Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИКОНОМИКАТА СЕ ЛЮШКА

АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСИ, ПРЕД В. БАНКЕРЪ:Доц. д-р Александър Хаджийски казва за себе си, че е роден на дъното на язовир Искър - в несъществуващото вече село Горни Пасарел. След това цялото му семейство идва в София. От 1956 г. живее в столицата. Завършва геодезия във Висшия инженерно-строителен институт - сегашния Университет по архитектура, строителство и геодезия. Дипломира се с отличен успех и веднага е приет на работа в БАН. Занимава се с геодинамика, космическа геодезия и прилагането на математическа статистика в тези области. Работи последователно като инженер, специалист, научен сътрудник и старши научен сътрудник (доцент). През 1990 г. защитава дисертация на тема Използване на изкуствените спътници на Земята за целите на геодинамиката. Два мандата (1991-1998 г.) е общински съветник в София. През този период изучава икономически мениджмънт в Нов български университет. На парламентарните избори през 1997 г. е избран за депутат от квотата на ОДС. Работи в Икономическата комисия на Народното събрание. През май 1998 г. става председател на Националния статистически институт (НСИ). Женен е, има дъщеря и внучка. Г-н Хаджийски, възможно ли е данните на статистиката да се интерпретират с политически цели, особено преди избори?- Едни и същи данни се интерпретират по различни начини или служат като доказателство за напълно противоположни тези. Колкото и да не й се иска, статистиката опира до политиката. Или по-скоро обратното. Твърди се, че статистиката не управлява света, а показва как е управляван. От тази гледна точка всичко може да се тълкува по различен начин.Кои политически сили сега са по-склонни да проявяват творчество при прочита на статистическите данни - левите, десните, тези от центъра? - Всъщност всички. Различният поглед към иначе точните числа е нещо нормално. Примерно безработицата сега е 12 процента. Това естествено е много на фона на показателите за страните от Европейския съюз. Но пък до неотдавна незаетите бяха 19%, т.е. има сериозен спад. В тази ситуация управляващите ще твърдят, че безработицата е ниска, а опозицията - че е висока. Въпрос на тълкуване.Нееднократно са изказвани твърдения, че НСИ е слуга на Министерския съвет, че изкривява данни, за да се сбъднат правителствените прогнози? Възможно ли е да има фрапиращо изкривяване на данните? - Не мога да приема подобни твърдения, макар че те наистина не са рядкост. Когато данните ни сочат, че безработицата е ниска, казват, че обслужваме Министерския съвет. Когато се посочват числата за огромния търговски дефицит, ни обвиняват, че сме срещу правителството. Едни и същи данни се засичат по много методи. Например няма как да има увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП), ако не е паднала безработицата. Освен това данните ни могат да се проследят, тъй като от пет-шест години работим според изискванията на Евростат. Отделно като организационна структура и като органи на управление НСИ е независима институция.Всъщност от години институтът не е подложен на никакъв натиск, освен че се иска по-бързо обработване и оповестяване на данните.Защо примерно бавите данните за междуфирмената задлъжнялост. Според Българската стопанска камара тя надхвърля БВП на страната. Изследванията обаче са направени на база на достъпните данни до края на 2002 година.- Националната статистика е покрила минималните изисквания на европейските стандарти както по отношение на сроковете, така и по отношение на обема. Друг е въпросът, че българската икономика е много динамична и непрекъснато се преструктурира. А бизнесът и неправителствените организации искат данните да се представят много по-бързо.Иначе междуфирмената задлъжнялост се изчислява на базата на годишните отчети, които се събират в НСИ до края на март. Обработват се до средата на годината, след което се представят официално. По-бързо просто няма как да стане, още повече че данните в конкретния случай не могат да бъдат заменени с данни от извадкови изследвания.Факт е, че НСИ не може да обхване сивата зона в икономиката. Доколко това изкривява общата картина за макроикономиката на страната?- На теория сивата икономика не може да бъде наблюдавана, т.е. тя е извън обхвата на статистиката. Въпреки това правим много, за да бъде разкрит този сектор. Чрез провежданите огледални сравнения съвместно с митниците и статистиките на различни страни (например с Румъния, Македония, Гърция, Украйна, Турция, Германия и др.) ние можем да покажем къде се крие сивата икономика. При тези наблюдения митническите декларации, подадени в съответните държави, се съпоставят и се вижда какво е декларирано. Да речем, като се съпоставят данните за вноса и за износа през 2003 г. от митническите декларации и от граничните пунктове на България и Турция, се виждат колосални разлики с официалните данни. Например деклариран е износ от България на бензин А95 с почти 10 млн. долара по-малко. Или друг пример - на българската митница са декларирани като внос от Гърция над 2 млн. кг меламинови смоли, а при гръцката страна няма такава стока, внесена у нас. Тя може да е декларирана за реекспорт или по друг начин, но това ще се установява допълнително. Данните за инфлацията за 2004 г. не съвпаднаха с правителствените прогнози, като официалната статистика отчете обезценка с повече от 2% над разчетите на кабинета. Вероятно тази година отново ще има разминаване заради поскъпването на недвижимите имоти, електричество и т.