Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИДВА ГОЛЯМОТО БРОЕНЕ НА ФИРМИТЕ

ЗАДЪЛЖАВАТ ВСИЧКИ ТЪРГОВЦИ ДА СЕ ПРЕРЕГИСТРИРАТ СЛЕД ИЗВАЖДАНЕТО НА РЕГИСТЪРА ОТ СЪДАЕдва ли някой у нас е в състояние да каже какъв е точният брой на едноличните търговци, на дружествата с ограничена отговорност, на акционерните компании или на клоновете на чуждестранни фирми, които работят на българския пазар. Отговорът на този въпрос може би ще стане ясен до началото на 2008 година. Според проекта на закон за фирмения регистърв рамките на двадесет и четири месеца всички действащи у нас търговски дружества трябва да се пререгистрират, въпреки че може да не са възникнали обстоятелства, подлежащи на задължително вписване според разпоредбите на Търговския закон. Като утеха за фирмите може да прозвучи новината, че повторната регистрация най-вероятно ще се финансира от републиканския бюджет и за това няма да се събират такси. Пререгистрацията няма да става в съда, а в териториалните поделения на Агенцията по вписванията към правосъдното министерство, чрез вписване в бъдещия електронен търговски регистър. После търговците ще получат от съда справка за т. нар. актуално състояние на съответното дружество. След прехвърлянето на информацията, съдържаща се в папките по фирмените дела, компаниите ще получат единен идентификационен код, който ще бъде еднакъв със сега действащия номер от БУЛСТАТ. С него те ще могат да се легитимират пред държавните институции. Задаващото се преброяване на фирмите у нас е част от приетата от правителството на НДСВ Стратегия за създаване на централен регистър на юридическите лица. Правилата, по които се предвижда да стане това, са описани именно в споменатия по-горе законопроект. Документът е изготвен с подкрепата на екип от юристи на Американската агенция за международно развитие (USAID) и на Центъра за изследване на демокрацията. Той регламентира реда, по който папките с т. нар. фирмени дела ще бъдат извадени от окръжните съдилища и ще бъдат прехвърлени към Агенцията по вписванията. По информация на в. БАНКЕРЪ Министерският съвет ще обсъди на свое заседание проекта за бъдещия норматив най-късно до края на този месец. Преди това, на 21 октомври, той ще бъде дискутиран на кръгла маса, организирана от американската агенция (USAID) в столичния хотел Радисън. Както е известно, изваждането на фирмения регистър от съда е сред ангажиментите, които България не е изпълнила по сключеното тази пролет споразумение с Международния валутен фонд.Въпреки това съвсем не е сигурно, че от началото на следващата година (бел. ред. - каквито бяха намеренията на предишния кабинет) магистратите ще спрат да гледат фирмени дела и ще загубят решаващата дума при вписването на новоучредени търговски дружества. Въпреки че има изрично решение на Министерския съвет, юридическите среди все още спорят по отношение на евентуалното изваждане на регистъра от съда. Нещо повече, твърди се, че сред тези, на които идеята не се нрави особено, е... самият правосъден министър Георги Петканов. Неговият предшественик Антон Станков обаче бе сред най-ревностните радетели на реформата в търговското право и за приемането на цитираната стратегия. Допълнителен аргумент в полза на предстоящата реформа са продължаващите критики от страна на Световната банка към България, че условията за започване на нов бизнес у нас ( включително и сроковете за регистрация) са доста далеч от европейските стандарти. По мнението на адвокати обаче именно при регистрацията на търговските дружества най-често се стига до случаи на корупция сред представители на съдебната власт.Въпреки че въпросът в коя точно структура да се прикачи и регистърът (в съда или в другаде) все още не е окончателно решен, в края на миналата година бе подписан договор между гръцката фирма ИНТРАКОМ и Министерството на финансите за... изграждане и внедряване на единен търговски регистър. Проектът ще се финансира по програма ФАР. Едно от условията на контракта бе цялата информация, на хартиен или на електронен носител, която сега е на разположение в различните съдебни регистри, да бъде прехвърлена в една обща база към Министерството на правосъдието и в районните съдилища в цялата страна. Стойността на сделката бе 900 хил. евро.