Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИГРИТЕ НА ЩАСТИЕТО ЗАТЪНАХА В БЮРОКРАЦИЯ

Година и пет месеца от обнародването на Закона за хазарта (Държавен вестник, бр. 51 от 4 юни 1999 г.) организирането на игрите на щастието у нас продължава да е тъмна Индия. Според представители на фирми, работещи отдавна в бранша, след излизането на нормативния документ хазартът все по-дълбоко затъва в бюрокрация.


Законът предвижда всички игрални зали, работещи до приемането му с разрешения, издадени на база на старата уредба (но не и нелегално), да поставят дейността си в съответствие с новите изисквания. До 31 декември 1999 г. те бяха задължени да внесат в Главна дирекция за контрол върху хазарта (ГДКХ) към Министерството на финансите комплект документи за подновяване на разрешенията си и да платят съответните такси. Главната дирекция пък е длъжна от три до шест месеца да разгледа документите и на свой ред да ги представи напълно окомплектовани в Държавната комисия по хазарта (ДКХ) към Министерския съвет. И накрая, законът е предоставил на комисията срок от три месеца да обсъди книжата, след което или да издаде разрешение за организиране на хазартни игри, или мотивирано да откаже.


За да могат фирмите да работят легално през деветте месеца на документалната епопея, ГДКХ им изпрати уведомителни писма за пред данъчни инспектори и полиция, че са си платили и чакат благословия отгоре.


При положение че документи са подавани до 30 декември миналата година, би трябвало до 30 септември 2000 г. ДКХ да е издала последното разрешително. Само че чл.34 на закона е оставил една хубава вратичка за държавните чиновници. При изключителни обстоятелства, и с мотивирано решение, Държавната комисия по хазарта може да удължи срока за проучване на документите в главната дирекция от шест на 12 месеца. И според председателя на комисията Александър Раков такова решение е взето. Въпросът обаче е кой знае за него?


От началото на октомври, след изтичането на деветмесечния срок за издаването на новите разрешения, Главна данъчна дирекция и нейните териториални поделения в страната започнаха масирани проверки на игрални зали. Наистина, данъчните правят проверките по Закона за акцизите, но може би, за да не останат на сухо, съставят и актове на залите, които работят без издадено по новия закон разрешение.


Прави са данъчните, коментират потърпевши организатори на хазартни игри. След като чиновниците не са им изпратили нови уведомителни писма, че срокът за издаване на разрешенията е удължен, как да докажат, че работят законно? И какво се получава? Хем си плащаш акциза по 300 лв. на тримесечие за всеки игрален автомат, хем те глобяват, че работиш незаконно. Коя друга държава по света може да събере законно толкова пари от незаконен бизнес?


От бранша се оплакват, че в сравнение с периода 1990-1996 г. приходите им са намалени над пет пъти. Разбира се, беден човек, който да се занимава с хазарт, дори и у нас няма. Но ако тези от т. нар. заварено положение, чакайки за разрешение, все пак продължават да работят и съответно да инкасират някакви приходи, то какво инкасират фирмите, желаещи тепърва да се захванат с тази дейност? Преди да подадат купчината документи, те трябва да са наели помещения и персонал, да плащат наеми и заплати, да са купили игралните автомати (минимум по 2500 долара всеки), да са платили съответните държавни такси и пр. Има ли все още такива оптимисти, е трудно да се каже. Защото и да има, те си траят, съзнавайки, че може и посмъртно да не вземат разрешения за извършване на хазартна дейност.


На практика Законът за хазарта не би трябвало изобщо да функционира, тъй като и в момента - 11 месеца след изтичането на крайния срок (7 декември 1999 г.), все още не е приета и обнародвана наредбата за изпитване на игралните съоръжения. В същото време се твърди, че повечето от автоматите са самоделки, сглобявани по мазетата, и не отговарят нито на изисквания на новия закон (който отмени разделянето на машините по класове, в зависимост от съотношението залог - максимална печалба), нито на новите европейски изисквания към игралните съоръжения за електромагнитна съвместимост. Така новите разрешения се издават на базата на стария регистър, който бил припознат от някои експерти като нов.


Доста неясни са нещата и около задължителните технически изисквания към игралните съоръжения. Те били приети на заседание на ДКХ, но нито са обнародвани в Държавен вестник, нито пък върху тях стои подписът на председателя на комисията Александър Раков.


Дребна подробност на този фон е, че досега Главната дирекция за контрол върху хазарта е издала само един бюлетин с информация за предоставени и отнети разрешения. Вярно е, че законът я задължава да прави това всеки месец и че за бюлетините се отчисляват 25% от таксите, събирани от фирмите за издаване на разрешения. Но кой ще ти чете при сегашното положение?

Facebook logo
Бъдете с нас и във