Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИМА НЕЩО НЕСИГУРНО В ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА

ПЕНСИОННАТА ТОЯГА ЗАУДРЯ ЗДРАВО, СЛЕД КАТО МОРКОВЪТ БЕ ИЗЯДЕНУравнениетоЗа да си осигурите нормална пенсия на старини, е необходимо да имате добра заплата, да отделяте всеки месец 10% от нея и да поверите тези пари на някой, който може да ги управлява. Пенсионното уравнение всъщност не е чак толкова сложно. Трябва само човек да поназнайва за финансовите изчисления и да са му известни няколко факта. В България средната продължителност на живота е малко над 68 години за мъжете и 75 години за жените. Силният пол е в по-неблагоприятно положение и от гледна точка на възрастта за пенсиониране (62 години с тенденция да стане 63 години), докато жените в момента приключват трудовата си дейност на 57 години (60 години след 1 януари 2009-а).При това положение периодът на внасяне на осигуровки е около 33 години, докато пенсия ще се получава средно 10.5 години. Ако предположим, че съответният пенсионен фонд има годишна доходност от 4 на сто, то една 10-процентна вноска ще осигури пенсия от порядъка на 70% от средната заплата, върху която са правени вноските. Разбира се, получаваната сума ще е по-малка, ако инфлацията стопи спестяванията или пък ако фондът е въвел високи такси и удръжки. Как става така, че при трикратно по-високи вноски - сега за фонд Пенсии на НОИ отиват 29% - държавата гарантира пенсия, която е равна на 40% от средния доход?Хората, които недоволстват срещу осигурителния товар, обикновено са жертва на две широко разпространени заблуди. Първата е, че днешната драма с ниските пенсии и високите осигуровки се дължи на демографската ситуация. Втората е, че не е справедливо младите да плащат сметките на своите родители. Само че тези, които гледат на сегашните пенсионери като на обществено бреме, не са прави. Първо, демографският аргумент е силно преувеличен, дори подвеждащ. Да речем, че всеки човек, предвидливо и дисциплинирано, ежемесечно внася част от заплатата си в някаква сметка за стари години. Когато дойде времето да ползва тези пари, ще е важно единствено каква сума се е натрупала. Тогава няма да има абсолютно никакво значение колко хора са достигнали пенсионна възраст и колко са работещите. Фактът, че сега броят на пенсионерите се сочи като причина за растящите дефицити на Държавното обществено осигуряване (ДОО), идва отгрешките, направени в миналотоНе е вярно и че днешните работещи плащат чужди сметки. Вярно, при социализма ставките са били по-ниски от сегашните, но са се плащали и са били достатъчни. Малцина помнят, че по онова време осигурителният фонд е формирал излишъци, а още по-малко са тези, които знаят как точно са били усвоени тези пари. (Затова и не беше лишено от справедливост мимолетното предложение част от приходите от приватизация да отиват в НОИ.) Колкото до опропастяването на пенсионния фонд навремето, това си е ярък пример за късогледа политика. Дали обстоятелството, че парите на ДОО вече са отделени от държавния бюджет*, е достатъчна гаранция, че нещо подобно няма да се повтори? Много място за успокоение като че ли няма. Новият моделна обществено осигуряване, който се прилага от 2000 г., беше опит да се поправят дефектите. Той бе представен като единствено възможния вариант, който можеше да се извърши в движение, и това е така. Авторите на осигурителната реформа (най-вече сегашният шеф на НОИ Йордан Христосков) с право изтъкват, че България е третата страна в Източна Европа, предприела тази сложна маневра. Но дяволът се оказа скрит в детайлите.Същността на реформата беше постепенното преминаване от разходо-покривната към капиталовата схема. В първия случай с вноските на сегашните работници се плащат на днешните пенсионери, а във втория - сумите се натрупват по индивидуални партиди. Нямаше как този преход да се направи изведнъж - след като сумите, внесени от сегашните пенсионери, са били похарчени. Затова бе избран компромисният вариант, като хората, призвани да пълнят осигурителния фонд, получиха обещанието, че техният принос ще се вземе предвид, когато им дойде времето за пенсиониране. Нещо като виртуална сметка. За да потвърди, че не е забравил обещанието си, Националният осигурителен институт започна миналата година да разпраща справки кой какви вноски е направил от 2000 г. насам. Но никой не бе уведомен за това какви пари са натрупани по партидата му, още по-малко - на каква пенсия може да разчита след време. Засега такава прозрачност осигуряват само универсалните фондове, управлявани не от НОИ, а от частни дружества. Те са т. нар. втори стълб на пенсионната система - допълнителното задължително осигуряване. (Третият стълб са доброволните пенсионни фондове.)При универсалните фондове всичко сякаш е точно - парите, които работещият внася, са си само негови, винаги се знае какви суми са натрупани, вноските са защитени дори при фалит на дружеството, което ги управлява. Лошото е само, че става дума за мизерни суми. От началото на 2002-а, когато тази система тръгна, до края на годината в универсалните фондове са постъпили 41 млн. лв., или по 36 лева на човек. Само толкова пари са се отървали от огромната преразпределителна машина на НОИ. Пък едва ли би могло да бъде другояче, като се знае, че вноската, която постъпва по лични сметки, е само 2%, докато основната вноска - 27% върху заплатите, отива за изплащането на сегашните пенсии. (Б.