Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИДАТ ПОЖАРИ ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР

Стремежът ни към Европа се превърна в нещо като надбягване между тарикати и балъци. Едните пишат еврозакони, концепции, програми и, сипейки щедри обещания, гледат да си напълнят джобовете колкото може повече по пътя, а другите си кърпят маратонките и чакат благоденствието след финала. Един от най-целеустремените и обещаващите е строителният министър Валентин Церовски, който иначе ще се запомни най-вече с два факта: с компенсаторния си апартамент на пъпа на София и с хаоса във ВиК-сектора. Фрапантен пример за компетентността на министъра, повел ни към обетованата земя, е обещанието му да опрости дълговете за електроенергия на три от най-закъсалите водни дружества в страната - в Добрич, Кюстендил и Хасково. Става дума за не повече от 10 млн. лв., които не могат да съборят държавния бюджет, обясни Церовски на дамския празник 8 март. И упорито започна да копае каналче от хазната към кредитора НЕК. Копа го близо две седмици, докато накрая опрощаването отпадна от министерските обещания. На дневен ред дойде водната стратегия. Тя бе представена официално още през август 2003 година. След почти седеммесечно избистряне между отделните ведомства и незначителни корекции творбата придоби окончателен вид и дори бе публикувана на електронната страница на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). За добро или за зло обаче сега се оказва, че само концепция не стига, а е необходим по-глобален документ. При това за него вече няма да отговаря Церовски, а колежката му Долорес Арсенова. Тя бе натоварена от кабинета да го представи до 27 май. Арсенова е с не по-малко мащабно мислене от това на строителния министър, но все пак в случая наистина става въпрос за сериозни нещаКато знам, че нашата стратегия я правихме около три години, едва ли ще може друга да бъде направена в толкова кратки срокове. А да не забравяме, че тя трябва да бъде съгласувана и с отделните ведомства, коментира пред репортер на в. БАНКЕРЪ шефът на дирекция Водоснабдяване и канализация в МРРБ Пламен Никифоров. Ние имаме виждания по въпроса, а сега дойде време всичко да се формализира в един документ - по-оптимистично е настроен началникът на отдел Ползване на водите в екологичното ведомство Асен Личев. - До 9 април трябва да получим данни от министерствата на енергетиката, на земеделието и на регионалното развитие, очакваме съдействие и от страна на Националния статистически институт, за да разполагаме с актуална информация за състоянието на целия воден сектор. Ако има нещо хубаво в цялата тази бъркотия, то е, че едни от най-добрите водни експерти в страната, останали на държавна служба, са именно във ведомствата на Церовски и Арсенова и поне що се отнася до данните им, те почти изцяло съвпадат. Според тях България, заедно с Полша, Чехия, Белгия и Кипър е сред петте най-бедни на води държави в Европа. Независимо от това безхаберно пилеене на ценната течност у нас от година на година нараства все по-драстично. Докато през 1990 г. полезно са се използвали 72.1% от подадената вода, през 2001 г. този процент спада до 38.95, а останалото си е чиста загуба.Още по-трагично е положението с канализацията. Така, както сме се втурнали към Европа, само 70.2% от градовете ни са с изцяло или частично изградена канализационна мрежа и едва 2.1 на сто от селата. Над 20% от тези канализации пък са физически и морално амортизирани и се нуждаят от реконструкция, а в някои случаи и от цялостна подмяна.Всъщност плачевното състояние на водната ни инфраструктура отдавна е известно и на управниците. През лятото на 2000-а, когато в голяма част от селищата на България имаше вода не повече от 2-3 часа в денонощието, а пожари изпепелиха хиляди декари гори, правителството на Костов прие и шумно огласи Национална стратегия за околна среда и национален план за действие 2000-2006 година. Обещанията в нея бяха в края на този период основните проблеми в сектора да бъдат решени. Четири години по-късно кабинетът на Симеон Сакскобургготски на акорд твори поредната водна стратегия. И в документа сигурно пак ще бъде записано, че за решаването на основните неблагополучия в питейното водоснабдяване трябва да бъдат построени поне 11 язовира (както постановява и решение на МС № 43 от 31 януари 2001 година). Стойността на строителството им е близо 500 млн. лева. Четири от тях (Луда Яна, Пловдивци, Кюстендил и Нейковци) са изградени над 50 процента. Дострояването им ще струва 125 млн. лв., които ще се искат от бюджета, твърдят специалисти.Реконструкцията на водоподаващата инфраструктура ще глътне други 1.7 млрд. лв., а за канализационната мрежа ще отидат 1.3 млрд. лева. Други 1.275 млрд. лв. трябват за изграждане на пречиствателни станции (за питейни и за отпадни води). Така че по последни сметки минимумът за привеждането на водния ни сектор в съответствие с евронормите е около 4.275 млрд. лева. Впрочем с милиардите, необходими за водоснабдяването и канализацията, Валентин Церовски ни замерва още от първия си месец в министерското кресло. Оттук насетне на ход са хората на министър АрсеноваОпасенията са, че дори и да бъде завършена според първоначално заплануваните срокове, новата мегастратегия ще се окаже просто механичен сбор от констатации, планове и намерения. Едва след приемането й ще може да се пристъпи към разработването на съответната законова уредба и осигуряването на парите. Амбициите са до края на годината да бъдат приети нов закон за водите и закон за водоснабдяването и канализацията. През миналата седмица правителството одобри и законопроект за регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги. Според него от 1 януари 2005 г. с тази задача ще се заеме Държавната комисия за енергийно регулиране. Контролният орган в енергетиката съответно ще се преобразува в Комисия за енергийно и водно регулиране. Очакваме водата да се оскъпи минимално - с около 0.1 стотинка на куб. метър, т.е. при средно потребление от 3 куб. метра на човек, тричленно семейство ще плаща 0.9 стотинки за издръжката на регулаторния орган, обясни министър Церовски. Комисията ще определя пределните цени на водатана базата на специална наредба, а всяко от водните дружества само ще формира собствената си тарифа. С подзаконов нормативен акт пък ще се регламентира качеството на услугите и ще се фиксират показатели, като непрекъснатост на водоснабдяването, време за отстраняване на аварии, налягане на водата... Междувременно експертите на строителното министерство са започнали да разработват нова методика за определяне на допустимите загуби на вода. Те няма да се изразяват в проценти, както досега, а в кубични метри на километър от водопроводната мрежа за определен период от време. Той може да е секунда, месец или година и така ще се следи дали се намалява като обем загубата на вода, обясни Пламен Никифоров. Според проектозакона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, всички компании от сектора на ВиК независимо от формата им на собственост, ще трябва да разработят бизнес план и да поемат конкретни ангажименти по рехабилитация и модернизация на мрежата си за определен период от време. Ако те не се спазват, ще се налагат глоби от 20 хил. до 50 хил. лева. Санкции ще има и ако водните дружества предоставят услугите си по цени, по-високи от утвърдените от контролната комисия. С колко и как ще скачат те, никой не се наема отсега да прогнозира. Ясно е обаче колко плащат за вода хората от западната част на Стария континент - от 0.79 евро за куб. метър в Италия до 4.31 евро в Германия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във