Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИДЕ ВЪЛНАТА НА ВЗАИМНИТЕ ФОНДОВЕ

След петнайсет години преход представата на повечето българи за инвестиране на спестяванията им не е отишла много по-напред от депозит в някогашната Държавна спестовна каса или в друга банка. В съвсем близко бъдеще обаче това ще се промени драстично, предвиждат експерти. Главен инструмент на задаващата се инвестиционна революция ще са взаимните фондове, чиято поява на българския капиталов пазар се чака в началото на 2006-а. В подобни фондове на Запад са вложени около 50% от парите на населението. В съседна Гърция този показател надхвърля 30 на сто, а в централноевропейските държави от някогашния соцлагер вече достига 8-9% и продължава да нараства с бързи темпове. У нас засега едва 0.2 на сто от капиталите на физическите лица са вложени в инвестиционни дружества, но задаващата се вълна от взаимни фондове без съмнение ще отлепи този процент от дъното. До края на 2005 г. активите на инвестиционните дружества от отворен тип ще се доближат до 100 млн. лв., а до 2007-а стойността им ще достигне половин милиард, прогнозира пред БАНКЕРЪ главният портфейл-мениджър на Адванс Инвест Даниел Ганев. Сигурно потвърждение за светлото бъдеще на взаимните фондове в България са действията на сегашните инвестиционни дружества от отворен тип. Ръководствата им възнамеряват да поискат специална поправка в Закона за публично предлагане на ценни книжа, който парламентът прие на първо четене на 30 март. Тя ще им даде правото да преобразуват дружествата си във взаимни фондове, както и обратното, макар че едва ли някой би се възползвал от втората възможност. Инвестиционните дружества от отворен тип имат променлив капитал, тъй като постоянно издават нови акции и изкупуват вече издадени. Основната им мисия е да събират сравнително малки суми от много инвеститори, след което да разпределят вложенията им в инструменти, съчетаващи в различни варианти риска и доходността. На този принцип работят и класическите взаимни фондове. Те обаче не се създават като юридически лица, а на договорно основа. Това ще рече, че те ще предлагат дялове, а не акции. Така че, ако поправките в Закона за публичното предлагане на ценни книжа се приемат тази година, от началото на 2006-а фондовете вече ще дефилират на нашия капиталов пазар. Инвестиционните дружества са удобни за хората, които не са подготвени сами да играят на борсата. Те стават все по-популярни и сред институционалните инвеститори - пенсионни и застрахователни компании. Активен интерес се забелязва и от чужбина. Адванс Инвест например има около 400 акционери, мнозинството от които са физически лица от България, но има и пенсионни фондове, а също и инвеститори от Швейцария и Германия. (Най-много са акционерите (около 1000) на най-старото инвестиционно дружество от отворен тип - Златен лев.) Появата на взаимните фондове на нашия пазар обрича на залез дружествата от отворен тип, но въпреки това в последните пет месеца бяха издадени лицензи на още четири такива - Капман Капитал, КД Пеликан, ОББ Балансиран фонд и Елана Високодоходен фонд. С тях общият им брой стана осем и до края на годината сигурно ще се удвои. Някои брокери смятат, че и сега броят им е твърде голям за нашия пазар - ликвидните книжа на БФБ-София все още са прекалено малко, а рискът - висок. Това е доста важна подробност, защото по-новите играчи предпочитат да инвестират в акции на български компании, а не в книжа с фиксирана доходност. Други обаче възразяват, че тъкмо сега е идеалният момент за създаване на инвестиционни дружества. От една страна, има много освободени капитали (от продажбата на компенсаторки преди търга за БТК), а, от друга, оптимизмът все така властва на борсата и мълвата за големите печалби, които могат да се направят там, още не е утихнала. Тази ситуация естествено кара гражданите да насочват все повече от спестяванията си към пазара на ценни книжа. Влияние върху подобна тенденция, разбира се, оказват и увеличените финансови активи, както и маркетинговата политика на някои инвестиционни дружества. Благодарение на това те набират средства с главоломна скорост - за последните три месеца активите на КД Пеликан са скочили от 662.2 хил. до 3.9 млн. лв., тези на Капман Капитал - от 1.6 млн. до 2.9 млн. лв., на Ти Би Ай Евробонд - от 5 млн. до 10.8 млн. лв., на Златен лев - от 7.5 млн. до 9 млн. лв., на Адванс Инвест - от 6.7 млн. до 12.3 млн. лева... За по-малко от два месеца след първата си котировка (31 януари) ОББ Балансиран фонд е прибавил към активите си почти 3 млн. лева. Този ръст изненадва дори и мениджърите на дружествата. Единствено Елана Еврофонд прави отстъпление - от 5.7 млн. през януари до 5.4 млн. лв. днес. Инвестиционните дружества от отворен тип досега са постигали средна доходност от 9-10% годишно. Адванс Инвест заема първата позиция за 2004 с доходност от 38%, а само за януари тази година възвръщаемостта му надвишава 10 на сто. Дори КД Пеликан, което е сред новите играчи на пазар, е постигнало доходност от 18.27% - в пъти над това, което предлагат банковите депозити. Освен инвестиционните дружества от отворен тип в България работят и два чуждестранни взаимни фонда - Пайниър Инвестмънтс (Pioneer Investments), който предлага своите продукти чрез БУЛБАНК, и Би Ей Си Ей Капитал Инвест (BACA Capital Invest), който продава дялове чрез банка Ейч Ви Би Биохим.Преди дни Комисията за финансов надзор одобрява проспекти за публично предлагане на дялови единици на още два чуждестранни взаимни фонда - Капитал инвест мастер фонд I (традиционен) и Капитал инвест мастер фонд II (динамиш), с управляващо дружество Капитал инвест (на Банк Аустриа). Те ще инвестират в избрани европейски акции, корпоративни еврооблигации, доларови облигации, американски акции и държавни еврооблигации. По всичко личи, че бъдещите български взаимни фондове няма да останат без конкуренция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във