Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИМА ЛИ КЪСО СЪЕДИНЕНИЕ В ЕРП-СДЕЛКИТЕ

Заключителният етап на най-голямата сделка в българската енергетика - приватизацията на седемте електроразпределителни дружества, тръгна по ноти и без пищни котерийно-лобистки веселби. След провала на сделката за Булгартабак и шумните скандали около продажбата на БТК правителството трябва да приключи успешно поне една голяма приватизационна процедура с ясни правила, прозрачни условия и без каквито и да са задкулисни договорки, коментираха за в. БАНКЕРЪ брокери от лондонския офис на Мерил Линч. Според тях интересът към електроразпределителните компании у нас (както впрочем и в цяла Източна Европа) е напълно обясним. Просто защото те имат доминираща позиция на местния пазар, а и със сигурност ще я запазят още доста време. Допълнителен стимул са прогнозите за 50-процентно повишаване на консумацията на електроенергия в бита след приемането ни в Европейския съюз. Третият фактор са бъдещият общ енергиен пазар, ключовата роля на страната ни в региона и добрата национална електроенергийна мрежа. Късо съединение в сделката би могло да се получи единствено при възбуждането на характерните за региона комисионерски мераци. Такива обаче не минават пред най-големите енергийни компании в Европа, каквито са и кандидатстващите за българските електроразпределителни дружества.Нашите анализатори не се впуснаха в секторни и пазарни коментари, а наблегнаха на политическите нюанси и сравненияМнението им е, че продажбата на ЕРП-тата ще е за кабинета Сакскобургготски това, което бе търгът за втория GSM-оператор за правителството на Костов - прозрачни правила и максимално добри финансови резултати. Последното е и лична амбиция на вицепремиера Лидия Шулева, която наблюдава и отговаря за сделката, споделиха хора от екипа й. Затова може би в началото на седмицата, в нарочни писма, Шулева строго разпредели ролите на всички наши участници в процедурата - АП, енергийното министерство и консултантите по раздържавяването (екип под ръководството на БНП-Париба). В понеделник (22 март) в София пристигнаха представителите на петте одобрени кандидат-купувачи: италианската компания Enel, aвстрийската EVN, гръцката РРС - Пъблик Пауър корпорейшън, чешката CEZ и немската E.ON, и още същия ден получиха пакет лазерни дискове с цялата събрана информация за електроразпределителните ни компании. Към тях АП прибави проекта на приватизационния договор, утвърдения времеви график на сделката и подробните правила на заключителния етап на трите паралелни конкурса. Едно от фоайетата в Министерството на енергетиката бе оградено със стъклени тухли. В Аквариума, както го нарекоха служителите на ведомството, върху огромни маси бяха разстлани топографски карти, електрически и мрежови схеми на продаваните предприятия. Предоставянето на цялата информация за тях на лазерни дискове се прави за първи път у нас, ще ускори предприватизационното проучване (т.нар. дю дилижънс) и ще облекчи и продавача, и претендентите. Така отговорниците по сделката от АП ще правят един график по-малко (всъщност най-тежкия - за самостоятелните посещения на всеки кандидат в информационната зала). А иначе програмите за срещи и посещения започнаха да се запълват. Логично - всеки от мераклиите за ЕРП-тата иска да получи сведения от първа ръка - от техните шефове и експерти, от енергийното министерство (което формира политиката в сектора) и от Държавната комисия за енергийно регулиране. Разговорите със специалистите от комисията са едни от най-важните и от тях на практика зависи решението на кандидат-купувачите дали да подадат окончателна оферта и каква да е цената, посочена в нея.Колко ще са играчите на финалния етап, днес никой не се наема да прогнозира. Според запознати подадените предварителни оферти са 13 (т.е. двама от петимата кандидати са проявили интерес само към два от предлаганите пула). Но информацията кой в кои от конкурсите ще наддава се пази изключително строго и до нея имат достъп единствено държавните чиновници на най-високо ниво. За чехите и италианците обаче подобна секретност очевидно е ненужна. От Еnel и от CEZ заявиха пред агенция Ройтерс, че кандидатстват и за трите пула. Междувременно синдикалисти и отделни експерти публично протестираха, че българските електроразпределителни предприятия ще бъдат приватизирани основно от чуждестранни държавни или общински фирми (четири от петте състезаващи се компании са с мажоритарно държавно или общинско участие, като само немската Е.