Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИДЕ ПОСЛЕДНИЯТ ПРИЛИВ НА МАСОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Редовият българин отдавна разбра, че масовата приватизация се прави не за да забогатее той с дадените му инвестиционни бонове. Покрай първата вълна по времето на Жан Виденов управителите на приватизационни фондове натрупаха значителни състояния, след като изкупиха около хиляда предприятия. Малцината индивидуални играчи, които успяха да припечелят нещо, всъщност купуваха бонове за големите риби срещу заплащане. Или пък бяха вещи в борсовите игри и налучкаха вярната посока, като придобиха акции от дружества, за които бе ясно, че ще струват скъпо на фондовата борса. Предстои последният опит за масовата подялба на скромния пай от българската икономика, който е останал нераздържавен. Криво-ляво подготовката за борсовата търговия срещу компенсаторки напредва и до месец-два първите предприятия от борсовия списък за продажба срещу непарични платежни средства ще излязат на пазара. Подготвена е и нормативната уредба за провеждането на последните търгове от масовата приватизация. Най-значимата промяна, регламентирана от влязлата в сила през тази седмица Наредба за условията и реда за организиране на централизираните публични търгове, е, че инвестиционните бонове вече стават свободно прехвърляеми. Това значи, че ще започне и последната игра на специализираните в евтино изкупуване на непарични книжа агенти в провинцията, които се прославиха, докато плуваха в предишните масови вълни. През 1995 г. те помагаха на приватизационните фондове в лова на наивници, като хващаха рибите си я с по кило брашно, я с обещания за несметни дивиденти. После малцината, които дръзнаха да играят сами на тогавашните търгове от масовата приватизация, също бяха обслужени, като акциите им се изкупуваха на доста по-ниски цени от борсовите. По време на Иван-Костовото управление пък на мода излязоха компенсаторките, измислени Светослав Лучников, тогава депутат от ОДС, като начин за обезщетение на препатилите реститути. Тези книжа също се изкупуваха за по 10-12 стотинки на левче номинална стойност, а след това се продаваха на новите любимци на властта - работническо-мениджърските дружества. Така за няколко години пробивните агенти се замогнаха чувствително и надигнаха глава за по-сериозни дела. Част от тях получиха лиценз за инвестиционни посредници, други подхванаха бизнес, различен от финансовия. Последният опит на агентурата да спечели от незнанието на хората ще бъде изкупуването на боновите им книжки. По всичко личи, че той няма да е толкова успешен, тъй като онова, което се предлага, не е кой знае какво. Държавата ще предлага на боновите търгове акции от над 700 предприятия, но почти всички пакети са толкова дребни, че не предполагат някакви сериозна акционерни позиции и затова не си струва да се играе за тях. Този път дружествата, чийто капитал ще се пласира изцяло на масовите търгове, са само единадесет. Това също ще намали интереса на големите инвеститори да купуват бонове. По-активни ще бъдат вероятно чуждестранните компании, закупили циментовите ни заводи - те ще търсят възможности да увеличат дела си в тях. Подобна ще е тактиката и на други мажоритарни собственици на различни предприятия.Полето за изява на портфейлните инвеститори, каквито са и индивидуалните участници в масовата приватизация, няма да е голямо - твърде малки са гаранциите за защита на техните интереси, които им дава Търговският закон, ако станат акционери. Дружествата, чиито книжа ще се предлагат на боновите търгове, не са публични - ще рече - те не са подвластни на строгите разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Това означава, че и възможностите на основните им собственици да източват заводите са много широки. Цената на инвестиционните бонове със сигурност ще е по-ниска от стойността на компенсаторките, просто защото дават на предприятията си по-малко права. С тях не може да се участва нито в борсовата приватизация, нито да се плащат лихви по ЗУНК или пък да се купува земя от Държавния поземлен фонд. Приложението им е единствено в боновите търгове. Освен това прехвърлянето им е много по-бюрократизирано. Като прибавим и факта, че собствеността върху тях е силно раздробена (мнозинството българи притежават по 250 бона), е ясно, че тези книжа стават доста непривлекателни. Цената, на която ще ги купуват малкото крайни инвеститори, ще бъде от порядъка на 13-15% от номиналната им стойност. Котировката им може да се покачи само ако нарасне и стойността на компенсаторките. Това ниво съвсем не означава, че собствениците на бонове ще могат да получат толкова за книжата си. Точно поради ниските им номинали прехвърлянията им ще трябва да минат през маса посредници, докато достигнат до крайния си получател. Затова е логично да се предположи, че гражданите ще вземат около 10-ина процента от номинала на боновете си, сиреч, по 25 лв. на книжка. Вярно е, че който участва на търговете самостоятелно, може да спечели много повече, но пък и може да загуби всичко. Повече шансове за успех се предполага да се явят, ако боновете се поверят за управление на инвестиционните посредници, защото техните служители са наясно с пазара. Но поради малкото възможности за реализация на книжата и тогава опасността от загуби не е малка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във