Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИМА НЕЩО ГНИЛО В БЪЛГАРИЯ И ТО... НЕ Е ПШЕНИЦАТА

Златни му уста на Дикмето! Такъв рекорден урожай от пшеница обеща през тази година, че й смъкна цената, преди да са я ожънали. Жътварите оплакват евтиното изобилие и се дърпат, а търговците не разпускат кесиите. С такива рекорди навремето и в политбюро се влизаше, но и сегашното правителство си го бива. Поослуша се малко, сякаш от собствените си заплати ще реже, пък после отпусна субсидията. И настъпи празник - отсега, та чак до следващата жътва. Празник на благоденствието, съзидателния труд и мъдрото управление на властващите. Само дето акордеонът не се чува...Десет процента от хората у нас вече са под границата на калорийния глад, а 20% са близо до нея. Утре и те ще я прекрачат. Въпреки всичките 1.5 млн. земеделски стопанства в държавата, повечето от които с размери декар-декар и половина. Да се реализира европейска аграрна политика при такава базова структура е абсурдно. На това мнение е и Комисията на Европейския съюз. Абсурдно е при катастрофалния спад на търговията със селскостопански стоки и още по-катастрофалната профанизация на политическата ни класа. Докарахме я дотам два домата на кръст да не може да изнесем и да гризкаме любеници от делтата на Марица. И последният глупак в България разбра, че след 1990 г. земеделието стана отрасъл, идеален за източване на ресурси и пране на мръсни пари. Източването не спира, само от време на време сменя политическата посока. Пазарите отдавна са окупирани от криминални структури - печелят те и избрани общински фирми. Не и общините. В разчетите на Столичната община например приходите от уличните пазари са по-малко от 1%, което видимо не съответства на реалностите.Големи надежди се възлагаха на лицензираните тържища. Създадоха ги, но днес практически целият внос (легален и нелегален), а и по-голямата част от произведеното в държавата, минава през нелегалните. Какво прави Държавната комисия по стоковите борси и тържищата ли? Ами, контролира си лицензираните...Малкото опити за сериозни чуждестранни инвестиции в преработвателната промишленост бяха провалени с общите усилия на властта и Андрешковците - онези с рунтавите гърди и с пот от крещене по челото. Дойдоха нашите хора, преджобиха каквото имаше и си отидоха. Сега останалите погребват зеленчуци по шосетата и плашат с революционни сценки гаргите около Народното събрание. На гаргите обаче най-малко им пука. Колкото повече зърно остане по полетата, толкова по-добре.И на тези, които държат зърнобазите, не им пука - установили са си своя регионален монопол, диктуват цените и не позволяват покачването им, докато производителите не клекнат. В Дания 84% от зърнобазите са на земеделските кооперативи, във Франция - 63%, в Италия - 52 процента. Но ние не сме Дания. Като няма къде да си съхраняват пшеницата, производителите в България се навеждат, при това масово. Картината е интересна. Националната и регионалната система от стокови борси - кучета я яли. За регионална маркетингова политика да не говорим. На нашия селянин и маркетингът и борсата му идват на крака. Купуват от него, после продават с 30-35% по-скъпо. Маса народ изгоря от арендни договори, безплатни семена, торове и мотики, но земеделецът у нас е упорит.Къде са властта, браншовите съюзи, синдикатите..?Чиновниците, без съмнение, са си на мястото. Според едно проучване на представителството на Световната банка, направена през 1999 г., 77% от анкетираните собственици и мениджъри на частни фирми, търгуващи, съхраняващи и произвеждащи пшеница, са били принудени да дават подкуп, за да улеснят бизнеса си. В повечето случаи подкупите са искани от длъжностни лица от държавната администрация, като 49% са били служители на земеделското министерство, а 36% - на други държавни институции. Дали се е променило нещо през последните две-три години? Най-много да са сменили един с друг служител. И да е подхвърлена някоя и друга субсидия в нова посока.На поста си са и браншовите съюзи. Лидерите им са начело и на зеленчуковите погребения, и в по-баталните сцени от драмата на българското земеделие. С малки изключения обаче, казват специалистите от бранша, съюзите са създадени от бивши селскостопански величия, които наред с чисто политическото лобиране уреждат собствените си фирми.Така че, сей, земеделецо! И от българското земеделие някои печелят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във