Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИКОНОМИКАТА ПРЕЗ 2005 г.: РАСТЕЖ ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИ

Кабинетът на НДСВ няма да предприеме резки движения във финансовата и икономическата област.Българската икономика е на път през тази година окончателно да се сбогува с грешките на прехода. След като през цялата 2004-а правителството жъна макроикономически успехи, в края на 2005-а се очаква страната най-сетне да излезе на кота нула. Прогнозите са, че тогава нивото на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението ще достигне 96.2% от равнището през 1989 година. Това стана възможно, след като през последните четири години ръстът на икономиката гравитираше около 4.7%, инфлацията и безработицата бяха ниски, а инвестициите и приватизацията се съживиха. Представянето на стопанството ни през 2005 г. няма как да бъде разглеждано изолирано от икономическите тенденции в световен план и най-вече в Европейския съюз, поради голямата степен на интегрирането му с единния вътрешен пазар на Общността. А прогнозите на различните анализаторски центрове показват, че ръстът на световната икономика през 2005-а ще е в интервала 4.09-4.36%, докато този в еврозоната между 2.27-2.54 на сто. На прага на новото икономическо летоброене властта у нас обеща, че през тази година икономиката ни ще порасне средно с 5-5.5 процента. Така или иначе, каквито и резултати да бъдат отчетени в края й от новоизлъченото след изборите през юни правителство, ще се затвърди тенденцията на макроикономическа стабилизация или, казано с други думи - на устойчив икономически растеж. Отделен е въпросът, че това все още не може да доведе до преодоляването на пропастта, която съществува по отношение на доходите на глава от населението в България и в държавите от Евросъюза. Европейската комисия пресмята, че сънародниците ни разполагат месечно с едва 29% от средните доходи на гражданите на 25-те страни членки на ЕС. Показателен е и анализът на Центъра за икономическо развитие, според който - ако българското производство нараства всяка година с 6%, то след 40 години стандартът ни на живот ще достигне 70% от този в Западна Европа.Повече от сигурно е, че в изборната 2005-а кабинетът на НДСВ няма да предприеме резки движения във финансовата и икономическата област, а ще предпочете да запази сегашното статукво - на умерен, но сигурен темп на развитие. Задачата му обаче няма да е съвсем лесна. Неправителствени експерти, например смятат, че някои от факторите, повлияли върху ръста на БВП през 2004 г., имат по-скоро еднократен характер. В това число влизат драстичното нарастване на вътрешното кредитиране (с над 50% в сравнение с 2003-а), както и ниските лихви на международните валутни пазари. Нещо повече, дори заложената от правителството прогноза за ръста на съвкупния ни продукт в рамките на 5-5.5% през 2005-а би могла да претърпи корекции в посока надолу. Според анализ от края на миналата година на Агенцията за икономически анализи и прогнози, която е в структурата на Министерството на финансите - ако през следващите дванадесет месеца цената на барел петрол се задържи на нива от около 40.5 щ. долара, ръстът на брутния ни вътрешен продукт ще достигне максимум 4.7 на сто. Очакванията са и през 2005-а основният дял от ръста на икономиката да дойде от сектора на услугите и промишлеността.Не по-леко ще е и в областта на публичните финансислед като поради една или друга причина се стигна до замразяването на преговорите с Международния валутен фонд за подписване на ново предпазно споразумение. Както пролича от учредяването на държавната компания Публични инвестиционни проекти ЕАД, кабинетът едва ли ще се поколебае да изхарчи предизборно заделените от фискалния резерв 260 млн. лв. за ремонт на общински пътища. Трудно е обаче да се прогнозира изпълнението на приходната част на бюджета и дали и през 2005 г. ще сме свидетели на рекорден излишък. На практика постъпленията в хазната за тази година ще се администрират от две правителства (сега управляващото и това след изборите). Но независимо в каква политическа разцветка ще е администрацията, тя ще трябва да се подготви за две радикални промени в данъчната и митническата сфера. Първата са въвеждането на т. нар. акцизни складове и прехвърлянето на събирането на акциза по сделки във вътрешността на страната от данъчните власти към Агенция Митници. Отделно ще е необходимо да се подготви всичко около създаването на Националната агенция