Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И ВИК ДРУЖЕСТВАТА ЩЕ ЧАКАТ ДА МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО

В Европейския съюз (към който уж уверено сме се запътили) комуналните услуги, свързани с водоснабдяването и канализацията на населените места, са сред най-привлекателните сектори за инвеститорите. Отношенията между потребителите и водните компании се формират на пазарна основа, а целта е постигането на максимално удобна и сигурна услуга за клиента, при това на най-ниски цени.Не така стоят нещата по нашите географски шириниБългаринът свързва ВиК-дружествата най-вече с честите аварии и ремонти, огромните течове и кражби, високата цена на водата и пренебрежителното отношение на служителите им към, кажи-речи, всяко оплакване. Безспорно за част от тези проблеми си има обективни причини - огромна част от ВиК мрежата в страната все още е от епохата на ранния социализъм, загубите се изчисляват на 60%, водните дружества се характеризират с висока численост на персонала и ниската събираемост на сметките. Но не може да бъде пренебрегната и невъзможността (или по-скоро нежеланието) на всички правителства от последните десетина години да въведат пазарни механизми при ВиК услугите. Почти всички опити в това отношение са не само неуспешни, а и предизвикват множество въпроси, които в нормалните страни се задават не от вестникарските страници, а от прокуратурата.Нещата у нас не опират до дебита на водните ресурси, климатичните особености или до глобалното затопляне и засушаване. Голямата неизвестност за българските ВиК дружества е собствеността. И в това кой да управлява тази собственост и как? Сегашният кабинет е на път да добави към тези въпросителни и още една: кое министерство да контролира водните компании - на регионалното развитие и благоустройството или на околната среда и водите?Очевидно е, че представената през август от строителния министър Валентин Церовски проектостратегия за развитието на ВиК-сектора няма да разреши като с магическа пръчка натрупаните с години проблеми. Нещо повече, може да се прогнозира, че в сегашния си вид документът ще срещне съпротивата не само на потребителите, местните управи и парламентарната опозицията, но вероятно ще предизвика сериозни вътрешни разногласия и сред различните лобита на управляващите.Според министър Церовски за рехабилитацията на преносната мрежа, намаляването на разходите и изграждането на пречиствателни станции до 2015 г. трябва да бъдат вложени 6.7 млрд. лева. Около 60 на сто от тях е необходимо да бъдат осигурени от държавния бюджет и предприсъединителните програми на ЕС, от кредити и държавни такси. Останалите над 2.7 млрд. лв. пък ще са частни инвестиции. Предвижда се на първия етап (до 2010 г.) да бъдат вложени над 2 млрд. лв., от които 700 млн. от предприсъединителни фондове, а 103 млн. лв. - от държавната хазна. Откъде ще се набавят липсващите над 1 млрд. лв. в проектостратегията не се казва. Впрочем много неясноти има и около бюджетните пари. За да бъдат осигурени те, отпусканите досега за развитието на водния сектор по 2 млн. лв. годишно, ще трябва още през 2004 г. да бъдат увеличени поне седем пъти. А подобно намерение едва ли ще предизвика положителни реакции от страна на финансовото министерство и на МВФ.Най-конфликтната точка в схемата на Церовски обаче си остава идеята за създаването на инвестиционен фонд за водоснабдяването, с парите от който да се ремонтира съществуващата инфраструктура и да се реализират нови водни проекти. За да се набере необходимата за започването на дейността му сума, от строителното ведомство предлагат в цената на водата да се включат средно по десет стотинки на кубик. Експертите на министерството изтъкват, че надбавката нямало да се отрази на крайната стойност на промишлените и битовите води. Но по изчисленията на независими експерти подобно оскъпяване ще увеличи средната цена на водата в страната и тя ще надхвърли 1 лев за кубичен метър. Предвидена е и възможност фондът да се финансира допълнително чрез таксата за водоползване, като примерното оскъпяване в този случай ще е 2 стотинки на куб. метър. Само че въпросният налог сега се събира от Министерството на околната среда и