Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИМАМЕ ШАНСОВЕ ЗА СПАСЯВАНЕТО НА МАЛКИТЕ БЛОКОВЕ В АЕЦ

Инж. Йордан Йорданов, бивш директор на АЕЦ Козлодуй, пред в.БАНКЕРЪГ-н Йорданов, като директор по безопасността в АЕЦ в периода 1991-1992 г. и шеф на централата до есента на 2001 г. как ще коментирате безопасността на реакторите й?- Няма безопасни ядрени реактори. Степента на безопасност на всеки от тях се определя от два фактора - качеството на съоръженията и професионализма на операторите. За да стане по-ясно, бих могъл да приведа примера с принцеса Даяна, която загина в мерцедес, управляван от пиян шофьор. Е, нашите реактори не са от клас Мерцедес, но са техника от ХХ век и се управляват от висококвалифицирани професионалисти. Условията за работата в централата са много подробно разписани и детерминирани. В повечето централи на САЩ, Западна Европа и Япония ядрените съоръжения са на високо ниво, поради което изискванията към персонала са доста занижени. Голяма част от операторите дори са със средно образование. Това наистина намалява разходите, но повишава опасностите при експлоатацията. Така се стигна и до аварията в американската централа Три майлс айлънд (Three miles Island), предизвикана от човешка грешка. Причината бе в ниската квалификация на персонала, но защитната обвивка локализира разпространението на аварията, чието ниво беше 5 по скалата на МААЕ.Може ли да се прави някакъв паралел между аварията на ядрения реактор в САЩ и тази от Чернобил?- Двата реактора и последиците от авариите в тях не могат да се сравняват. Както не са сравними мерцедесът и трабантът например. За американците последиците се измерваха във временното неудобство на около 50 хиляди души, които бяха спешно евакуирани. Относително бързо животът там се върна в нормалното си русло. Докато жертвите от Чернобил, където аварията беше от максималното 7-мо ниво по скалата на МААЕ, са стотици хиляди. И ежегодно броят им нараства. Причините са именно в нивото на защита. Реакторът в САЩ имаше необходимото ниво на безопасност, така че всички радиоктивни изтичания бяха локализирани, без да се нанесат поражения на персонала, хората в региона и на околната среда. Сега авариралият реактор е надеждно обезопасен. В Чернобил обаче нямаше защитни съоръжения и цялата радиация се изсипа навън.Какво още не знаем за реакторите в Козлодуй?- Подобни на малките реактори от Козлодуй, действат в Чехия, Унгария и Финландия. И никой от Европа не им е поставил ултиматуми да ги затварят. Между тях наистина има разлика, но тя не е в принципа на действие. Тук идентичността е 100 процента. Различни са системите за безопасност. Докато за козлодуйските реактори тип ВВЕР 230 конструктивно няма въведена достатъчна защитна локализираща система, тези в Унгария и Чехия са от друг тип - ВВЕР 213. При тях е изградена т.нар. защитна кула. Това е едно съпътстващо съоръжение с височина около 60 м, което е свързано със самия реактор. При евентуална авария то отвежда и локализира всички радиоактивни газове. Възможността за разпространението им извън защитната кула е нулева, а методиката за отстраняване на последиците е добре отработена. Впрочем подобен бе случаят и с авариралата американска централа. Във Финландия е възприета друга, още по-ефикасна система на защита - т.нар. леден кондензатор. Той е разположен около корпуса на самия реактор и се състои от ледени блокове, всеки от които е с височина 10 метра и тегло около 12 тона. При евентуална авария радиоктивната пара се втечнява от тези блокове, но всичко това е под надеждната защита на корпуса, който не позволява каквито и да било изтичания навън. За поддържане на този леден кондензатор отиват около 8% от произведената в блока електроенергия. Първите четири наши реактора обаче са без описаните защити. Не е ли резонен тогава меморандумът, подписан между правителството на Иван Костов и еврокомисаря Ферхойген през ноември 1999 година? И не е ли в правото си Европейският съюз да иска те да бъдат затворени?- Меморандумът от 1999 г. бе логично продължение на политиката на всички предходни правителства след 1990 г. и кабинетът на Иван Костов като че ли нямаше друг избор. В Европейския съюз не се интересуват толкова с кого точно се подписват определени договорености. Важното е, че това е легитимното правителство на България. И не може следващото (или следващите) да кажат: не признаваме ангажиментите, поети от тези преди нас. В този смисъл ние нямаме друг избор и до края на годината трябва да спрем I и II блок на АЕЦ Козлодуй. За следващите два блока обаче ситуацията е съвършено различна.Кое й е различното?- Като първоначална конструкция четирите малки реактора в Козлодуй имаха недостатъци по отношение на безопасността, особено първите два. Не така бе до 1992 година. Впоследствие нещата се промениха. Въведени бяха защити, с които коренно бе подобрено нивото на безопасност. В реконструкции и модернизации бяха вложени 130 млн. щ. долара. Особено много промени направихме в блокове III и IV, за които през 2000-2001 г. бе осъществена цялостна програма за реконструкция на обща стойност 66 млн. щ. долара. Изградена бе и струйно-вихрова кондензационна система (за около 12.6 млн. щ. долара). Днес тези блокове са съвсем различни и тяхната безопасност ни дава основание да поискаме типът им да бъде променен - да стане равен с тези на чешките, унгарските и финландските реактори.