Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИДВА ЛИ НОВА ПЕТРОЛНА КРИЗА

Според Бритиш Петролиум нефтените запаси ще стигнат за 40 години, а газовите - за 60. Японци прогнозират 86 долара за барел. В Москва не обсъждат българските нефтени трасета Каква е енергийната осигуреност на планетата и докога ще стигнат наличните въглеводородни запаси? Тези въпроси все повече тревожат не само корпоративния и финансов елит, но и лидерите на водещите страни в света. Чувствителността на петролния пазар се изостри дотам, че цените подскачат едва ли не при всеки нов взрив край нефтопроводите, поредното политическо убийство в Ирак или Саудитска Арабия, от стачката на работещите по норвежките добивни платформи или от заявленията, че държави извън ОПЕК са достигнали максималната си производителност и не могат да повишат дневния добив. За капак, търсенето през последните две години непрекъснато се повишава.Според Международната агенция по енергетика (IEA), до края на годината заявките за покупка на суров петрол в световен мащаб ще се повишат с 2.5 процента. Среднодневно ще се консумират с около 2 млн. барела повече в сравнение с 2003-а, което е своеобразен рекорд от 1988 г. насамОсновен двигател на растящото потребление на гориво през миналата година е бил Китай, но резкият скок сега се дължи на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, макар че икономическият им ръст не е особено голям. В Северна Америка се е увеличило търсенето на висококачествено гориво и на течен пропан. А в Европа суровият петрол се е преработвал най-вече в транспортно гориво.Докато цените на нефта разтърсваха международните пазари, от Японската агенция за природни ресурси и енергия предупредиха, че те могат да достигнат до 86 долара за барел, което със сигурност ще предизвика нова петролна криза по подобие на тази от 1978-а. Запасите на нефт в света ще стигнат за още 40 години, пък се твърди в доклад на британската нефтена компания Бритиш Петролиум (British Petroleum). През 2003-а те са били 1147.7 млрд. барела. В Близкия изток от запасите са 63.5 на сто. На Европа и Централна Азия се падат 9.2 процента. На Африка и на Латинска и Централна Америка - по 8.9%, на Северна Америка - 5.5 на сто, а на Югоизточна Азия и Океания - 4.2% от световния нефт. Най-много петрол има Саудитска Арабия - 262.7 млрд. барела, или 22.9% от разкритите залежи. Второто място заема Иран със 130.7 млрд. барела (11.4%), на трето е Ирак със 115 млрд. барела (10%), а нефтът на Русия се оценява на 69.1 млрд. барела (6%). В същия доклад на Бритиш Петролиум се отбелязва, че запасите на природен газ са се увеличили и ще стигнат за следващите 60 години. Русия е с най-много залежи на природен газ. На нея се падат 26.7 на сто от 175 780 млрд. куб. метра синьо гориво, извлечени през 2003-а. Второ място в списъка заема Иран с 15.21%, а трето - Катар с 14.7 на сто.Съдейки по друг отчет - на една от най-авторитетните инвестиционни банкови групи Голдмън Сакс (Goldman Sachs), през идните десет години в световната нефтена индустрия трябва да се вложат 2.4 трлн. щ. долараза да се удовлетвори нарастващото търсене. Тази цифра надвишава тройно инвестициите от 90-те години. Експертите са категорични, че причината, довела до безпрецедентното увеличаване на цената на черното злато през изминалите месеци, е неразвитата нефтена инфраструктура. Стремителното поскъпване на нефта, се казва в отчета им, е резултат от наблюдаваната през последните две десетилетия тенденция на изключително ниски инвестиции в глобалната инфраструктура за доставка на горивото, което е обусловено от ниската и бавна възвръщаемост на подобен тип вложения. Производството, транспортирането и възможностите за рафиниране на нефта сега са достигнали рекордно високо ниво и не могат да бъдат увеличени на фона на скромния общ ръст на инвестициите. Независимо от прогнозите на западните наблюдатели и анализатори, за руснаците колебанията в цените на нефта от 20 до 40 долара на барел са напълно очаквани и нормални и възходящата тенденция със сигурност ще бъде последвана от спадове. Високата цена на нефта дава на Русия стабилност, заяви в понеделник (21 юни) министърът на икономическото развитие и търговията Герман Греф на форум пред чуждестранни инвеститори и обеща правителството в Москва да продължи започнатите реформи, но по-бързо, ясно и болезнено.