по приходите и тя да заработи на пълни обороти от януари 2006 година. В нея ще бъде съсредоточено събирането на данъците и здравноосигурителните вноски. Интерес предизвиква и предстоящият дебат около промяната в конституцията, която ще позволи на общините сами да определят размера на местните данъци и такси. Един от традиционните напоследък рискове, с който ще трябва да се справи икономиката ни и през 2005 г., е дефицитът по текущата сметка на платежния баланс. Очакванията на правителството са той да достигне до 8.34% от БВП. Но основният въпрос е дали размерът на привлечените преки чуждестранни инвестиции, които би трябвало да са в размер на около 1.5 млрд. евро, ще се окаже достатъчен за покриването му. Известен оптимизъм, че това ще се случи, дават последните анализи на финансовото министерство. Съдейки от тях през изтеклата 2004 г. дефицитът по текущата сметка ще е около 7.7 на сто от БВП, а не както се прогнозираше - 8.8 на сто. Така че, ако този тренд се запази, не би следвало да имаме големи опасения поне до следващата година.Наивно обаче би било да се вярва, че чуждестранните инвеститори ще предпочетат страната ни само защото кабинетът се надява на това. Независимо от рекордите чуждестранни вложения за 2004-а от около 2 млрд. евро (по данни на Българската агенция за инвестиции) е необходимо да се имат предвид няколко неща. На практика една голяма част от регистрираните в БНБ инвестиции представляват вътрешнофирмени кредити, чието връщане крие своите рискове. Тревожно е също така, че немалък дял от преките чуждестранни инвестиции представляват средствата, вложени в дялов капитал. Обикновено те се правят от установили се вече на нашия пазар компании. Рано или късно от сметката ще отпаднат и приходите от приватизация. По информация на икономическото министерство предприятията, в които държавата все още държи мажоритарния дял и предстои да бъдат продадени, са малко над сто - символична цифра. Всъщност краят на процеса на раздържавяване може и да донесе солидни приходи във фискалния резерв през 2005 г., но покрай него вероятно ще лъсне и символичният размер на инвестициите на зелено. Надеждите са да сработи влезлият официално в сила през август 2004 г. Закон за насърчаване на инвестициите. С него държавата пое ангажимент да оказва съдействие за изграждането на съпътстващата инфраструктура по частни инвестиционни проекти за над 100 млн. евро. Само че добрият замисъл на споменатия нормативен акт ще трябва да бъде подкрепен и с реални резултати в областта на административната и съдебната реформа. От съществено значение за подобряването на бизнес климата ще е приемането на изменения в Гражданскопроцесуалния кодекс в частта му за изпълнителното производство. Както е известно, група народни представители, начело с председателя на парламента Огнян Герджиков, внесе през лятото на миналата година законопроект за въвеждането на частните съдия-изпълнители. Те трябва да заменят сегашните държавни съдии с гарантирана заплата, независимо от ефективността на тяхната работа.Няма как да бъде подминат и вносът на все повече и повече потребителски и инвестиционни стоки, което неминуемо ще доведе и до нови рекордни нива на отрицателното ни салдо във външната търговия. Сред факторите, които ще продължат да стимулират импорта, безспорно са слабият долар, както и експанзията на потребителските кредити. По предварителни прогнози отрицателният баланс между износа и вноса на стоки през 2005-а ще достигне 2.943 млрд. евро, което не говори особено добре за иначе признатата от Европейската комисия за конкурентоспособна в средносрочен план българска икономика.С присъединяването ни към Евросъюза са свързани и едни от най-сериозните предизвикателства пред българския бизнес, които малко или много се подценяват Според редица социологически изследвания твърде малко от предприемачите ни са запознати в детайли с поетите от страната ангажименти към ЕС. Още по-тревожното е, че не се и забелязва особен интерес към тази тема. Същевременно, за да се придобие представа за мащабите на това, което ни очаква, е достатъчно да се отвори дори само главата Екология. По различни експертни проучвания покриването единствено на изискванията по нея ще погълне на фирмите в периода 2004-2009 г. около 7 млрд. евро. Вярно е, че по-голямата част от тези пари ще дойдат по линия на програма ИСПА, а след 2007 г. - от Кохезионния фонд, но бизнесмените също ще трябва да поемат своя дял.

Facebook logo
Бъдете с нас и във