Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИМАМЕ ДЕФОРМИРАНА ИКОНОМИКА И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара, пред в.БАНКЕРЪГ-н Данев, България получи от Европейския съюз оценка действаща пазарна икономика. В този смисъл 2002-ра година би трябвало да по-добра от 2001-ва...- Миналата година беше добра за българската икономика на фона на общите стагнационни процеси. България регистрира добър ръст от 4.5%, нивото на инфлацията остана ниско, намаля дефицитът по текущата сметка на платежния баланс..., т.е. всички макропоказатели са добри. Забелязва се също една положителна тенденция на намаляване на дефицита във външнотърговския баланс.Всичко това дава ли основания да смятаме, че в страната вече има условия за траен икономически растеж? - Изредените показатели не са достатъчни. Ако анализираме структурата на ръста на икономиката, ще установим, че той идва основно от сферата на услугите. Условието за траен икономически растеж е ръст на промишлеността, но за съжаление такъв не се забелязва. Нашата оценка е, че вече шеста година е налице едно неутрално състояние на икономиката по едни и същи показатели - от една страна, имаме ръст на БВП и финансова стабилизация, но от друга, съществува и сериозен дефицит в търговския баланс, значително увеличаване на фирмените задължения. Все още няма революционно изменение, въпреки положителните промени в някои косвени индикатори като намаляване на безработицата. Обявихте, че задлъжнялостта на предприятията от нефинансовия сектор достига 33.7 млрд. лв. към края на 2001 година. Каква е тя сега?- Подобна оценка можем да направим към октомври, тъй като тогава ще станат известни резултатите от статистиката. Ние разполагаме с данните за деветмесечието на миналата година. Общата тенденция няма да претърпи резки колебания, въпреки някои външни неблагоприятни фактори. Задълженията се превръщат в едно сериозно бреме за българската икономика от гледна точка на малките инвестиции. През 2001 г. те са били 5.12% от БВП. Чуждестранните инвестиции на зелено са намалели трикратно и в същото време не сме в състояние да усвоим средствата, които Европейският съюз ни отпуска по предприсъединителните си фондове. Административният апарат, бюрократичните условия или липсата на достатъчно добри проекти са причината за неусвояването на европейските пари? - Виновна е преди всичко държавната администрация. Това е записано и в докладите на Евросъюза. Администрацията не позволява да се усвояват средствата от ИСПА, ФАР и САПАРД. По програма ИСПА не е започнало реалното строителство на нито един обект, усвоени са под 1% от средствата. Размерът на парите по одобрени проекти по САПАРД е 34% спрямо договорените по меморандумите за 2000 и 2001 г., а реално усвоени са едва 8.69 процента. Но не съм чул някой да е наказан за това. Докато за неблагополучията при програмата ФАР е виновна администрацията, при САПАРД липсва връзка между банковата ни система и бизнессектора в селското стопанство и хранителната промишленост. Предприемачите все още не са готови за подобно маркетингово мислене. Забележете, през 2002-ра имаме нулев ръст на аграрния сектор. С други думи, той с нищо не е допринесъл за увеличаването на БВП. Селското стопанство се нуждае от тотално преструктуриране, защото с тези технологии не можем да разчитаме на ръст и на конкурентно присъединяване към Европейския съюз. Разбира се, има и доста деликатни проблеми, свързани със сертификацията на продукцията от акредитирани лаборатории.Правителството уж предприе мерки за облекчаване на някои лицензионни и разрешителни режими, но не ги отбелязвате в положителната графа... - Посочете ми поне един отменен режим. Бих казал, че се отмениха онези режими, които не са свързани с плащането на такси, а се въвеждат нови, изискващи плащането на такси, и те се превръщат в ново данъчно бреме. Не може основата на такса смет да е имуществената оценка - това си е чист данък. Не може лицензионна такса да се изчислява на базата на оборота на дадена компания, не може драстично да се увеличават таксите за контрол на измервателни уреди... Съществува ли баланс между законодателните промени с положителен и отрицателен ефект върху икономиката? - Много изразителен е натискът на новите осигуровки върху бизнеса. Законодателят и изпълнителната власт замразиха промените, които нормативно бяха определени. Осигурителната вноска трябваше да се плаща от работодателя и заетия в икономиката в съотношение 70 на 30, но остана съотношението 75 на 25. Бизнесът извоюва да бъде спряно плащането на осигурителни вноски върху обезщетения, но те все пак бяха въведени, без всякаква икономическа логика. От това бизнесът губи около 184 млн. лева. Според мен, изпълнителната власт трябва да обръща повече внимание на бизнеса, а след това на социалните проблеми на електората. Продължава например кръстосаното субсидиране на монополните услуги, което е коренно сгрешен социален инструмент. Не е нормално за гражданите и фирмите да има различни цени за водата, телефонните услуги, електро- и топлоенергията. На практика имаме деформирана икономика и социална политика. Политиката на правителството е ориентирана не към бизнеса, а към електората. Това не е действаща пазарна икономика.Кои неблагоприятни външни фактори върху българската икономиката ще оставят отпечатък и върху 2003-а?- На първо място, това е повишаването на цената на петрола. България е голям вносител на петролни продукти и по тази причина цените на горивата определят и цените на транспортните услуги. Повишаването ще окаже негативно въздействие на външнотърговския баланс на страната и ще доведе до определен инфлационен натиск върху икономиката, тъй като ще се увеличат разходите на редица предприятия. Освен това световната икономика все още не е преодоляла стреса от събитията на 11 септември 2001 г., което обяснява занижената инвестиционна активност в целия свят. Това се забелязва и в колебливото икономическо развитие на държавите от Евросъюза, което не може да не се отрази и върху България. А слабата позиция на долара спрямо еврото?- За радост това е сребърната подплата на сивите облаци, които надвисват над българската икономика. Тъй като голяма част от българския търговски обмен вече е ориентиран към европейските пазари, разходите за внос ще намаляват, а обслужването на външния дълг ще е облекчено. Но дори и България да спечели от девалвацията на долара, това донякъде ще се компенсира от увеличението на цената на петрола.Оптимист ли сте за 2003 година?- Ако при сегашната стабилизация успеем да усвоим средствата от предприсъединителните фондове в размер на 300 млн. щ. долара и ако няма драматични промени в световните пазари вследствие на евентуална война в Ирак, България ще може да отбележи едно сериозно развитие. Тъй като започва един бавен процес на извеждане на светло на част от сивия сектор. Ако продължим със същите темпове на подобряване на макроикономическите показатели, но без качествени изменения, ще говорим за една латентна криза в икономиката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във