Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИМАМЕ НАЙ-ГОЛЯМ ШАНС ЗА ПЕТРОЛЕН БАЙПАС НА БОСФОРА

Най-интересните икономически новини през последния месец идват от района на Каспийско море. Появиха се съобщения за милиарди кубически метра природен газ, други за милиарди тона нефт, а обещаваните инвестиции в зелено достигнаха десетки милиарди. Според официални изявления от Азербайджан и Казахстан към 2015 година от басейна на Каспийско море ежегодно ще се изнасят между 100 и 120 млн. тона суров петрол. Към тях бе прибавен експортният поток от руски нефт към руските черноморски пристанища, като цитираните годишни обеми се движеха в рамките на 50-60 млн. тона. Тези оценки бяха потвърдени от експерти на НАТО и от енергийни анализи на Държавния департамент на САЩ. Големите петролни компании започнаха да се замерят с многомилиардни бъдещи планове, а наблюдатели прогнозираха, че по-голямата част от планираните средства ще трасират пътищата на каспийския нефт до световните петролни пазари.Ясните засега трасета са две - от региона на Каспий до източното крайбрежие на Черно море, а оттам с танкери към световните петролни тържища.Сигурно е и трасето на гигантския петролопровод Баку - Тбилиси - Джейхан, чиято стойност вече се изчислява на 3 млрд. щ. долара. По предварителни планове съоръжението ще влезе в действие през 2005 г. и на първия етап около 15 млн. тона каспийски нефт ще достигнат до Средиземно море. Строителните работи по 1750-километровото трасе вече започнаха - от края на май тръбите се полагат едновременно и на трите транзитни територии (Азербайджан, Грузия и Турция). При пълно натоварване по петролопровода до Джейхан ще могат да минават (най-рано след 2007-2010 г.) по 50 млн. тона каспийски нефт годишно.Пътищата на останалите милиони тонове днес все още са неизвестни, но са налице и проекти за заобикаляне на черноморските проливи (т.нар. байпас). Става дума за изграждането на нови петролопроводи по трасетата Бургас - Александруполис, Бургас - Скопие - Вльора (проектът АМБО), Констанца - Омишвали (Триест), Одеса - Броди (към нефтопровода Дружба) и Каиркьой - Ибриче (което пресича тракийската територия на Турция и излиза в Бяло море). През миналата година бе лансирана и възможността за свързване на нефтопроводите Дружба и Адрия Това е най-евтиният засега вариант за излаз на руския каспийски нефт до Средиземно море, и то заобикаляйки Босфора. Техническите и екологичните разходи се изчисляват на около 60 млн. щ. долара. Преди седмица обаче се разбра, че планираната интеграция на двете транснационални нефтени тръби няма да стане. Поне не и през тази година, ако се съди по изявленията на руския монополен нефтен превозвач Транснефт Семен Вайшток, цитирани от електронния сайт RusEnergy. Основните възражения са от Хърватия, според която проектът ще представлява риск за околната среда.Бургас - Александруполис е с годишен капацитет 35 млн. тона и проектна стойност 699.3 млн. евро. От обявяването на трасето през 1995 г. досега около него периодично се вихрят скандали. И вътрешно- и външнополитически. Като се започне от отстъпените български проценти от кабинета на Виденов и се мине през оставката на бившия вицепремиер Костадин Паскалев и през силовите опити на неговия заместник Хасан Хасан да уреди на МG корпорация максимален дял в националната част от проекта. Последен в редицата е сегашният строителен министър Валентин Церовски и очевадната му пристрастеност към начинанието. На 29 януари Церовски и неговият гръцки колега подписаха в Атина тристранния меморандум за петролопровода, след което месеци наред уверяваха, че и Кремъл ще стори това до дни. Руският подпис обаче все още липсва. В средата на май стана ясно, че Москва е изпратила до българското външно министерство нота по меморандума. Подробности не бяха съобщени, но според неофициална информация Кремъл възразявал срещу правилата за подбор на фирмите (тоест срещу това, което неизменно предизвиква скандали у нас). А точно последният ни опит в тази насока кажи-речи бе успешен - създаден бе Балкански тръбопроводен консорциум, макар регистрацията му да я няма никаква.