н. Защо се получава това? - Данните за инфлацията на НСИ изобщо не могат да бъдат поставяни под съмнение. В потребителската кошница има над 500 стоки, чието потребление се наблюдава всеки месец. Прибавят се нови стоки, други отпадат в зависимост от това, доколко се потребяват. Така че картината е пълна и по-важното - вярна. Проблемът с инфлацията е, че тя наистина вече е в по-малки размери и всяко отклонение в прогнозите от 0.2% се отразява на крайния резултат.Аз смятам, че е възможно за 2005 г. обезценката да е по-висока от заложената в бюджета - заради големия размер на отпуснатите кредити, общото поскъпване на стоките и предстоящото присъединяване на страната ни към ЕС. Но НСИ не се занимава с прогнози, защото съществува риск после да се наложи да стъкмяваме резултатите. Елемент на прогноза обаче има в анкетите за бизнеса, особено в областта на промишлеността. Неговите очаквания за повишаване или намаляване на инфлацията обикновено са доста точни.Излиза, че в статистическите данни все пак може да има стъкмистика. Това ли е обяснението на дефлацията през летните месеци?- За мен дефлацията е необяснимо явление, защото летните месеци вече не са евтини. Идват много туристи със свободни пари, така че цените следват техните възможности. Икономиката, естествено, следва своята собствена логика, но е опасно, когато има дефлация. Има и нещо много по-тревожно - когато един месец инфлацията е 1.3%, а на следващия - минус 0.7 процента. Това означава, че икономиката се люшка - или има спекулативна намеса на пазара, или нещо друго не е наред.Неотдавна обявихте, че бедните у нас са 1 113 000 души, а доходите на българите са едва 28% от средните за Европейския съюз. Присъства ли още роялът (пианото) в потребителската кошница, с която се измерват потреблението и равнището на цените? И каква е границата, при която една стока може да бъде определена като незначителна за обществото?- Няма такова нещо. Ние наблюдаваме стоките съобразно тяхното потребление. Когато стоките не са значими за обществото, равнището на цените им просто не се измерва. Едни отпадат, други се включват. Но това е сложен процес и се извършва веднъж в годината. Условието за включване на една стока е тя да има дял в общите парични разходи поне 1 на 1000. Отпадането става при обратния случай. Но причина може да бъде и изчезването на стоката от пазара и появяване на друга по-актуална, промяна на модел, намаляване на търсенето... Тук се взема мнението на самите търговци и на регистраторите от НСИ. По отношение на бедните има т.нар. малка кошница, която определя жизнения минимум. В нея влизат най-употребяваните хранителни стоки. Но не и театър, кино, алкохол и цигари, които не са жизненонеобходими.Що се отнася до изследването за бедността, то беше направено изцяло по методология на Световната банка. Разбира се, беше доста трудно да убедим експертите от тази институция, че в България човек може да има земя и да е беден. Но няма как да е иначе, след като не съществува пазар на земята. Какви промени се очаква да настъпят по отношение на статистиката, преди страната ни да стане член на ЕС. Твърдите, че тя е най-европейската институция в България. Кои са гаранциите за това?- Всички принципи и методи, с които работим, са европейски. До края на 2003 г. работехме по Общата система за разпространение на данни на МВФ (GDDS), като трите институции - НСИ, БНБ и Министерството на финансите (МФ), декларираха, че приемат GDDS като рамка за развитие на националната статистика. От началото на миналата година вече се присъединихме към т. нар. Специален стандарт за разпространение на данни (SDDS). Това са изискванията, които спазват всички страни членки на ЕС. Подготвената Национална страница с данни (National Summary Data Page - NSDP) е включена в уебсайта на БНБ. Актуалността на информацията в нея се поддържа от трите институции (НСИ, БНБ и МФ). Присъединяването на България към системата SDDS ще допринесе за повишаване на международния ни престиж, а също и за подобряване на възможностите на страната за достъп до международните капиталови пазари. Възможно ли е да се разчупи монополът, който НСИ има над официалните статистически данни в страната? - Донякъде монополът ни тежи и на нас. Мисля, че статистиката трябва да се децентрализира. Примерно данните за училищата би трябвало да се събират от Министреството на образованието. Но ние работим съвместно с много институции - с БНБ, МРРБ, МТСП. С министерствата на финансите и икономиката имаме много съвместни проекти, с Министерството на земеделието пък вече имаме договорености за аграрната статистика. Работим по споразумения с МВР и с Министерството на енергетиката. Част от изследванията в области като продукция, платежен баланс също могат да се поемат от други институции. Ние бихме могли да съпоставяме данните и да се конкурираме. Сега НСИ всъщност произвежда информация, без специалистите да могат да анализират данните, нито да очертаят тенденции на развитие. Самите данни пък не могат да се сравнят с резултатите от други независими изследвания. Така че монополът тежи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във