Около приемането на Закона за фирмения регистър предстои сериозна юридическа и политическа биткаКаквото и да се случи обаче, не може да се отрече, че в предложения от работната група към правосъдното министерство проект определено има някои добри попадения. Така например в него е записано, че търговците ще бъдат длъжни да поискат вписване на нови обстоятелства най-късно в 14-дневен срок от тяхното възникване. Положително може да бъде оценен и текстът, че трети лица ще могат да се позовават на факти, които подлежат на вписване, дори и ако не фигурират в регистъра. Един от най-големите плюсове на бъдещия електронен регистър ще бъде, че той ще се поддържа на национално ниво. Така ще стане възможно изпълнението на разпоредбата от Търговския закон, която предвижда уникалност на наименованието на съответното дружество. Сега честа практика е в тефтерите на различните окръжни съдилища (поради липсата на електронна връзка помежду им) да се водят голям брой компании с еднакви или много близки наименования. Според новия закон предимство сред съименниците ще има тази фирма, която при предстоящата пререгистрация първа подаде заявление. Останалите просто ще трябва да се впишат под ново име. Всеки гражданин пък ще има право да преглежда търговския регистър и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях. Предвижда се възможност да се правят справки по името или идентификационния номер на търговеца във всяко от местните поделения на Агенцията по вписване, както и в ИНТЕРНЕТ. Таксите, които ще се събират за вписване в бъдещия централен регистър, ще бъдат определени с тарифа на Министерския съвет. Според експерти, участвали в подготовката на законопроекта, таксите ще бъдат доста по-ниски в сравнение със сегашните. Големи надежди се възлагат на текста от законопроекта, който предвижда, че процедурата по вписване се извършва незабавнопо реда на подадените заявления. Това на практика означава, че всичко би трябвало да приключи в рамките на един-два дни. Доста експерти в тази област смятат за неоснователни опасенията на някои съдии, че служителите на Агенцията по вписванията няма да се справят с т. нар. охранително производство (т.е. проверка на декларираните данни), което сега е задължение на магистратите. Като гаранция срещу евентуалните пропуски се сочи фактът, че в агенцията ще работят юристи. Ако все пак бъдат допуснати грешки или бъде отказано вписване, законопроектът предвижда специален ред за обжалване пред министъра на правосъдието. Последната дума в тази верига ще има Върховният административен съд. Едно от улесненията за фирмите са стандартизираните форми на заявления за вписване, които ще бъдат утвърдени с правилника за прилагане на бъдещия закон. Любопитна новост са и предложенията за промени в Търговския законвключени в преходните и заключителните разпоредби към законопроекта за фирмения регистър. Така например фирмите ще бъдат освободени от сегашното задължение да публикуват по-голяма част от решенията на общите си събрания или други обстоятелства в Държавен вестник. Вместо от вещи лица, назначени от съда, оценките на апортните вноски при учредяването на капиталовите дружества ще се правят от специално назначени оценители към Агенцията по вписванията.Отсега може да се прогнозира, че сериозни спорове сред министрите и народните представители ще възбуди идеята на работната група изграждането и поддръжката на електронния фирмен регистър да е за сметка на хазната. Вероятно ще има възражения и по текста от проекта, според който областните управители и общините са длъжни да осигурят сгради на местните структури на Агенцията по вписванията. В крайна сметка колкото по-бързо бъдат изяснени спорните въпроси, толкова по-добре, защото в ерата на информационните технологии модерна Европа трудно ще ни преглътне с неугледните, прошнуровани и прашясали фирмени дела.

Facebook logo
Бъдете с нас и във