Спираме първите два реактора, а след това?- Преди всичко е необходимо да се обясни, че спирането или затварянето на ядрен реактор означава да се преустанови зареждането му със свежо ядрено гориво. Използваното до момента обаче продължава да е вътре в него. И докато е така, блокът е в работен режим, който е абсолютно идентичен с този на генерация на ток. Персоналът му е 100% ангажиран и дейностите по безопасност са еднакви. Колкото до извеждането от експлоатация, това е много по-сложен, дълъг и не на последно място - доста по-скъп процес. Достатъчно доказателство е примерът с ядрените реактори на бившата ГДР. След 1990 г. там бяха спрени пет реактора като малките блокове в Козлодуй. Планираните средства за извеждането само на два от тях бяха 1 млрд. г. марки. До момента за тях са изхарчени 5 млрд. г. марки, а процесът още не е завършил. Останалите три спрени реактора продължават да стоят и чакат. Те още са заредени с последното ядрено гориво и по всички експлоатационни характеристики не се отличават от работещите реактори. Искате да кажете, че 5 млрд. лв. няма да ни стигнат за извеждането от експлоатация само на първите два реактора от АЕЦ?- Това, което на този етап се иска от нас, е да спрем тези реактори. А извеждането и консервацията им, както отбелязах, са доста продължителен и скъп процес. Като време той ще отнеме поне 35 години и общата цена засега е изведена само теоретично. Убеден съм обаче, че има реални възможности малките блокове на АЕЦ да бъдат спасени.Не си ли противоречите? Преди малко казахте, че се налага да затворим блокове I и II още през тази година...- Да, ние трябва да спрем тези реактори така, както сме се договорили. Но след това в никакъв случай не бива да сме пасивни. Необходимо е много бързо, още през тази година, да се разработи програма за тяхната реконструкция и модернизация. И да се поиска както от КИАЕМЦ, така и от МААЕ, а и от европейския ядрен регулатор да одобрят тази програма. Дори и с риск тя да претърпи значителни корекции. Основанията за подобно искане не са едно или две. Първото е в много доброто състояние на корпусите на тези реактори, доказано от международно изследване през 1998 г. и потвърдено от МААЕ. Необходимите средства от 70 до 100 млн. щ. долара ще се намерят. Имаме също така много добри специалисти, а и опита от извършеното по реактори III и IV. И ако изпуснем периода до 2006 г., когато ще започнем да плащаме 212.5-милионния доларов заем за модернизацията на блокове V и VI на АЕЦ, ще загубим и последната възможност да спасим първите два малки реактора.На второ място са аналогичните примери от Европа. В Англия например най-старите реактори бяха продадени на най-голямата частна ядрена компания БиЕнЕфЕл (BNFL) с условието да се модернизират и надеждно да се обезопасят. Договорът при раздържавяването им предвиждаше също така компанията да ги експлоатира дотогава, докато събере пари за тяхното затваряне и консервиране. Разбира се, държавата запазва правото си да следи както всички технически и технологични промени в съоръженията, така и движението на финансовите потоци и отчисленията в специалната сметка за затварянето им.Да разбирам ли, че предлагате след спирането на първите два блока правителството да се опита да ги продаде?- Това е една от възможностите. В интерес на истината трябва да кажем, че през 1999-2000 г. кабинетът на Костов направи подобни сондажи, но до сериозни разговори така и не се стигна. Членовете на сегашното правителство и особено премиерът са с много добри позиции в Европа. И те биха могли да потърсят подобна възможност за АЕЦ.Мислите ли, че точно в този момент някой от управляващите ще тръгне да предлага малките реактори на АЕЦ? - В случая не можем да говорим за предлагане по принцип. А и въпросите около АЕЦ не могат да се решат със солови акции на отделни наши държавници или политици. Огромният проблем е в скъсаната връзка между тях и ядрените ни експерти, които МААЕ определи като едни от най-квалифицираните в Европа. Това, което трябва да направим всички ние, е да дадем аргументите на политиците. Необходимо е да разработим подробни и аргументирани програми за всеки от първите четири блока на АЕЦ, да подскажем алтернативни решения, да опишем подробно всяка от крачките, които политиците ни са длъжни да предприемат. Всичко друго е липса на отговорност. Много имагинерно звучи призивът ние, ядрените експерти, трябва... Как на фона на разцепленията и отлюспванията в бранша си представяте едни координирани съвместни действия?- Наистина е така. Подобно на всички в България след 1990 г., и ние започнахме да се цепим на сини и червени, на ченгета и на потърпевши от тях... Подхванахме една напълно безсмислена битка един против друг, която затъмни дори и проблемите около централата. Ако продължим така, шансовете на АЕЦ и на ядрената ни енергетика като цяло твърде бързо ще се изпарят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във