Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИКОНОМИКА НА БЕЗВРЕМИЕТО

АНАЛИЗАТОРИТЕ СА РАЗДВОЕНИ В ПРОГНОЗИТЕ СИ ЗА БЪДЕЩОТО РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИКАТА И ФИНАНСИТЕ НА СТРАНАТА ПРИ ВАРИАНТ НОВИ ИЗБОРИКаквито и анализи да се правят, лошото не си тръгва, а добро не се задава. Спектакълът, организиран от 239-те народни избраници през изминалата седмица, замина към финала си. За да се пренесе постепенно, но трайно в хладилника на гласоподавателитеТам, до новите парламентарни избори, ще останат само полуфабрикатните обещания, които партиите кандидатки за властта сипеха щедро преди 25 юни тази година. Всичко останало ще е само плод на интерпретации, догадки или откровен популизъм. Очевидно България гледа с разсеяно внимание на предупрежденията на Европейската комисия, че политическото зацикляне може да отложи членството на страната в ЕС. А 1 януари 2007 г. е вече като мираж за европейското ни присъединяване. Има обаче и ясни признаци, че балансираните макроикономически показатели, с които държавата ни толкова се гордееше през последните години, вървят към влошаване. Отрицателното търговско салдо се задълбочава и като процент върху брутния вътрешен продукт, и като абсолютна сума. Преките чуждестранни инвестиции за тази година са намалели с близо 80 млн. евро. Цените на тока и на парното дръпват нагоре, с 29.3% е поскъпнала издръжката на живота в продължение на четири години, алармираха в хор от синдикалните централи на КНСБ и КТ Подкрепа. За задаваща се парализа на реформите предупреди и германското издание на Файненшъл таймс. Азбучна истина е, че отложеното членство в ЕС ще намали притока на чуждестранните инвестиции в България. Несбъднати ще останат прогнозите на правителството на Сакскобургготски, според които обемът на чуждестранните капитали в икономиката ни през 2005 г. ще нарасне до 6 млрд. евро.Всъщност някои от рисковете на макрониво са предопределени и от фактори извън скандално смешния парламентарен батакразиграващ се през последните седмици. По-висока инфлация и дефицит по текущата сметка от прогнозните очаква аналитичното звено на италианската финансова групировка УниКредито. Според експертите, индексът на потребителските цени може да стигне до 4.5% заради по-високите от очакваните цени на суровия петрол и ефекта от евентуално поскъпване на транспортните и медицинските услуги. Дефицитът по текущата сметка в края на 2005 г. ще е 8.2% от БВП, докато в предишните си анализи УниКредито прогнозираше дефицитът да достигне 7.6 процента.Очаква се темпът на икономическия растеж да спадне заради трайното задържане на сегашните ценови равнище на суровия петрол. В бюджета за тази година е предвидена евентуална промяна на ръста на БВП в зависимост от цената на нефта. Заложеният растеж за 2005-а е 5-5.5 процента. Но поскъпването на петрола ще доведе до влошаване на отрицателното търговско салдо и на дефицита по текущата сметка през втората половина на годината. На петрола и природния газ се падат 13% (CIF) от вноса, а петролните продукти съставляват 5.9% от износа (FOB) за периода януари - април 2005 година.В ситуация на политическо безвремиесъществуват и контратези. На този етап не се очертават драматични обрати на макрониво, коментира за БАНКЕРЪ икономистът Георги Стоев от анализаторското звено Industry Watch. Според него, бизнесът продължава да работи, въпреки че държавата е в остра политическа криза. А и частният сектор е този, който тика икономиката на страната напред, при положение че осигурява над 75 на сто от брутната добавена стойност в нея.