а. - това не се отнася, за тези, които са над 43 години - те внасят цялата сума в основния задължителен фонд към НОИ.)Имаше обещания, даже разчети, как вноската в универсалните фондове постепенно ще нарасне до 5 процента. Но те не бяха спазени. Анулиран бе и единственият записан в Кодекса за задължителното обществено осигуряване ангажимент за бъдещо преразпределение на осигурителната тежест. Явно със социални мотиви в края на 2002-а бе решено, че не му е дошло времето работниците да поемат по-голяма част от вноските си за пенсия, разтоварвайки работодателите. Каквото и да говорят политиците за свое оправдание, това беше лош знак. Той показа, че няма нищо сигурно в осигурителната система.Пенсионните вноски са покупка на услуги с отложена доставка. Което значи, че всяко неизпълнено обещание подрива системата. А неизпълнени ангажименти в осигуряването - колкото искаш. Те превръщат определянето на бъдещата пенсия в уравнение с множество неизвестни. В него има само една променлива, която не може да се манипулира от правителствата - средната продължителност на живота. Всичко останало е в техните ръце - и минималните заплати, и размерът на вноската, и изискването за стаж, и възрастта за пенсиониране... И понеже никой не вярва на уравнението, накрая държавата директно определя размерите на пенсиите и начините за тяхното индексиране. При това го прави по начин, нанасящ още един удар на мотивацията за осигуряване.Всеки, който знае как се определят сегашните пенсии, има пълното право да се съмнява в ползата от вноските си. Още т.нар. индивидуален коефициент, който би трябвало да отразява действителните вноски, залага основите на уравниловката. Да приемем, че с течение на времето това ще се оправи. Само че действително получаваната пенсия зависи не само от коефициента, а и от средния осигурителен доход, върху който други хора са се осигурявали през предишната година. Накрая всичко се съобразява и с годините осигурителен стаж. Така е според Кодекса за задължителното обществено осигуряване и никой не предвижда да го променя. В крайна сметка човек получава една пенсия, която не е много по-различна от средната, и остава да разчита на ежегодните индексации, които (забележете!) зависят от инфлацията. Друга несправедливост са пенсиите, несвързани с трудова дейност. Става дума за сумите, изплащани от НОИ на хора, които не са се осигурявали или почти нямат стаж. Наистина, това перо не е кой знае колко голямо (малко над 120 млн. лв. за 2002 г.). Но подобни безплатни подаръци са подигравка с основната идея на пенсионната система. Кой е луд да се осигурява, като знае, че държавата ще му гарантира някаква минимална сума? И че ще е по-богат на старини, ако внесе икономисаните от осигуровки пари в някоя застрахователна компания или си купи дългосрочни облигации.Това обаче не е всичко. Ако някой е имал, да речем, три пъти по-висок доход, отколкото е била средната заплата, той би трябвало да получи близо 2.5 пъти по-висока пенсия от средната (през 2003-а тя ще е 108 лева). Но държавата не позволява такъв разкош. Има си таван на пенсиите и тази година той е 198.2 лева. На практика не е ли това равнозначно на забрана човек да се осигурява през 2003-а върху суми, надхвърлящи 620-630 лева? Да, но при някои професии минималните прагове са 730 лева. Така се стига до конфискацията на част от парите на тези, които плащат вноски върху подобни високи доходи. И никой не го крие. Вярно, и НОИ, и правителството обещават, че от догодина този таван ще падне. Да повярваме ли и този път? Колко му е да убедят депутатите, които не са чужди на популизма, че положението с осигуряването е тежко и е необходимо да се помогне на бедните.Подобни действия съсипват всички добри намерения за реформи и след години пак се стоварват върху хората, които имат нужда от социална защита. Проблемът е, че държавата само на думи се отказа от социалистическата разходо-покривна схема и в момента продължава да държи в ръцете си и ножа, и хляба. Вместо да определя единствено какви пари ще се събират на входа и постепенно да превърне пенсиите в резултатна величина, тя отиде към още по-голямо затягане на режима на събиране на вноските чрез въвеждането на минималните осигурителни прагове. Наложи ги силово и по начин, който предполага още по-голяма уравниловка. Който не може да плаща по-високите осигуровки, да фалира, заяви през лятото пред БАНКЕРЪ управителят на НОИ Йордан Христосков. Той сигурно е бил обладан от добри намерения за реформата, както и неговите предшественици са вярвали, че правят нещо хубаво, като с парите за пенсии кредитират държавата, за да строи заводи. Но икономическата логика не прощава подобни експерименти. * През 1951 г. съществуващите осигурителни фондове са национализирани и стават част от държавния бюджет до 1995 г., когато се приема Законът за фонд Обществено осигуряване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във