Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИМАМ СЕРИОЗНИ ОПАСЕНИЯ ОТ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НИ КЪМ ЕС

БЪЛГАРИЯ Е ЕДИНСТВЕНОТО МЯСТО В ЕВРОПА, КЪДЕТО МУЛТИНАЦИОНАЛНИТЕ КОЗМЕТИЧНИ КОМПАНИИ НЕ ДОМИНИРАТ ПРЕД МЕСТНИТЕЛукан Луканов, председател на надзорния съвет на Арома АДГ-н Луканов, ваши са думите, че държавата не прави нищо за производителите. Заставате ли и днес зад тях?- Да, заставам. Производството не е бързоликвиден бизнес, за разлика от търговията, където за 24 часа можеш да обърнеш стоките в пари. Познавам нашето законодателство и ми е тъжно, че в него не виждам никакви стимули за бизнеса. Имам предвид стимулите, които държавата трябва да създаде по отношение на износа и износителите. Винаги съм казвал, че единствената роля на държавата е да не пречи на бизнеса. Българският пазар е много малък, така че единствената му алтернатива си остава експортът. Въпреки това има случаи, в които държавата пречи. Бихте ли посочили примери?- Ролята на държавата е да разширява нашите пазари, а не да ги свива. Примерите са много - като се започне от опасенията на бизнеса, свързани с ориентацията на държавната стратегия спрямо пазарите на Централна и Западна Европа (ЦЕФТА), и се завърши с трудностите, които ни очакват след присъединяването ни през 2007 г. към Европейския съюз. Официалната власт през изминалите 10-15 години у нас очевидно не си даваше сметка, че голяма част от износа на българските компании беше на Изток: Русия, Украйна, Средна Азия. И години наред след 10 ноември 1989-а имаше големи неясноти във взаимоотношенията на междудържавно равнище. Към днешна дата например не знам какви са приоритетите на българската държава - като отрасли. Някъде бе споменато, че един от тях е фармацевтиката, но не съм наясно въз основа на какви критерии. Ако се имат предвид приходите от продажби, те не могат да са сериозен критерий. Що се отнася до експорта в Русия, козметиката и фармацевтиката си делят приходите, те са двата единствени бизнеса, които топят отрицателното салдо с тази страна. Въпреки това фармацевтиката е приоритетна, а козметиката, не знам защо, не е. След големите промени в България отпреди 15 години оцеляха само няколко дейности - строителството и козметиката, която не е спирала да работи от 1989-а, и то благодарение на източните пазари. Днешното възраждане на фармацевтиката е факт, но това не отнема правото и на производителите на козметика да искат да бъдат третирани като приоритетни за България. Още повече че Арома например се конкурира както с българските, така и с чуждестранни величини в бранша като Колгейт, Проктър енд Гембъл и Лореал. Българският пазар е единственото място в Европа и в света, където мултинационалните фирми в областта на козметиката не доминират пред местните и това е повод за национална гордост. Всичките тези неясноти и проблеми, за които говорите, ще променят ли по някакъв начин стратегията за развитието на Арома?- Целта на всяка компания е да расте. Най-важните инвестиции за производителите на продукти за консумация са в маркетинга. Под маркетинг разбирам не само рекламния бюджет, но и разходите за придобиване на необходимата информация, защото без нея няма вярно позициониране. Мисля, че Арома тръгна по правилен път, за да можем да финансираме подобно начинание. Тя търгува акциите си на Българската фондова борса, а ако има възможност, ще излезе и на някоя от чуждестранните, тъй като няма по-съвременен начин за капитализация на една голяма фирма от този. Другият вариант са банковите кредити, облигационните заеми и изобщо привличането на външен капитал. Ако Арома има достатъчно добър имидж и потенциал, естествено е да може да го осребри и да го капитализира чрез фондовата борса. Ние инвестирахме пари, време и усилия в маркетинга и за тези години компанията израсна и стана безспорен фаворит в областта на козметичните продукти. Данните от потребителските изследвания категорично го показват. Например при пастите за зъби имаме пазарен дял от 47 на сто, при боята за коса - 38%, при шампоаните - 22%, а при козметичните средства, предназначени за кожата - над 20 на сто. Всичко това говори за доверието на българския потребител към нашите продукти. Защо това доверие да не се прехвърли върху акциите на дружеството? Твърдите, че държавата не прави нищо за експортната политика. А как оценявате нейния напън да се докаже пред търговците, като намали корпоративния данък от 23.5 на 19.5% през 2004 година?- Безспорно това е добър ход, който сигурно ще окаже някакво влияние. Само че той не е този, който се очакваше от икономическия екип на правителството. Този екип встъпи в правителството с обещанието всеки, който инвестира, да ползва нулева ставка. През април обаче аз трябва да тегля кредит, за да платя годишните си данъци, защото сме инвестирали всичките си пари в нови съоръжения и технологии. С какво тогава са ми помогнали обещанията на претендентите за властта през 2001 година?