Впрочем не подписът на Кремъл е основният проблем на трасето, а неяснотата откъде и с какво ще бъде напълнена тръбата. Бургас - Вльора (АМБО)също е с годишен капацитет 35 млн. тона, но проектната му стойност е 1.130 млрд. долара. Предварителните проучвания по проекта приключиха в края на февруари 2000 г. с финансовата помощ на Американската агенция за търговия и развитие USTDA (588 хил. щ. долара) и със средства на АМВО (320 хил. щ. долара). Подготвени бяха и двустранни споразумения между АМБО и трите държави, през които ще преминава трасето - България, Македония и Албания. На 7 декември 2000 г. кабинетът на Костов упълномощи тогавашния строителен министър Евгени Чачев да подпише документа. Сега в правителството на Симеон Сакскобургготски за този проект говори само външният министър Соломон Паси, и то в контекста на паневропейския транспортен коридор N8. Но запознати твърдят, че нещата са в напреднала фаза. Пред приключване са преговорите за получаване на кредити (в размер на 60% от общата сума). Осигурени са и големи петролни компании, които като акционери ще предоставят 40% от сумите за изграждане на тръбата. Визират се щатските Ексън Мобил и Шеврон Тексако със сериозен дял в някои от най-перспективните прикаспийски петролни находища.Одеса - Броди е единственото изградено досега трасе. Дължината му е 674 км, а капацитетът - 9 млн. тона годишно. Тръбопроводът бе построен през 2001 г. за транзит на каспийски нефт от Одеса до Броди, а след това по нефтопровода Дружба към европейските държави. Само че Киев не може да намери петрол, за да напълни тръбата, и днес работи един-единствен участък от съоръжението в реверсивен режим (доставя руски нефт до Одеса).Преди месец Европейският съюз, Украйна и Полша подписаха съвместна декларация за използването на този тръбопровод с идеята така да се разширят вариантите за доставката на петрол за седем европейски страни (Полша, Чехия, Словакия, Хърватска, Унгария, Австрия и Германия). Евросъюзът отпусна и 2 млн. евро за техническата донастройка на съоръжението, но скептиците смятат, че вътрешноконтиненталната тръба едва ли ще бъде напълнена. Просто защото тя достига само до работещи в момента рафинерии. С други думи, целта й е да захранва големите рафинерии по протежение на трасето, а не да достига до големите консуматори в Западна Европа и Северна Америка. Така или иначе, украинският президент Леонид Кучма публично одобри схемата по тръбопровода да тече руски нефт до Одеса. Договорът за това, подписан тайно между украинските компании Нефтегаз и Укртранснефт и руските Транснефт и ТНК, предизвика в средата на май доста шумен скандал.Констанца - Омишвалище е на стойност 800 млн. щ. долара. Румънският проект предвижда тръбата да минава край сръбските рафинерии в Нови сад и Панчево и да стига до хърватския адриатически порт Омишвали. При друг негов вариант пък крайната точка е италианското пристанище Триест. През миналия ноември Сърбия, Румъния и Хърватска подписаха споразумение за изграждането на петролопровода, като предпроектното му проучване ще бъде финансирано по програмата Иногейт на ЕС. Но и този проект не е транзитен, а по-скоро вътрешноконтинентален и целта му е най-вече да се захранят шестте рафинерии по дължината на трасето, обясняват експерти. В момента тези нефтопреработвателни предприятия работят със суровина, получавана главно от Грузия по тръбопровода Адрия.Трасето Каиркьой - Ибричепресича тракийската територия на Турция и излиза на Бяло море. Това е най-краткият и най-евтиният байпас на Босфора. Дължината му е около 200 км, а и теренът, през който ще преминава, е доста лесен. По пътя на тръбата няма да има планини, пресича се само една магистрала и две реки. Едва ли обаче този петролопровод ще бъде реализиран някога и причината за това е доста прозаична - с него всички основни пътища на каспийския нефт ще са под контрола на Анкара. Затова и единствената възможност за строителството му е съвсем хипотетична - липса на алтернативен тръбопровод за излаз на нефта от басейна на Черно море. Ако характеристиките на отделните проекти бъдат внимателно анализирани, ще се установи, чебългарските трасета са с най-голям шансТози факт, както и необходимостта от изграждане на петролен байпас на Босфора, може би най-накрая трябва да бъдат осъзнати от нашите политици и държавници. И използвани не за някакви корпоративни или частни интереси, а в интерес на страната. Защото освен много пари, нови работни места и подобрена инфраструктура, транснационалните петролопроводи са и гарант за националната сигурност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във