Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Иде ударно раздаване на пари

Съвсем реален е рискът да загубим европейското финансиране за магистрала "Струма"

Устремът на кабинета по пистата на обществените поръчки постихна. Третото правителство на Бойко Борисов започна ударно, като за първите си 60 дни подписа цели 3393 договора за услуги, доставки и строителство на обща стойност 1.23 млрд. лева. В този период изпълнителната власт пусна 1924 търга, оценени на 2.3 млрд. лв. без ДДС. Сега обаче изглежда, че управляващите не удържат на темпото, което сами зададоха.

За сравнение, през първото шестмесечие на миналата година бяха сключени цели 9750 договора. През тази обаче, макар юни да не е свършил, сключените договори с външни изпълнители са 7638. Или с почти 2000 по-малко. Тоест  дори ведомствата, агенциите и фирмите да се разбързат, едва ли ще се доближат до миналогодишното постижение. 

Забавяне се забелязва най-вече при големите обществени поръчки в строителството, където по традиция екипите на Борисов са много активни. От януари досега са сключени общо 811 договора със строителни фирми на стойност 723 млн. лева. Големите търгове - тези на стойност над 2 млн. лв., са само 74, като към компаниите са отишли едва 421 млн. лева. Очевидно е, че има доста да се наваксва, тъй като за цялата 2017-а със строителите са сключени общо 2972 контракта (3.5 пъти повече) на стойност 2.56 млрд. лева.   

По-гладко вървят нещата при поръчките за доставки. По това направление са сключени 4646 договора за общо 1.57 млрд. лв., което кореспондира с данните и за миналата година. Подобна е ситуацията и при търговете за услуги - 2248 договора на стойност 552 млн. лева.

Иначе за първите месеци на 2018-а най-активно в сключването на договори е ТЕЦ "Марица Изток 2" ЕАД - 207 на брой, следвано от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), община Варна, "Мини Марица Изток" ЕАД - Раднево, и Ректората на Медицинския университет в София. Пасивността на държавната власт е очевидна дори само заради отсъствието на Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), която през миналата година се нареди между топ възложителите.

Все пак очакванията са през втората половина на годината държавата да се активизира и да има раздвижване при големите търгове. Прогнозите са, че доста обществени поръчки ще бъдат обявени, а при други ще бъде избран и изпълнител. Така че числата в графата строителство неминуемо ще набъбнат. 

Предстои НКЖИ да обяви за пореден път конкурс за жп отсечката между Елин Пелин и Костенец. Както "БАНКЕРЪ" вече писа, този проект се оценява на 1 млрд. лв., но процедурата се бави почти година заради обжалвания. Сега тя е на бюрата на магистратите от Върховния административен съд. Участъкът е част от жп линията София - Пловдив - Бургас и се финансира по оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". Точно затова трябва да бъде завършен до края на 2022-ра, защото в противен случай страната може да загуби еврофинансирането. Прогнозите обаче са песимистични - специалистите смятат, че най-вероятно ще бъде завършен изцяло само единият от трите лота на трасето, а другите два само частично. Тоест  никак не е изключено да изгубим част от парите, предоставени от Европейската комисия. 

По подобен начин седят нещата с другата "перла в короната" на националната компания - модернизацията на железопътния участък Костенец - гр. Септември, който също е част от линията София - Пловдив - Бургас. Нейната стойност е 361.5 млн. лв., но на 21 май процедурата отново бе спряна заради обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията. 

Агенция "Пътна инфраструктура" също е подготвила големи поръчки, свързани най-вече с участъка на магистрала "Струма" в района на Кресненското дефиле. Изграждането на обхода на дефилето ще започне скоро, тъй като съдебните дела по този проект приключиха. "Струма" е част от паневропейския коридор № 4, свързващ Германия и Гърция. За нашата част от него правителството получи над 1.5 млрд. лв. еврофинансиране, поемайки ангажимент да приключи строителството до 2022-ра. Ако това не се случи, страната ще трябва да върне и тези пари.

Отделно, трябва да бъде избран изпълнител за строителството на тунела "Железница", също част от този аутобан. Офертите бяха отворени през ноември миналата година, а кандидатите бяха цели двадесет и осем. Фирмата изпълнител ще получи 250 млн. лева. Ако тя бъде определена до края на 2018-а, съоръжението може да бъде завършено до три години, прогнозират държавните експерти.

Всъщност  дейностите по "Струма" може да се забавят доста заради откритите в края на април археологически находки от античния град Скаптопара в района на селата Покровник и Зелен дол. Сформирана бе експертна група, чието решение предстои да бъде оповестено.

Рискът от загуба на евросредства подтикна управляващата партия ГЕРБ да инициира промени в Закона за обществените поръчки, които бяха одобрени от Народното събрание. С тях се ускорява процедурата по административно обжалване на обществените търгове и се разширяват правомощията на Комисията за защита на конкуренцията. 

С измененията се цели да бъдат преодолени практиките на неоправдано, целенасочено обжалване без основание и злоупотреба с правото на жалба. Тези практики, според някои депутати, водят до реално увреждане на интересите на възложителя от своевременно изпълнение на договорите и възпрепятстват усвояването на средства от европейските фондове. По тази причина бе въведена и отговорност за причинени вреди, когато е налице злоупотреба с правото на обжалване.

С новите текстове също така се разписват завишени изисквания към жалбоподателите, които е необходимо да приложат доказателства за нарушенията. Освен това те трябва да докажат и качеството си на заинтересовано лице, като стремежът е да се спре подаването на бланкетни жалби.

След промените спирането на обществената поръчка вече няма да става веднага след подаването на жалбата, както бе досега, а след образуване на производството пред КЗК. 

Критиците на поредния ремонт на Закона за обществените поръчки обаче смятат, че поправките ще дадат възможност за задкулисно дирижирана държавна намеса в полза на определени играчи

Проблемите с обществените търгове лъснаха и в отчета на Агенцията за държавна финансова инспекция за 2017-а. Според него през миналата година са проверени общо 1138 поръчки на различни министерства, фирми, общини, агенции и др. на обща стойност 1.26 млрд. лева. При 39% от тях са открити нарушения. Същият е и делът на поръчките с нарушения през предишната - 2016-а, което означава, че за 12 месеца на практика не се е променило нищо. Горе-долу такъв е размерът на "грешките" и през 2015-а (41%) и 2014-а (38%).

От 445 поръчки с нарушения около половината, или 229 (20% от проверените), са със съществени пропуски, а другата половина, или 216 (19% от проверените) - с процедурни. Тези със съществените нарушения са на стойност 164 млн. лв. и включват договаряне без обявление, поставяне на условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на кандидатите в процедурите, сключване на анекси, с които са изменени цени, срокове, и др. По традиция най-проблемни са общинските търгове - 42% от тях на стойност 337 млн. лв. са сбъркали "стъпката".

По време на финансовите инспекции проверяващите са успели да предотвратят вреди за 4.5 млн. лева. Съставени са 23 акта срещу 39 длъжностни лица за вреди на стойност 1 093 418 лева.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във