ОN е частна). Все пак никой не отрича, че претендентите са едни от най-авторитетните и агресивно разрастващи се енергийни фирми в Европа. А също и че окрупнените български електроразпределителни райони и възможностите, които те предлагат,идеално се вписват в стратегията имДва от регионите - Север (обединяващ ЕРП-тата в Горна Оряховица и Варна) и Юг (включващ дружествата в Пловдив и Бургас), са приблизително равнопоставени. Абонатите им са съответно 1.1 и 1.5 милиона, а средните годишни продажби на електроенергия през последните години - 4.6 и 5.3 млрд. киловатчаса. Затова пък регион Запад обхваща една доста по-обширна територия - от Видин и Козлодуй до Петрич, обслужвана от електроразпределителните компании в столицата, София-област и Плевен. Клиентите им са близо 1.9 милиона, значително по-големи са и техните годишни продажби - средно по 7.6 млрд. киловатчаса. Познавачите изтъкват, че мрежите в западния регион са къси и натоварени и при компетентно управление технологичните загуби би трябвало да са най-ниски. Не е без значение и наличието на свободни производствени мощности, от които бъдещото обединено ЕРП ще може директно да купува електроенергия, и то на цени, значително по-ниски от държавно регулираните. Отделно е перспективатаслед създаването на общия европейски енергиен пазар въпросното предприятие да стане част от голямо балканско електроразпределение, обединяващо мрежи в Румъния, България, Гърция и Сърбия например. То ще може директно да се свърже към генериращи мощности в Украйна и Молдова. А и към Русия. Токът там със сигурност ще е доста по-евтин не само след 2007-ма, а и след изтичане на 30-годишните лицензи на нашите ЕРП-та. Последният плюс на електромрежите от Дунав до Струма е, че в техния обхват влиза и София, с всичките си предимства и възможности, които предлага като столица. Ето защо е почти сигурно, че и петте кандидати ще наддават за дружествата в пул Запад (за него са подадени и пет индикативни оферти).Достатъчно свободни мощности и възможност за директни покупки на по-евтина електроенергия има и в регион Юг, където са ТЕЦ-овете от комплекса Марица-изток. Привлекателни в случая са и двата високоволтови далекопровода към Турция, както и пловдивското отклонение на бъдещата магистрална линия към Македония с достъп до мрежите на Гърция, Албания, Южна Италия и Сърбия. Допълнителен вариант за пренос на ток към Гърция е транснационалният далекопровод от Марица-изток 3, чието изграждане на наша територия вече започна. Заради всички тези екстри регионът е особено апетитен за гръцката компания РРС. От южните ЕРП-та обаче едва ли лесно ще се откаже и италианската Enel - един от собствениците на Марица-изток 3, заради перспективата да обедини производството и разпределението на електроенергия.На пръв поглед най-скромно изглеждасеверното обединение, а и скъпите вносни въглища за ТЕЦ Варна не предполагат директни покупки на ток на по-ниски цени. Само че атрактивността на района е свързана не толкова с местните производители и наситени мрежи, колкото с удобствата му за внос на евтина молдовска, украинска или руска електроенергия. И докато заради технологични проблеми вносът на руски и украински ток на този етап е по-скоро в рамките на хипотезите, то подвключването на Североизточна България към молдовската ГРЕС например е напълно реално. Всичко това прави ЕРП-тата в северната част на страната достатъчно привлекателни. Особено за Enel, която до броени дни ще стане собственик на две от електроразпределенията в съседна Румъния (Electrica Banat и Electrica Dobrogea). Най-неясни засега са намеренията на австрийската държавно-общинска компания за комунални услуги EVN. Добрите й финансови резултати (през 2003-а печалбата й надхвърля 183 млн. долара), както и агресивното й разширяване дават основание да се предполага, че австрийците ще се опитат да реализират енергийна звезда Изток - Юг - Запад с център в България. Това ги прави потенциални кандидати за електроразпределителните ни предприятия, включени и в трите пула. Кандидат-купувачите могат да формират крайното си решение до 25 май, когато изтича срокът за подаване на окончателните оферти. В голяма степен обаче то ще зависи от нашите участници в сделката - от уменията им да представят предимствата на предлаганите предприятия и да допринесат за усещането за сигурност у инвеститорите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във