Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПРИХВАНА ЕВРОТРЕСКА

Работещите в здравеопазването вероятно са се присъединили към всенародното пиене на шампанско покрай люксембургския договор на 25 април, но с леко напрегнатото изражение на хора, които са към края на обедната почивка и имат да свършат обаче доста работа до вечерта. Несъмнено вливането в обединена Европа ще изисква сериозни усилия във всички сфери, но почти никъде проблемите не са толкова много, колкото в здравната система. Експертите са единодушни, че най-сериозното затруднение е в твърде големия брой на лечебните заведения у нас и в ниското качество на медицинската помощ. Според министъра на здравеопазването Славчо Богоев цели 30% от болниците в страната не отговорят на евроизискванията и на критериите за добра клинична практика. Повечето от тях се помещават в стари сгради, които няма как да бъдат преустроени, за да покрият стандартите. Такъв е например случаят със столичната инфекциозна болница, която просто трябва да се премести. Повечето от старите лечебници обаче няма да имат подобен шанс и след влизането ни в ЕС ще бъдат закрити. Впрочем много специалисти, начело с председателя на парламентарната здравна комисия доц. Атанас Щерев, очакват това насилствено закриване да има благоприятен ефект върху сектора, защото ще провокира по-голяма конкуренция между здравните заведения и ще повиши качеството на медицинската помощ. Само че засега това е само прогноза, без никакви гаранции за сбъдване. Все пак няма спор, че е необходимо бързо да се изработят единни критерии за оценка на болниците. Съществуващата днес методика за акредитация, която отчита качеството на медицинските грижи, почти не се използва. Записаните в документа критерии са доста строги и едва четири или пет клиники ги покриват изцяло. Да не говорим, че цялата процедура по атестирането струва между 3 и 6 хил. лв. - смешна сума, която обаче не е по джоба на много от закъсалите болници. Пък и здравната каса не изисква определена оценка от акредитацията, за да сключва договори с тях.В момента експерти от здравното министерство и Българския лекарски съюз разработват нови, не чак толкова високи изисквания. Но това компромисно решение може да изиграе лоша шега на болниците - ако те не са в състояние да покрият строгите български критерии, какво остава за още по-строгите на Евросъюза след две години? Като нищо ще се окаже, че нашите здравни заведения не могат да работят със здравните институции на общността. Тогава европейските здравноосигурителни каси ще откажат да плащат за лечението на чужденци у нас, лишавайки клиниките ни от потенциално платежоспособни клиенти. До момента сертификат за качество ISO 9001:2000 са получили само няколко български лечебници. Повечето от останалите не отговарят на този стандарти или нямат необходимите средства да платят за процедурата. На челно място в списъка с проблемите на здравната ни система попада и Бърза помощ. Дори и само заради непокриването на европейските стандарти за броя на линейки на глава от населението. Но недостигът на техника и квалифицирани лекари съвсем не е единственият болен въпрос в спешната медицина. В много от по-малките населени места такава услуга просто липсва, отбелязват депутатите от здравната комисия. Националният съвет на НДСВ задължи здравния министър да изработи нова стратегия за организация на регионалните звена Бърза помощ, но досега такава няма.Сериозни грижи ще предизвика и привеждането на медицинското образование към европейските изисквания. Вече е напълно ясно какви промени трябва да се направят в учебните програми... само дето не се правят. Признават го и самите ректори на висшите училища, които стоварват вината върху остарелите нормативни документи. Необходимо е измененията в тях да бъдат одобрени от Министерския съвет преди началото на следващата академична година, за да могат бъдещите специалисти да работят свободно в Евросъюза. Иначе те ще си останат единствено за вътрешно ползване. Такъв е случаят с фелдшерите, които и след 2007-а ще имат право да упражняват професията си само в България. За щастие у нас вече не се обучават такива специалисти. Европейската бариера ще се спусне и за медсестрите и акушерките, ако Законът за висшето образование не бъде променен и не им се позволи да завършват със степен бакалавър вместо специалист. Предложение за подобна корекция обаче досега не е внасяно в парламента. От много сериозен ремонт се нуждае и нормативната база за лекарствения сектор. Според директора на Изпълнителна агенция по лекарствата д-р Емил Христов изработването на нов закон трябва да стане във възможно най-кратки срокове - така че до 1 януари 2007 г. всичките 922 български лекарства да имат досиета по стандарта CTD. На този етап за един от въпросните препарати не е събрана нужната документация, за да се издаде разрешение за продажбата му и на територията на ЕС. Министър Богоев уверява, че съответният законопроект ще бъде разгледан от Народното събрание до края на тази година, заедно с промените в Закона за храните, в Закона за лечебните заведения и с изцяло новия Закон за медицинските изделия. Съвсем отделен въпрос е дали на депутатите от бъдещия парламент ще им остане време до края на 2005-а да разгледат точно тези нормативи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във