Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИКОНОМИКАТА ЩЕ СТРАДА ПРИ ДЪЛГА ВОЙНА В БЛИЗКИЯ ИЗТОК

Българската икономика ще понесе тежки загуби при продължителен военен конфликт в Ирак, смята финансовият министър Милен Велчев. В обсъдения от правителството доклад на финансовото министерство какво влияние ще окаже очакваната операция срещу режима на Саддам Хюсеин върху развитието на страната ни се резглеждат три възможни сценария. Според направените разчети, ако бойните действия продължат повече от половин година, ръстът на реалния ни брутен вътрешен продукт в края на 2003 г. ще е едва 2.5 на сто. Тази цифра е два пъти по-малка в сравнение с мирновременните прогнози, които сочат ръст от 5 на сто. Сбъдне ли се този най-песимистичен вариант, средногодишната инфлация пък ще набъбне до 4.2 процента. Главна причина за покачването на общото равнище на цените ще е поскъпването на петрола на световните пазари. Съдейки от анализа на ръководеното от Велчев министерство, при продължителна война цената на нефта може да достигне до астрономическите нива от 80-90 щ. долара за барел. Подобно развитие би имало и почти апокалиптични последици за дефицита по текущата сметка на платежния ни баланс, в който ще зейне огромна дупка от около 1.3 млрд. щ. долара. Авторите на анализа дори и не са се опитали да намекнат при това положение колко преки чуждестранни инвестиции ще привлече стопанството ни. Доста по-благоприятно изглеждат нещата за България, ако войната приключи в рамките на около три месеца. Тогава вместо 5% се очаква растежът на БВП да е около 4.6%, или почти в рамките на статистическата грешка. В този случай няма сериозна заплаха и за дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Той би се увеличил до 962 млн. щ. долара, при прогнозирани в края на миналата година 906 млн. щ. долара. При сравнително бързо решение на конфликта страната ще запази добри шансове и за привличането на предвидените 920 млн. щ. долара преки чуждестранни инвестиции. А въздействието върху инфлацията ще е направо нищожно и тя ще остане в рамките на около 3.5% средногодишно. Най-малки биха били последиците за българската икономика при светкавична развръзка на иракската криза. Скоропостижната капитулация на режима в Багдад може да доведе даже до увеличение на българския износ и спад на средногодишната инфлация до 2.6 на сто. Но по думите на финансист номер едно това е все по-малко вероятно.Министър Велчев уточни, че ако се сбъдне вариантът за продължителна война, хазната ще бъде обременена допълнително с около 100 млн. лв., които трябва да бъдат компенсирани от повишението на инфлацията. При тримесечни бойни действия бюджетните разходи ще се увеличат с 32 млн. лева. В тази връзка първостепенните разпоредители с бюджетни средства са посъветвани да ограничат разходите си до критичния минимум. Що се отнася до останалия свят, нашите експерти преценяват, че Вашингтон ще похарчи около 50 млрд. щ. долара при краткосрочен конфликт. Ако се наложи американските рейнджъри да останат повечко време в района на Персийския залив, военните разходи, които Конгресът трябва да гласува ще скочат тройно. Колкото до парите за следвоенното възстановяване на Ирак, те ще са между 100 и 600 млрд. щ. долара през следващите десет години. По отношение на котировките на международните парични пазари българската страна очаква стабилизиране на курса на щатския долар спрямо еврото. Показателен за това е и фактът, че нито един от разработените сценарии не разглежда вариант, при който щатската валута може да се разменя под сегашните й нива от 1.7-1.8 лв. за долар.Интересното е, че по въпроса за иракския дълг към България в размер на 1.5 млрд. щ. долара Милен Велчев е сред малцината управляващи, които не обещават бързото връщане на тези пари в българската икономика. Може би защото най-добре познава механизмите, по които може да стане това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във