Основното опасение на МВФ тогава и в частност на бившия му представител у нас -Пирита Сорса, бе, че нулевата ставка няма да повиши инвестиционната активност. И това се оказа точно така. Но като се има предвид колко са декапитализирани българските предприятия и как трудно се добират до евтин ресурс, изпълнението на подобно обещание щеше да е най-правилното решение за тях. Стига всички обещания да не бяха забравени след изборите. За съжаление те не се сбъднаха и българските компании бяха поставени в равни условия с далеч по-развитите от тях и по-богати дружества в Европа. Проблемът е, че повечето наши предприятия работят с ниски маржове, което означава, че развитието ни е блокирано от невъзможността да ползваме евтин ресурс. Сега доларовата междубанкова лихва на финансовите пазари в Лондон (ЛИБОР) е един процент, което е незапомнено ниско равнище. Това означава, че инвестициите, които привличат западните компании, им излизат без пари. В същото време вижте какви са лихвените равнища за българските фирми. Обичайният процент у нас е 12-15, при положение че в цял свят рядко надминават 3-4 на сто. Затова беше толкова важна нулевата ставка. След като инвестирате в нови съоръжения и технологии, може би не трябва да ви притеснява чак толкова много конкуренцията на европейския пазар. Ще отговаря ли вашата продукция на европейските критерии и стандарти при приемането ни в ЕС?- За разлика от българския народ, който еуфорично очаква 2007 г., аз като предприемач, свързан тясно с производството, имам твърде сериозни опасения от предстоящото присъединяване към ЕС. Щом някоя страна иска да става член на Европейския съюз, автоматично трябва да признае общото европейско право, в т.ч. и в областта на икономиката. Основното ми опасение е, че ние, българите, ще загубим тотално конкурентоспособността си, изпълнявайки ангажименти по затваряне на отделните глави. Едно от тях е например изискването за сертификация на продуктите ни. На Запад във фармацевтиката има стандарт за добра производствена практика и след влизането ни в ЕС нито една наша компания без такъв стандарт не би могла да реализира стоките си там. Ако иска да направи това, ще й се наложи да инвестира в начинанието пари, но после няма да може да продава на старите си цени. Тоест за да възстанови средствата си, българският производител ще е принуден да повиши цените. А цената на продуктите е фактор, който пряко влияе върху конкурентоспособността. За съжаление повечето български продукти имат само това преимущество - по-ниската цена. Нашият бизнес никога не е бил на такова ниво, че да може да похарчи много пари, инвестирайки в търговски марки. И тогава единственото, което му остава, е да продава добро качество на висока цена. А това не е по силите на българските производители поради липсата на пазари.В козметиката също има подобен европейски стандарт. За да го внедрим, Арома трябва да инвестира милиони. След което няма да можем да продаваме на старите цени и ставаме неконкурентоспособни. Това е един от елементите на защита, изработен от големите компании срещу по-малките - като нас, присъединяващи се тепърва към ЕС. Те имат необходимия ресурс и те са тези, които определят правилата на играта. Дори нашият министър по евроинтеграцията вече открито признава, че правилата в бизнеса се диктуват от първите стъпили на даден пазар. Как очаквате да се защитят интересите на компаниите от новоприсъединяващите се страни?- Европейският съюз настоява да се въведат общите правила. На 1 февруари правителството прие наредбата за таксите за опаковки. Потребителите ще го усетят веднага - таксите предполагат ново повишение на цените. Такива такси има в цяла Европа, но кой накара нашия кабинет да избърза така стремително преди 2007 година? И без това козметичните, фармацевтичните и ред други дружества станахме доста неконкурентоспособни на международните пазари заради съотношението долар - евро. Твърдя, че може би трябваше да се изчака ефектът от поевтиняването на долара спрямо еврото, преди да се реагира на изискването на ЕС да се въведат такива такси, защото компаниите в бранша само няколко години по-рано преструктурираха пазарите и цените си, а това отнема време. Сега се налага пак да повишим цените си - например в Русия и Казахстан, и допълнително да загубим конкурентоспособност. От друга страна, виждам и доброто в цялата работа. Това ще ни мобилизира да намерим нов изход. Един от тях е избраният от Арома - публичността, отварянето на капитала, привличането на нови средства. Компании, които интернационализират капитала си, ще бъдат по-малко засегнати от предстоящите предизвикателства на пазара. Как оценявате кредитната експанзия на банките през последните две години?- Ако има някакъв светъл лъч, то това е именно кредитната политика на банките, които развързаха кесиите. Има известен растеж на пазара, но се опасявам, че това се дължи не толкова на кредитирането на индустриалните предприятия, колкото на директното кредитиране на потребителите. Според мен в момента ефектът е положителен, защото хората просто имат повече пари. Мислите ли, че у нас има лоялна конкуренция?- Имахме среща на Съюза на работодателите в България с Комисията по конкуренцията и там стигнахме до извода, че за съжаление положението с лоялната конкуренция не е по-различно, отколкото с правосъдната система и престъпността. Тя отразява общото състояние на държавата и възможностите й да регулира тези процеси. У нас никой дори не споменава за дъмпинга като форма на нелоялна конкуренция, никой не си е направил труда да каже всъщност що е то дъмпинг - продажби под себестойността или под установени пазарни цени. А такива случаи изобилстват. Но решението скоро ще дойде. Влизането в ЕС автоматично означава, че ще започнат да действат други правила. И още, че западните компании няма да търпят дъмпинг.

Facebook logo
Бъдете с нас и във