Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Игри на комисионни и поредно отлагане на тол системата

Изграждането на "печатницата за пари", както премиерът Бойко Борисов нарича тол системата, цикли от месеци. Това на свой ред наложи законови промени, чрез които да бъде определен нов краен срок за пускането ѝ в екслоатация. В спешен порядък регионалното министерство ги разработи, а депутатите от ГЕРБ ги прокараха на първо четене в Комисията по регионално развитие. Парламентарните дебати за партийните субсидии, плажните концесии и здравеопазването в Северозапада обаче отложиха гласуването в пленарна зала поне със седмица. Въпреки това, ако ползваме вота в ресорната комисия като ориентир, би следвало текстовете да минат безпроблемно през парламентарната цедка. И така държавата да получи време до 1 март 2020 г. да си свърши работата. 

Какво наложи забавянето

По принцип първоначалният план бе тол системата да заработи на 16 август. После бе заложен срок ноември-декември. Но към днешна дата не е свършено достатъчно за нейното въвеждане. Не е изградена изцяло ключовата инфраструктура, която следва да отчита изминатото от товарните автомобили разстояние. Не е определен обхватът на системата, т.е. за колко километра от пътната мрежа ще се плащат такси. Все още не е фиксиран и размерът им. 

По тези висящи въпроси все пак има известно раздвижване. Засега правителството и бизнесът са се спрели на вариант, при който ставката за товарните автомобили ще е 0.36 лв. на километър, а минималната - 0.25 лв. на километър. Таксите за автобусите все още са на етап обсъждане с браншовите организации. 

Малка яснота има и за обхвата на системата. Първите идеи на регионалното министерство бяха тя да обхване 10 000 км пътна мрежа, включително третокласни пътища. Сега се разглежда вариант за орязването й горе долу наполовина - около 6000 километра, като само при част от второкласните пътища ще има таксуване. Всъщност дори и в този случай обхватът й (25% от пътищата) ще е доста по-голям, отколкото в други страни. За сравнение обхватът на тол системата в Австрия и Словения е 4%, в Чехия е 1%, а в Германия - 7% от всички пътища.  

Предпоставки за монопол

Проблемите продължават и на пазара на електронни винетки. Поне на хартия той трябва да е напълно либерализиран. Към днешна дата обаче само една фирма разпространява електронни винетки - "Интелигентни трафик системи". За услугата си тя получава 7% комисионна от осъществените продажби.

Един от конкурентите - дружеството "Телетол", обвинява пътната агенция, че му отказва достъп до пазара на електронни винетки, въпреки че то има сключен договор за предоставяне на услугата. Както и че чрез "административни хватки" АПИ поддържа този монопол. Според представителите на "Телетол" в даден момент дори може да се стигне до скрита концесия на пътната ни мрежа. Собствениците на компанията се заканват, че ще сезират европейските институции, защото от 2019-а има изрично изискване на Брюксел разпространението на винетки и тол-такси да се случва абсолютно свободно.

Агенция "Пътна инфраструктура" контрира с официална позиция, в която твърди, че "Телетол" не е доказала оперативна съвместимост и затова не е допусната до пазара. "В допълнение, за доказване на оперативна съвместимост е посочен пункт за продажба, който не е в списъка на декларираните и до момента не е въведен в експлоатация", казват още от ведомството. 

АПИ обещава също така, че скоро ще приключи монополът на "Интелигентни трафик системи", тъй като през миналия месец две нови дружества са заявили желание да участват на пазара. От 19 юни има решение на управата на агенцията за сключване на договор с “Конкорд Смарт Инфраструктура” АД. На 4 юни пък "Иком" ООД е заявило желание да партнира само в събирането на тол такси, не и в продажбата на електронни винетки. 

Заместник-министърът на регионалното развитие Николай Нанков определи тези притеснения като "несериозни". На 5 юли той съобщи, че до дни ще бъде сключен договор с още един доставчик на услугата. 

Готова само за тестове

Както стана дума, понастоящем не е изградена най-ключовата инфраструктура за работата на тол системата. Говорим за построяването на стационарни контролни рамки. Чрез тази техника ще се подават данни за изминатото от товарните возила разстояние и на практика ще се разбира дали те са си платили таксите. По план трябва да бъдат изградени 100 нови рамки, а 195 от съществуващите да бъдат модернизирани.

Тази дейност е поверена на австрийското дружество "Капш", което спечели обществената поръчка с договор за 180 млн. лева. От АПИ и "Капш" отчитат, че към момента тол-системата е внедрена до степен, позволяваща започването на тестове и изпитания. Те започнаха миналия месец и ще продължат поне половин година. Към края на юни са монтирани 65 от 100 нови контролни рамки. От 1 юли започна и преоборудването на съществуващите 195 рамки за следене на трафика.

Смяна на модела

Освен отлагане на старта на системата, с промените в Закона за пътищата се определя и кой ще снабдява товарните автомобили с необходимите бордови устройства, чрез които ще се подава информация за изминато разстояние. Текстовете, внесени от ГЕРБ, предвиждат тази дейност да се извършва от частни фирми, а не от АПИ, каквито планове имаше.  

Ефектът от това упражнение е, че нови 2% от приходите от тола ще отидат за доставчиците на данни. Действително, засега не е ясно дали тази нова комисионна ще е част от 7-те процента, които ще получават доставчиците на електронни винетки и тол такси, или общо 9% от приходите ще се насочат към предоставянето на чисто административни услуги. Това са около 50 млн. лева, ако следваме последните прогнозни данни на зам.-министъра Николай Нанков, според които годишният приход от тол такси ще е около 700 млн. лева.

В закона АПИ продължава да фигурира като оператор на тол системата. Но след измененията пътната агенция няма да се занимава с "търговската част". Тоест данните от бордовите устройства в тировете ще постъпват при доставчиците на винетки и тол такси (към момента това е само "Интелигентни трафик системи").

Facebook logo
Бъдете с нас и във