Все пак стабилността и динамиката на икономическия растеж са под въпрос и зависят от това, доколко силна ще се окаже инерцията от последните години. Факт е, че в макроикономическо отношение последните два мандата са доста идентични. Правителствата и на Костов, и на Сакскобургготски успяха да запазят фискалната стабилност и да гарантират известна предвидимост на бизнес средата, като в резултат на това инвестиционната активност непрекъснато се увеличаваше. Разликата е в различните етапи на реформите по време на двата кабинета. При правителството на ОДС чуждестранните инвестиции се вливаха в България най-вече по линия на относително големи проекти, включително приватизацията на индустрията. През мандата на последния кабинет все повече малки и средни инвеститори предпочетоха България за преместване на свои производства. Задържането на този инвестиционен интерес или засилването му изискваха активна икономическа политика, насочена към подобряване на бизнес средата в България. Следователно няма да е достатъчно само запазването на макростабилността, прогнозират от Industry Watch.Проваленият мандат на коалиция БСП-ДПС не крие огромен фатализъмтъй като по обективни причини (твърде напредналата бюджетна процедура за 2006 г.) излъченото от тях правителство нямаше да осъществи кой знае какви реформи в данъчната политика и икономиката. Странните метаморфози, които претърпяха икономическите послания на БСП през последните дни, означаваха само едно - че левицата явно няма никакво намерение да ги спазва. На практика всеки публично деклариран икономически ангажимент на левицата се оказваше предпоследен. Стана ясно, че вдигането на бюджетните заплати с 20%, както и на пенсиите, се отлага за неопределено бъдеще - най-вероятно след съгласуване с МВФ. Нероденият кабинетподчерта, че ще запази фискалната стабилност. Но в същото време намекна, че е възможно да вдигне заплатите, може би, с пари от бюджетния излишък, който в момента е около 1.1 млрд. лв., и при запазване на тенденцията към края на годината се очертава да се удвои. Всичко това обаче щеше да попречи да се финансират разходите за някои други обществени сфери. Коалицията БСП-ДПС заяви, че за здравеопазване постепенно ще се заделят по 6% от БВП (сега разходите са в размер на 4%), за образование - 5.8% (сега е 4.1%), за наука - 1% (при сегашни 0.3%), и за култура - 1.2% (при 0.6% за 2005 г.). В същото време кандидатуправляващите не обявиха съкращаване на разходите за другите бюджетни сфери. Така, обещаното от проектоправителството на Станишев намаляване на данъчните ставки всъщност бе обречено да си остане на ниво изчакване или докато възникне т.нар. фискална възможност. Потвърдено беше единствено, че прогресивното подоходно облагане би се запазило, че ще бъдат въведени нулева ставка за реинвестираната печалба и пълно семейно подоходно облагане. Последното беше обещано още от Симеон Сакскобургготски през 2001-ва, но не се сбъдна. Иначе намеренията за намаляване на ДДС от сегашните 20 на 18% се отлагат във времето.В зоната на несбъднатите обещания остана и намаляването на осигурителната тежест, която сега е сред най-високите в Европа. В коалиционния документ между БСП и ДПС то е формулирано доста обтекаемо - постепенно намаляване на данъчно-осигурителната тежест с до 5%. Излиза, че ако падането на ДДС с 2 % се случи, то осигуровките за пенсия и здраве ще паднат най-много с 3 пункта, при това в необозримото бъдеще. В общия документ не се казва нищо и за исканите от бизнеса насърчавания за работодателите и работниците, свързани с доброволното осигуряване, като осигурителните вноски се признават за разход. Минало незабравимоБългария е на първо място по инвестиции на човек от населението в страните от Централна и Източна Европа, сочи доклад на Българската агенция за инвестиции (БАИ) за 2004 г., оповестен неотдавна. По този показател с 272 евро страната ни е преди балтийските държави, където инвестициите са били 200 евро. Същото е нивото в Централна Европа, в Източна Европа те са 170 евро, а в Русия - 106 евро. Инвестициите у нас през 2004 г. са били 5.262 милиарда евро. От тях 3.148 млрд. - български, и 2.114 млрд. евро - чуждестранни. Като дял от БВП през 2004 г. инвестициите достигат 10.2 на сто. През изминалата година България е привлякла 10 на сто от инвестициите в Централна и Източна Европа и 30 на сто от тези в Югоизточна Европа. Водещ в привличането на чуждестранни капитали е енергийният сектор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във