Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЯДРЕНОТО ЛОБИ ЩУРМУВА ВЛАСТТА

След Румен Овчаров и Милко Ковачев ядрената централа в Козлодуй е на път да изпрати нови лица в българската политика. Сигурните засега са двама, и то все от 6-и многомандатен Врачански регион: изпълнителният директор на АЕЦ-а Йордан Костадинов, който е втори в листата на НДСВ, и членът на директорския борд на централата Иван Гризанов (доскоро негов председател) - четвърти в бюлетината на Коалиция за България. Проучванията на социологическите агенции през последните месеци показват, че и двамата ще влязат в парламента. Неколкократните представителни анкети определят региона като жълто-червен и единствените спорове са за разпределението на 7-те врачански мандата. До неотдавна социолозите бяха единодушни, че в града под Вола БСП има пет сигурни депутатски места, а царската партия ще вземе останалите две. Тези дни обаче статуквото като че ли е променено на 4 : 3, пак в полза на червените. Политолози смятат, че промяната на избирателните настроения е резултат от свръхактивната кампания на водачката в жълтата листа - социалния министър Христина Христова, която според запознати е пръснала за реклама, PR и разнообразни томболи не по-малко от 350 - 400 хил. лева. Дали похарчените суми ще откупят третия жълт мандат, засега може само да се прогнозира. Но че и Йордан Костадинов, и Иван Гризанов ще са в състава на 40-ото Народно събрание, няма особени колебания. Други двама от началниците в козлодуйската централа ще се разминат с депутатските кресла, което съвсем не омаловажава тесните им връзки с една от ключовите партии и в следващия парламент. Това са членът на борда на АЕЦ Козлодуй Иван Иванов и началникът на цех Контролноизмервателни прибори Атанас Койчев. А партията пък, за която става дума, е Движението за права и свободи на Ахмед Доган, в чиито разширени листи, според запознати, са били включени и Иванов, и Койчев (съответно за Разград и Габрово). В последния момент обаче ДПС регистрира само по трима кандидати за всеки регион и двамата ядрени експерти останаха извън борда. На неизбираемото 4-о място в Ловечката листа на НДСВ е дългогодишният служител на АЕЦ Козлодуй Наско Михов, който сега е началник отдел Търговски на централата.Сред кандидатите за следващото Народно събрание е и бившият юрисконсулт на АЕЦ-а Георги Боровански, който днес е председател на Козлодуйския районен съд. Той оглавява Врачанската листа на ДПС, но шансовете му да спечели депутатски мандат се оценяват като пренебрежимо малки. На миналите парламентарни избори Движението на Доган не успя да вкара свой представител от региона, след като за него гласуваха едва 2564 врачани. Съдейки по социологическите проучвания, приблизително толкова гласове то ще има и на предстоящия вот.Без депутатски мандат ще остане и друг от представителите на ядреното козлодуйско лоби - бившият шеф на централата до 2001 г. Йордан Йорданов, който сега е кмет на столичната община Витоша. Съпартийци на Йорданов от СДС твърдят, че той е разчитал да оглави листата на сините във Враца и да бъде включен на избираемо място в една от софийските бюлетини. Обяснение за отпадането му от двата списъка няма, но слуховете в трипартидната коалиция приписват зачеркването му лично на Надежда Михайлова.Дали решаваща е била намесата на синята водачка, или някакви други партийни съображения, не е толкова важно. Интересното в случая е, че единствен Йордан Йорданов не принадлежи към лобито на Румен Овчаров и Богомил Манчев, което има много сериозно влияние не само в ядрената централа в Козлодуй и в областта, но и в българската енергетика. Впрочем, в близките отношения на Овчаров и Манчев с Йордан Костадинов, Иван Гризанов, Иван Иванов и Атанас Койчев няма нищо странно. Шестимата се събират през 80-те години на ХХ в. в Козлодуй, работят в атомната централа и живеят в два съседни блока. През последните 15-ина години пътищата им формално се разделят, но ядрената връзка между тях се запазва. Нещо повече - мнозина в бранша са убедени, че през последните четири години това са хората, които управляват АЕЦ Козлодуй, чийто председател на съвета на директорите през 2001-ва стана Иван Гризанов. През есента на същата година, чрез смолянското си дружество Дюлгер, Гризанов приватизира Заводски строежи - Козлодуй (най-атрактивното местно предприятие извън атомната централа). От 2001-а насам самата централа пък преживя не една и две колизии: затворени бяха първите два блока и политиците обрекоха и следващите два малки реактора. Само за периода 2002-2003 г. себестойността на козлодуйския ток бе увеличена с приблизително 30% и според счетоводния отчет за 2004 г. генерирането на киловатчас струва на АЕЦ 4.52 ст. (2.26 евроцента) при 3.44 ст. през 2001-а. През миналата година централата е инвестирала в модернизацията на блокове от III до VI малко над 138 млн. лв., от които 126 млн. лв. са собствени средства. Поради специфичната дейност и засекретяването на почти цялата информация за АЕЦ Козлодуй липсва официална информация кой и при какви условия е извършвал както модернизацията, така и всички останали външни услуги. Но специалисти от енергийната сфера са на мнение, че това са все фирми около Риск инженеринг (с мажоритарен собственик Богомил Манчев) и Енемона (за която се говори, че е контролирана от Румен Овчаров). А тези фирми са едни от главните, на които разчитат съответно НДСВ и БСП. Около тях някъде би трябвало да се търси и обяснението за пищната предизборната кампания на министър Христова във Враца, неизменно съпътствана от подгласника й в жълтата листа Йордан Костадинов.Сред политически вихрушки около АЕЦ не бива да се изпуска и доскорошният енергиен и сегашен икономически министър Милко Ковачев. За никого в бранша не са тайна близките връзки на министъра с Румен Овчаров и Богомил Манчев. Затова навярно Овчаров досега не си е позволил дори и минимална критика срещу него. На доста по-различно мнение е другият заместник- председател на БСП Румен Петков, който неотдавна заяви от националния ефир: Хора като Ковачев никога вече няма да се доберат до управленски постове. Като министър на енергетиката Милко Ковачев бе в доста обтегнати отношения и с шефа на атомната централа Йордан Костадинов, чийто пост увисна на косъм поне два пъти през последните четири години. Сега обаче Костадинов е сред хората, които НДСВ иска да вкара в парламента. В кулоарите на жълтата партия дори упорито се приказва, че той ще е новият енергиен министър (ако формацията на Симеон Сакскобургготски състави и следващия кабинет). Много е вероятно Костадинов да оглави енергетиката и при правителство на БСП, в което Румен Овчаров е вицепремиер например. Иван Гризанов пък може би ще застане начело на бъдещата парламентарна Комисия по енергетика. За разлика от тях, в политическата кариера на Милко Ковачев у нас като че ли ще се появи дълга ваканция (настоящият министър не присъства в листите на НДСВ). Но за атомния експерт Ковачев, който добре владее английски, френски и руски език, няма да има пречки да влезе в европейските институции. Където да защитава не само националните интереси, но и тези на ядреното лоби около Богомил Манчев и Румен Овчаров (с когото е близък приятел още от 80-те години на миналия век).Колкото до България, тя за пореден път има реален шанс да се присъедини към краткия списък на ядрените държави, преплели тясно атомната енергетика и вътрешнопартийните боричкания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във