време  и  друга финансова институция - "УниКредит Булбанк", вече е завела дело за несъстоятелност  на "Сиконко Билдинг" заради

дълг от близо 2.5 млн. евро

Това пък става ясно от едно от последните решения на Софийския градски съд по делото за несътоятелността от 19 октомври 2017 година. От него става много ясно, че дълговете на строителната компания са огромни. "Банка ДСК" също е призната като "присъединен кредитор". Тя е финансирала дружеството с 2 403 075 евро. Първа инвестиционна банка също е дала своя дан със сумата...  4 млн.евро.

Още няколко дружества са вписани в списъка на кредиторите с признати вземания от 10 хил. до 100 хил.лева.

Още през март синдикът на дружеството  Ралица Топчиева, каза пред „Банкеръ“ , че не очаква много бързо - на първият търг за имотите в Бургас да се яви купувач и по всяка вероятност, това може да стане при следващи търгове.

Странно защо няма интерес към черноморските имоти, които се намират в Южната промишлена зона на Бургас , при положение, че само преди дни стана ясно, че имотите в северната промишлена зона, които  са част от "Индустриален и логистичен парк – Бургас"  и е разположена на 240 дка, вече свободни терени няма.  За  засиленият инвеститорският интерес  тук  говори и факта, че  държавата в лицето на  Националната компания „Индустриални зони“  и кметството на града вече замислят  изграждане на такъв логистичен парк и в  Южната промишлена зона на града.

Може би това е и част от играта, при която подходящият купувач  ще купи апетитния  терен на безценица и после ще го препродаде на държавата...?!

Нищо чудно в този сценарий да влязат и старите играчи от „Сиконко“, но с нови имена и чрез недотам известни фирми.  Все пак не е лошо да припомним кои са те. Холдингът  беше създаден през 1998-а, след като двата приватизационни фонда - "Сиконко инвест" и "Булинвест груп" бяха преобразувани и  се вляха  в приватизираното през 1994-а държавно предприятие "Сиконко" АД - дружеството   учредител на двата приватизационни фонда.  Ако се поровим в историята, ще си припомним, че самата приватизация се осъществява чрез  дружеството с ограничена отговорност "Сиберия"  - с парите на над 200 души -  негови  мениджъри, служители, а също  и  на наши, и чуждестранни партньори. През 1998 -а към него се вливат двата приватизационни фонда с общо над 22 000 души акционери, които след последващо изкупуване на акции са сведени до 13 500 души. До август 2005-а  холдингът притежаваше 30 дъщерни и поддъщерни (създадени от дъщерни дружества) структури. През периода 1999-2004-а Данчо Лазаров, в качеството му на председател на съвета на директорите и генерален изпълнителен директор на "Сиконко Холдинг" АД,  преследваше една-единствена цел - да се отърве от основните участници в приватизацията и изграждането на холдинговата структура и да ги замести с членове на семейството си и  с  двама-трима приближени, за да бъде безпрепятствено разграбено дружеството, както  твърдяха по онова време засегнати акционери.

От документи във фирмените регистри  също става ясно, че  навсякъде в управителните органи на ключови за съществуването на холдинговата структура дружества са членове на семейството на Лазаров  - синът му Калоян Лазаров, дъщерята Теодора Лазарова-Деведжиева, зетят - Светослав Деведжиев, и шуреят - Петър Кирилов. Останалите ръководители на дружествата в холдинговата структура също са от тесния му кръг по интереси - о.з. полковник от службите Георги Мурджев,  Сава Савов - съученик и приятел от СПТУ по хлебопроизводство, бившият член на ръководството на Евролевицата Иван Тодоров. Застопорявайки по този начин управлението в дъщерните дружества и създавайки още едно ново поддъщерно дружество, през юли 2005-а  "Сиконко кънстракшън"  започва да изважда  активи  на холдинга и прехвърлянето им към дружества, изцяло контролирани от Лазаров, от семейството и приятелския му кръг. По това  време започват да се трупат и дългове на холдинговата структура.

Цялата работа се размирисва допълнително  и на свиканото от акционери събрание на 7 септември 2005-а. Според резултатите от него, вписани в търговските регистри, е избран нов съвет на директорите . При скандалите, които започнаха да тресат холдинга, се заговори за антидатирани джира (за прехвърляне на собствеността върху  акции), чрез които Лазаров  панически е прехвърлял най-големите предприятия, контролирани от него, едно на друго. Така например строителната фирма "Сиконко билдинг"  се прехвърля на "Сиконко индустриално предприятие", "Сиконко кънстракшън" и "Сиконко транс". На практика схемата е съвсем  проста - дружествата помежду си се притежават едно друго, а управлението в тях - т. е. всички решения, участие в общи събрания и т. н., упражнява  семейството. Резултатът –

холдингът се декапитализира и в него остават само дългове.

На 7 септември 2005 -а е избран, а на  13 септември 2005 -а е вписан нов съвет на директорите, но и той не е в състояние да спре Лазаров - макар и незаконни, прехвърлянията продължават. По това време вече става ясно  какво е реалното състояние на холдинга - купища задължения, блокирани сметки на дружеството на територията на България, неизплащани осигурителни вноски с изключение на тези на напускащи работници и служители от януари 2002-а, неразплатени местни данъци и такси, поемане на огромни задължения към кредитни институции в качеството на  съдлъжник на контролираните от Лазаров дъщерни дружества и т.н. На този фон обаче се заговори, че новият директорски борд е успял да открие  необявени  лични сметки на Лазаров в Австрия и в Германия със значителни наличности  в  тях, които далеч не отговарят  на получаваното от Лазаров възнаграждение, както и значително лично недвижимо имущество на територията на страната.  Ощетените акционери се оплакваха, но до последици от  техните жалби  така и не се стигна. С думи прости - пиха по една студена вода.

И както „Банкеръ“ предупреди доста отдавна, сега е на път да се повтори тази история, но по отношение и на кредиторите.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във