Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИКОНОМИКАТА НЕ ЗАВИСИ ОТ ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТИ

ПОВЕЧЕТО ПАРТИИ ТВЪРДЯТ, ЧЕ СА ОТКРИЛИ МАГИЧЕСКАТА ФОРМУЛА, КОЯТО ПОЗВОЛЯВА ЕДНОВРЕМЕННО ДА СЕ ПРАВЯТ ПО-ВИСОКИ ПУБЛИЧНИ РАЗХОДИ И ДА СЕ НАМАЛЯВАТ ДАНЪЦИТЕПламен Орешарски, заместник-ректор на УНСС, пред в. БАНКЕРЪПламен Орешарски е академичен преподавател по финанси и д-р по икономика. Четиридесет и четири годишният доцент от УНСС е започнал своята професионална кариера като финансов ревизор, има практика на финансов консултант, ръководил е управление Държавно съкровище и дълг в Министерството на финансите. През периода 1997-2001 г. е заместник финансов министър с отговорности за държавния дълг и финансовата система. Бил е в ръководните органи на ДСК и БУЛБАНК. Има дисертация по инвестиции и многобройни публикации на икономически теми. В качеството му на заместник-председател на СДС беше кандидат за кмет на синята партия в София през есента на 2003 година.Г-н Орешарски, кои са основните икономически предизвикателства за България в средносрочен план. Намирате ли предложения за тяхното решаване в програмите на различните политически формации?- Основният макроикономически проблем и през следващите няколко години ще продължи да бъде, очерталия се като устойчива тенденция, дефицит по текущата сметка на платежния баланс и негативното външнотърговско салдо. Зад тези дефицити прозират цяла серия от проблеми, преобладаващата част от които са микроикономически. Всички те могат да се обобщят като сравнително ниска конкурентна способност на местното производство и слаб експортен потенциал на икономиката ни. Решението на въпросите за повишаване на ефективността на продукцията ни ще даде отговор на повечето дискутирани в обществото проблеми - за адаптацията на икономиката към евроизискванията и евростандартите, за равнището на доходите, за стандартите на живот. Или, ако перифразираме един от известните икономисти - всеки макроикономически въпрос, какъвто е дефицитът по текущата сметка, има микроикономически отговори.Струва ми се, че в следващите години ще се открои още един значим проблем на преструктурирането на икономиката ни - ненадеждната регулация на дейността на т.нар. естествени монополи, част от които вече са приватизирани, а друга част предстои да бъдат прехвърлени в частния сектор. Друг класик беше казал, че по-лош от държавния монопол е само частният такъв. Освен ако не е регулиран така, че да не затормозява бизнеса с нискокачествени услуги и сравнително високи такси.Не съществува ли дисбаланс в предизборните обещания на политическите партии за едновременно намаляване на данъците и по-големи бюджетни харчове - за заплати, пенсии, социални цели, армия, здравеопазване и др. Откъде всъщност ще дойдат парите за това? - Във всяка кампания е така - необходими са послания към широк кръг избиратели - и към тези, които са заинтересовани от по-ниско данъчно бреме, и към тези, които разчитат на бюджетни разходи. Не съм разглеждал внимателно предлаганите икономическите програми, но от коментарите в пресата и аз оставам с такова впечатление - че повечето партии са открили магическата формула, която позволява да се правят по-високи публични разходи, като се намалят данъците...!Кои са най-реалистичните и най-невъзможните предложения в областта на данъчната политика, на които ставаме свидетели в предизборната кампания на кандидатите за властта?- Хубавото е, че все още не се лансират предложения за премахване на данъците... А че могат да се намалят в определена степен, това е факт, който се доказва от ежегодните бюджетни излишъци, които правителствата неизменно реализират в последните 7-8 години, и от някои разточителни бюджетни разходи през настоящата година.Как оценявате апетитите към по-високо ниво на преразпределение на брутния вътрешен продукт - сега то е около 42 процента?