Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И ЗАД ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ПРАГОВЕ ЗЕЯТ ДУПКИ

Въпреки предупрежденията на бизнеса, че повишаването на осигурителната тежест ще натика фирмите в сивия сектор, въвеждането на минималните осигурителни прагове от догодина, изглежда е неизбежно. Единствената надежда за работодателите е парламентът, заразен от общото недоволство срещу бюджета, да отхвърли проектозаконите, които уреждат това социално изобретение.Минималните осигурителни прагове се въвеждат чрез промени в Кодекса за задължително обществено осигуряване, а конкретните им размери за 2003 г. са представени като приложение към проектозакона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Този проект бе одобрен от правителството на 7 ноември след дълги преговори между работодатели и синдикати, водени под диктовката на трудовото министерство. Част от новите нива на осигуряване се въвеждат административно и няма да зависят от действително получавания доход, тъй като двете страни не успяха да се споразумеят за нови минимални заплати във всички отрасли. Обсъждането на този проектозакон обаче пропадна на 20 ноември (четвъртък) заедно с проекта за целия държавен бюджет за 2003 година.Проектобюджетът на ДОО предвижда, че минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, в кооперации и цехове за хора с увреждания, ще бъде половината от договорения за съответната икономическа дейност. Работници и служители, които работят при непълно работно време, пък ще плащат осигуровки върху намалена база - например, ако са на половин работен ден, върху 50% от съответния осигурителен праг. Повечето фирми - особено от дребния бизнес, вероятно ще бъдат затруднени да открият в коя точно клетка на таблицата с минималните прагове попадат техните служители. Например, не е лесно да се досети човек, че журналистите от БТА са аналитични специалисти от сектора Други дейности, обслужващи обществото и личността, а фоторепортерите във вестниците - приложни специалисти в групата на целулозно-хартиената промишленост. За авторите на осигурителното нововъведение беше достатъчно да напишат, че определянето на групата професии ще става според Националната квалификация на професиите, утвърдена със заповед ј54 от 1996 г. на министъра на труда и социалните грижи. Макар че от този документ зависят заплатите на хиляди хора, министерството на труда дори не го е публикувало на интернет- страницата си. А пък попадането в един или друг бранш зависи от Националната отраслова класификация, по която работи НСИ. Когато дейностите на един и същи осигурител попадат в различни браншове от утвърдената таблица, той ще бъде разпределен според това в кой отрасъл са заети преобладаващия брой от работещите по трудов договор. (Двете класификации могат да се намерят на интернет--сайта на в. БАНКЕРЪ).Според предстоящите изменения в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, минималните осигурителни прагове ще се отнасят не само за работниците и служителите, но също и за изпълнителите на договори за управление и контрол. (Под това трябва да се разбираме - включително изпълнителните директори на търговски дружества, но не и членовете на бордовете, които не подписват трудови договори.) В замяна на това са освободени други групи работещи, чиято дейност не се отличава особено от изпълнението на задължения, произтичащи от трудов договор - държавните служители, съдиите, прокурорите, кадровите офицери, член-кооператорите.Единствената добра новина за бизнеса е, че променените минимални нива на осигурителен доход няма да засегнат и ангажираните чрез граждански договор. Оттук става очевидно, че най-прекият начин да се избегнат осигурителните прагове е да се сключат трудови договори за намалено работно време с доплащане по граждански договор. В момента няма нормативен акт, който да се бори с фиктивните граждански договори, както беше до 2000 година. Но се предвижда с промени в Кодекса на труда да се въведе задължителна регистрация на трудовите договори. Това вероятно ще бъде съпроводено с възстановяване на практиката за трудов договор да се счита всеки граждански договор, в който е посочено работно време и постоянно място на извършване на дейността. Освен това дори ако работодателят реши да освободи част от служителите си и да сключи с тях граждански договори за минимални суми, той рискува да има сериозни неприятности при трудови злополуки и при евентуални съдебни искове. Не са за пренебрегване проблемите с дисциплината.Минималните осигурителни прагове не са единственият удар върху бизнеса. Друга промяна в Кодекса предвижда работещите по трудов договор да плащат осигуровки върху всеки хонорар, независимо от размера му. В момента не се дължат вноски за хонорари под 100 лева, което беше легална възможност за намаляване на осигуровките. От 2003 г. малките хонорари няма да се облагат само ако лицето не е осигурено на друго основание (т.е. няма друг доход).Третата промяна, насочена срещу интересите на работодателите, е отлагането на сроковете, в които работниците трябва да поемат по-голяма част от вноските за своя сметка. Първоначалният вариант на кодекса предвиждаше делът на предприятието и работника постепенно да се изравни и да стане 50 към 50 през 2007 година. Сегашното съотношение, при което 75% от осигуровките се плащат от работодателя, трябваше от началото на следващата година да се намали на 70 процента. Но проектът предвижда товарът върху работодателя да остане 75% още две години. Няма никакви гаранции, че и през 2005 г. някой министър няма да удължи още сроковете, като се позове на популистки мотиви.

Facebook logo
Бъдете с нас и във