Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИКОНОМИКАТА ЗАВИ КЪМ ПОТРЕБЛЕНИЕТО

Младите икономически експерти около царското движение убедено обясняваха преди около година как смятат да стимулират инвеститорите. Ние сме привърженици на икономиката на предлагането, каза тогава Владимир Каролев, подкрепен от други ентусиасти. Предизборната програма се нуждаеше от доктрина и акцентът бе поставен върху нулевия данък печалба, съществен елемент и в тезите на съплайсайдърите*.После уплахата от бюджет 2002 помете повечето обещания, а желанието да се гарантират социалните плащания свърши останалото. Така мишите стъпки заместиха смелите реформи, а вместо данъчна революция бе предложено незабавно увеличение на най-примитивните данъци. Влизането на НДСВ във властта бе съпроводено с много проби и грешки, а в първоначалния хаос не можеше да се види някаква последователна линия на поведение. Сега - когато министрите започнаха да планират следващата година, вече трябва да се потърси и логиката на бъдещите реформи. В тях трудно ще се намерят следи от първоначалните обещания (с изключение на прословутите лицензионни режими, които пак ще бъдат облекчавани). За сметка на това има явен завой към подпомагане на беднитеНе става дума само за детските помощи, които бяха преразпределени към хората с доход под 150 лева. С подобна нагласа бяха разширени мрежите за предоставяне на енергийни и пътни помощи. Има и планове относително по-заможните да бъдат лишени от безплатни (?!) здравни услуги. Докато не се премине границата, зад която изчезва мотивацията на по-богатите, всичко това изглежда оправдано.Обявените неотдавна намерения в областта на данъчната политика обаче отидоха по-далеч. Идеята за нулев данък печалба не само бе отхвърлена окончателно, но и не бяха предложени съществени облекчения за амортизирането на активите. Вместо това ще бъде намален данъкът върху доходите, и то с акцент върху най-ниските. Работещите получават и друго облекчение - отлага се повишаването на техния дял в осигурителната тежест (тоест работодателите и догодина ще плащат 75% от вноските вместо обещаните 70%).С това управляващите икономисти на практика признаха, че не разчитат на инвестиционен кипеж, който да реши проблемите с доходите и заетостта. Логиката е обърната - май приоритет вече има потреблението, което да стимулира ръста на икономиката.Дискусията за това дали водещо е търсенето, или предлагането по принцип е като спора за яйцето и кокошката. Тя едва ли интересува особено тези, които не са се пристрастили към някоя от известните теории. А и трудно може да се каже, че примерно прокейнсианското разбиране за растеж, движен от търсенето, е неприложимо във всички времена. Точно така, както трудно може да се отдаде успехът на рейгъномиката само на рецептите на съплайсайдърите. Няма чиста теория, както няма и чиста лява или дясна политика. Изборът на приоритети зависи от текущите проблеми и бъдещите цели. Дали сега е най-подходящият момент да да се стимулира потреблениетоза сметка на инвестициите? На пръв поглед изглежда, че е така. Първо, народът е беден и, второ, по инерция или заради друго, инвестициите си растат. Ето, последното тримесечие на 2001 г. те са се увеличили внезапно с 29 процента.Това обаче е подвеждаща констатация поради следните три причини:Първият аргумент се крие в анализа на цифрите. Действително има постоянен ръст на инвестициите след кризата от 1996-1997-а и особено от 1999 г. насам. Но едва през последните две години те надхвърлят начислените амортизации. (При това не е лошо да се знае, че НСИ отчита като инвестиции и леките автомобили.)Второ, състоянието на основните фондове и рухването на доскорошните структуроопределящи предприятия изисква много повече от двуцифрен ръст на инвестициите. Най-накрая, възможно ли е българската индустрия да посрещне увеличеното търсене? Може би заводът в Луковит ще възкръсне и ще започнем отново да купуваме дънки Панака? Маратонки Ромика и Карамел Му? Не, резултатът ще е увеличаване на вноса, което допълнително ще натисне платежния баланс. Вярно, и ръстът на инвестициите води до увеличен внос (както се оправдаваше влошаването на търговския баланс преди година-две), но това е ефект, който се компенсира с годините.Съзнавайки баналността на тези аргументи, няма как да не се чудим възможно ли е те да са били пренебрегнати от авторите на новата икономическа политика? Съмнително е, най-малкото защото МВФ следи под лупа всички рискове за платежния баланс. Тогава от какво е мотивирано преразглеждането на приоритетитеточно сега?Има две възможни обяснения. Първото е, че стимулирането на потреблението изглежда по-лесна, по-бърза и по-популярна мярка. Подобряването на бизнессредата, насърчаването на инвестициите и либерализацията на икономиката са по-трудни решения. Наред с всичко останало, те изискват политическа воля, добър капацитет на администрацията и доверие във възможностите на бизнеса.Второ, изглежда, сега управляващите все още могат да си позволят такъв завой. Макар че текущата сметка на платежния баланс показва негативно развитие, остава надеждата, че дефицитът ще бъде покрит от приватизация или нови външни заеми. Може би се разчита и на инерцията на започналото преструктуриране на заводите - малко е вероятно започнати инвестиционни проекти да спрат, въпреки че данъците няма да се намалят. Изобщо стабилността през последните години успокоява и насърчава идеите за подгряване на търсенето. Това пък е повърхностното оправдание на призивите да се използват активно излишните пари на Валутния борд.Но ако гръбнакът на икономиката на Новото време е потреблението, колко ще трае Новото време? Отговорът - един мандат, изглежда, не зависи само от личните планове на патрона.* Съплайсайдъри - буквално икономисти на предлагането. Неособено популярно течение, чийто най-известен представител А. Лафер защитава тезата, че намаляването на данъците повишава събираемостта. Основните мерки, препоръчвани от съплайсайдърите, са свързани с подобряването на бизнессредата, насърчаването на конкуренцията, преструктурирането на монополите и т.н.

Facebook logo
Бъдете с нас и във