Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИГРАЕ ЛИ БЪЛГАРИЯ НА КОМАР С ЯДРЕНИЯ СИ ПРОЕКТ?

Ала Ализаде, вицепрезидент на канадската компания AECL за Европа и Англия, пред в. БАНКЕРЪГ-н Ализаде, канадската компания AECL окончателно ли се отказва от участие в българския ядрен конкурс, или има вариант да преразгледа решението си?- Развитието на събитията досега не ни убеждава да продължим напред. Но животът все пак е пълен с изненади. Ако се появи консорциум от французи, германци, руснаци, чехи и американци, който да предложи цялостна оферта за изграждането на АЕЦ Белене с един и с два реактора, като даде обща цена и краен срок на завършване, конкурсът ще е прозрачен и равнопоставен. Това за нас е приемливо и ние ще участваме. Но всички те трябва да са в един консорциум с една цена и обща отговорност. Всеки проблем, който възникне между тях, трябва да бъде решаван вътрешно, а не чрез архитекта на проекта или от българската държава. Ако те не успеят да се справят с изграждането на съоръжението за уговорената цена и време, ще си понесат съответната отговорност. Тогава държавата може да наеме консултант за 20 или 50 млн. долара, който да следи дали и как се изпълняват договорените дейности и срокове.При сега избрания островен подход съществува реална опасност осъществяването на проекта доста да се удължи във времето, а бюджетът му да бъде надхвърлен. И то не защото компаниите не са честни. А защото не е възможно да прецениш точните стойности и срокове, тъй като трябва да поемеш риск. Те няма да го поемат и той ще остане за сметка на държавата. Въпросът е иска ли България да играе на комар с този проект, особено когато финансирането и в двата варианта е горе-долу еднакво.В световната практика досега изграждан ли е ядрен реактор на островен принцип?- Да, но от много силни ютилити компании. Пример за това е Южна Корея. Корейците имат много силна индустрия, самите те произвеждат реактори, парогенератори и цялото необходимо оборудване. Така че, когато искат да направят собствен проект, те могат да си позволят да работят на този принцип. Но възможностите им са далеч по-големи от българските. Вашата индустрия не разполага с тези дадености. В Унгария, която разполага с нелоши производствени мощности, през 1999 г. имаше идея за строеж на нов ядрен блок в централата в Пакш. Там обаче от всички кандидатстващи фирми се искаха проекти под ключ. Председателят на българския ядрен регулатор заяви, че реакторите КАНДУ не отговарят на българските стандарти за безопасност и няма да бъдат лицензирани у нас?- Не искам да се впускам в безсмислени спорове, особено когато се изказват непрофесионални твърдения. Ще припомня само, че в момента по света работят 34 реактора тип КАНДУ. Започваме изграждането на седем нови реактора в Канада и на още поне пет в САЩ и Румъния. Всички те са лицензирани, и то от регулаторните комисии на Канада, САЩ, Южна Корея, Румъния, Индия. Блокът в румънската Черна вода бе одобрен и от Европейската комисия. Мислите ли, че във всички тези страни и институции изискванията за безопасност са по-ниски, отколкото в България. Искам отговорно да заявя, че всички обвинения срещу реакторите КАНДУ, отправяни напоследък от шефове на вашето Министерство на енергетиката и Агенцията за ядрено регулиране, не отговарят на истината. Твърдението ми може да бъде проверено и в МААЕ.Остават обаче проблемите с радиоактивната тежка вода и ядрените отпадъци.- Когато предлагаме проект за ядрена централа, в цената включваме и първоначалните количества тежка вода, необходими за пускането й. След това през всяка година на експлоатация има необходимост от много малко количество тежка вода, разходите са минимални и се включват в поддръжката на централата. Освен това нашите реактори работят с природен уран. Цената на горивото за КАНДУ заедно с цената за годишното допълване с тежка вода е много по-малка от цената на горивото на ВВЕР. А що се отнася до отработеното ядрено гориво и до радиоактивните отпадъци, това е въпрос на държавна политика. Те могат да се съхраняват в страната или да се изпратят в чужбина. В първоначалния проект на централата ние предвиждаме изграждането на стомано-бетонен контейнер за съхраняване на отработеното ядрено гориво, който ще реши проблема през първите година и половина-две. Освен това предоставяме изцяло технологията за строителството му, така че вие сами ще можете да изграждате следващите. А и те не са скъпи - стойността на един контейнер е около 5 млн. долара. Освен това искам отговорно да заявя, че радиоактивността на отработеното ни гориво е много по-ниска в сравнение с руското. Обвиняват ви още, че технологията КАНДУ е военна разработка и може да бъде използвана от терористи за направа на т.нар. мръсни ядрени бомби.- Твърденията, че технологията КАНДУ е създавана първоначално за военни цели, са неверни. Има четири страни в света, които разработват ядрени технологии - САЩ, Великобритания, Русия и Канада. Французите и германците взеха технологията от американците - те не са я разработили сами. Канада е единствената от тези страни, която нямаше и няма ядрена програма за военни цели. А по въпроса за т.нар. мръсна бомба отговорът е много сложен. Ако някой има намерение да използва атомната енергетика за военни цели, е достатъчно да си построи малки експериментални реактори, а не цели централи. Има обаче много сериозни предпазни мерки, предприети от Международната агенция за ядрено регулиране, които ще контролират излизането на радиоактивни материали от ядрените централи на страните, членуващи в организацията. Ние като компания нямаме никакви отношения със страни, които не са подписали този договор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във