- Този процент е сериозно предизвикателство към икономическата политика в следващите години. Безспорно е, че делът на публичния сектор в брутния вътрешен продукт трябва да се свие. Ще бъде успех, ако следващото правителство успее да ориентира нелихвените разходи в порядъка на около 35-36% от БВП и така да намали общите публични разходи под 40 процента. Не мисля обаче, че това е лесно и бързо изпълнима задача в контекста на европейските традиции на нетолкова либерални бюджетни политики и необходимостта да се съобразяваме в определена степен с тях. Днес политиците представят като относително лека задача намаляването на данък печалба и на данъка върху доходите върху физическите лица. Най-проблемно се оказва падането на ДДС (респ. въвеждането на структуриран ДДС). Кой е правилният подход от икономическа гледна точка?- При ДДС също има възможност да се реализира намаление. Самият факт, че се лансира евентуална диференциация на ставките, т.е. въвеждане на по-ниски ставки за някои стокови групи, е показателен. Аз обаче не съм привърженик на многото ставки на ДДС - икономически и фискално по-издържано е да се намали съществуващата единна ставка, вместо да се селектират по групи стоки. Смятате ли, че следващият кабинет ще бъде в състояние да направи нещо радикално в областта на политиката по доходите с оглед на догонването на европейските им равнища?- Не съм оптимист в тази насока. Не защото не вярвам, че следващото правителство няма да иска да го направи, а защото този процес не е в ръцете на правителствата. Доходите са отражение на жизнеспособността на икономиката. В този аспект е препоръчително правителството да се постарае да подобри бизнес климата, да ускори усвояването на еврофондовете, да подобри ефективността на публичните разходи, в т.ч. и на инвестиционните си програми, а не да се фиксира върху разпределението на ограничените иначе ресурси, с които разполага. Могат ли да се очакват някакви обрати във финансовата политика на следващото управление от гледна точка на очакванията за повишаване на курса на долара. Как ще се отразят евентуални флуктуации в курса върху плащанията по външния дълг?- Не виждам как българското правителство може да предпази икономиката от евентуални курсови флуктуации на международните валутни пазари. Друг е въпросът дали едно умерено покачване на долара заслужава някакво внимание. В този смисъл не мисля, че е необходимо специално да се разработват мерки за реакция на ревалоризация на долара. При това очакванията на този етап не предвиждат драматични корекции в курса долар-евро.По отношение на външния дълг - никакви флуктуации или други външни шокове не могат да причинят по-големи щети от тези, които правителствените финансисти ни причиниха с реализираната преди три години замяна на значими части от дълга ни. В този аспект няма нищо страшно - едно бъдещо покачване на долара може само да понамали отрицателните курсови ефекти от заменените стари доларови облигации с нови еврови.Какви са вашите очаквания за икономическото развитие на страната през следващите няколко години? Зависи ли това развитие от резултатите на предстоящите избори?- Имам определено оптимистични очаквания. Мисля, че икономиката на страната вече премина фазата на възстановяване от края на миналия век и навлиза в период на растеж. Важното е този растеж да придобие устойчивост и да ускори темповете си. При определени условия можем да си представим дори двуцифрен растеж, вероятно няколко години след присъединяването ни към ЕС. Засега страната се подминава от големи преки чуждестранни инвестиции по множество причини, но запазва всички шансове да привлече такива в обозрима перспектива. Макроикономическото равновесие вече има приемливо дълга история, финансовият сектор се развива динамично и сравнително балансирано, отсъстват значими политически рискове. При напредък в подобряването на бизнес средата може да се очаква нарастваща инвестиционна и делова активност не само от чуждестранните, а и от местните капитали. Не смятам, че резултатите от предстоящите избори са от особено значение за по-нататъшното развитие на икономиката. Тя вече има свои ориентири и ще продължи да ги следва, без особена зависимост от правителството, каквото и да е то. При това няма основание да се мисли, че следващото правителство може да бъде по-неуспешно от настоящото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във