В момента Русия е един от основните играчи на световните петролни пазари. Страната произвежда приблизително 9 млн. барела на ден, докато всички членове на ОПЕК добиват около 14.6 млн. барела (тоест 18 на сто от световното производство) Прогнозите на руското Министерство за икономическо развитие са, чеизносът на руски нефт ще се увеличиот 223.5 млн. т през 2003 г. на 250 млн. през тази, а през 2007-а ще достигне 266 млн. тона. Властите в Кремъл обаче се изправени пред нелеката дилема - привличане на големи чуждестранни инвеститори без каквито и да е сериозни отстъпки на територията на самата Русия. Някои предполагат, че президенът Владимир Путин ще се опита да разреши проблема, като създаде огромна петролна компания, в която държавата да има доминираща позиция. Така той ще се снабди с лостовете за провеждането на външна политика, основана на петрола и ще подаде силен сигнал за реставрацията на авторитарната власт, което несъмнено ще се хареса на общественото мнение, написа на 21 юни френският в. Льо Монд (Le Monde). Според публикацията целта е ясна - част от активите на ЮКОС да бъдат прехвърлени на държавата, като по този начин компанията уреди данъчните си задължения. Същевременно и в Париж, и в Лондон са скептици доколко една такава гигантска структура под контрола на властта ще успее да се справи с предизвикателствата на свободния пазар. Но и в двете европейски столици са убедени, че през следващите години износът на руски петрол чувствително ще нараства. Гаранция за това е и започналата тази пролет офанзива на официална Москва за разширяване на пътищата на националния и прикаспийския петрол.Вестник БАНКЕРЪ писа за изявлението на руския посланик в Иран Александър Марясов пред в. Техеран таймс, че за транспортирането на своя нефт Русия отдава предпочитание на тези маршрути, които са по-изгодни икономически. Този вторник (22 юни) вицепрезидентът по международните дела на Иранската национална нефтена компания (ИННК) Ходжатолла Ганимифард пък съобщи, ченефтодобиващите страни в каспийския регионполучават двойна печалба от замяната на своя нефт по суапови схеми с Иран. По неговите думи за Русия, Казахстан и Туркменистан обменът на петрол по суапови сделки намалява чувствително разходите за транспортиране на каспийското гориво към Европа и Азия. Сега по тази схема в Иран се доставят с танкери годишно по около 2 млн. т нефт само от Казахстан. Съответно казахите получават приблизително същото количество в портовете на Персийския залив. А сумите за танкерния превоз в Каспийско море са незначителни в сравнение с разходите, необходими за превоза на каспийското гориво до световните петролни пазари. Най-много икономии от суаповата схема без съмнение очаква Москва. Недостигът на експортни мощности отдавна мъчи руския нефтен отрасъл. Конкретно при руския нефтопреносен монополист Транснефт този недостиг по оценка на президента на компанията Семьон Вайнщок е за почти 40 млн. тона. Загубите на страната от недостиг на мощности за транспортирането на петрола са 6-8 млрд. щ. долара на година, смята и вицепрезидентът на Лукойл Леонид Федун. Днес разходите на неговата компания за транспорт са около 2 млрд. щ. долара годишно и надвишават тези за добива на нефт. За износа си обаче не само Лукойл, но и всички частни руски нефтени фирмиоще дълго ще разчитат единствено на държавата.Въпросът за строеж на частни съоръжения засега не стои на дневен ред, - заяви през седмицата руският премиер Михаил Фрадков. Не бих искал да свързвам икономическия ръст със строителството на частни нефтопроводи, допълни Фрадков. Според него предложението на министъра на икономическото развитие и търговията Герман Греф за осигуряването на растеж на руската икономика за сметка на нарастващия добив и износ на нефт е най-лекият, но не най-правилният път. Това най-вероятно е една от причините българо-гръцко-руският меморандум за нефтопровода Бургас-Александруполис вече доста дълго време да чака благословията на Москва. Липсата на ясна официална българска позиция за двете трасета през наша територия (Бургас-Александруполис и Бургас-Скопие-Вльора) допълнително засилва скептичното отношение на големите в руския петрол към тях. Не по-добър е имиджът им и сред западните компании, притежаващи права за добив на каспийски нефт в Казахстан и Азербайджан (основни там са американските Шеврон Тексако и Ексон Мобил). Въпреки че те проявиха интерес към трасето към Вльора още през миналата есен, властта у нас продължава да държи този проект на Кота 0.

Facebook logo
Бъдете с нас и във