водите, което не крие амбициите си да поеме изцяло контрола на ВиК-дружествата. Така че ако предложението се запази, между Долорес Арсенова и Валентин Церовски сигурно ще има здрава битка. Именно около водата за комунални нужди между двете ведомства напоследък припламнаха искри, а разпределение на правата и отговорностите между тях така и си остава пълна мистерия. Този и редица други въпроси в. БАНКЕРЪ зададе официално на строителното министерство още на 15 септември, но отговори така и не се получиха. Министър Церовски заяви пред репортер на вестника, че експертите му (а и той лично) ще говорят за водната стратегия едва когато приключат всички съгласувания с официалните ведомства. Тогава документът щял да бъде подложен на публично обсъждане. Интересно все пак е как публичните мнения и становищата на разните независими специалисти и граждански формирования ще бъдат отразени във вече съгласуваните текстове? И как колегите на министър Церовски ще бъдат принудени да преразглеждат коригираната с гражданските предложения стратегия?Докато в строителното министерство продължават да тънат в процесуални неразбории и отказват информация на медиите, царската любимка Долорес Арсенова демонстрира забележителна ВиК активност. Във вторник (23 септември) тя направи първата копка за изграждането на колектор за битови отпадни води в Копривщица. Проектът на стойност 544 хил. лв. се финансира изцяло от еко-министерството. Седмица по-рано Арсенова откри и два нови обекта за над 500 хил. лв., също изцяло финансирани от МОСВ - главния колектор на градската пречиствателна станция за отпадъчни води на гр. Белослав (област Варна) и реконструираната и модернизирана водопроводната мрежа на село Камен бряг (област Добрич). Доколко Долорес Арсенова ще успее да се наложи в битката за водата, е отделен въпрос, но при всички положения с новата си стратегия Церовски е решил да тушира всякаква съпротива. В проектодокумента е предвидено създаването на Изпълнителна агенция по водата (по модела на ИА Пътища). Звеното ще е под контрола на строителния министър и ще реализира изцяло политиката и инвестициите в сектора. Валентин Церовски смята, че само така ще бъдат създадени ефективни условия за управление и условия за привличането на инвеститори. Сред останалите набелязани приоритети са окрупняване на ВиК-дружествата и подобряване качеството на предлаганите от тях услуги. За да бъдат постигнати набелязаните цели, далеч по-наложително е да се определи формата на собствеността във водните компании - частна или публична (държавна или общинска). На книга държавните ВиК-дружества са 29, а други 21 са общински. Част от държавните обаче бяха отдадени за възмездно ползване на частни фирми. Преди година между частниците и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (тогава под управлението на Костадин Паскалев) избухнаха големи скандали за ВиК инфраструктурата във Велико Търново и Сливен. Разправията бе най-вече заради цените, на които наемателите продаваха водата. Стигна се дори до поредица от съдебни дела, за да се намери накрая разрешението с промените в Закона за водите. С тях бяха прекратени всички действащи договори, но цените за кубик така и не бяха коригирани.Споровете и неразбориите се превърнаха в сериозен сигнал за чуждестранните инвеститори и международните кредитни институции, които се отдръпнаха от участие във водни проекти. Пример за това е Стара Загора, където разногласията по прехвърлянето на собствеността между градоначалника Евгений Желев и министър Церовски бавят отпускането на кредит от 20 млн. евро за реконструкцията на водопреносната инфраструктура на територията на общината. Недостатъчно изпипана се оказа и другата формула за раздържавяване на ВиК-дружествата - тази за отдаването им на концесия. В София (където засега е издадено единственото разрешително) тепърва трябва да бъдат разрешени сериозните противоречия между концесионера Софийска вода и Столична община, а във Варна и Шумен процесът съвсем зацикли. При посещението си в морската ни столица през седмицата Валентин Церовски неслучайно заяви, че сериозно се обмисля вариантът ВиК-дружествата да бъдат давани за управление, а не на концесия. Това, според Церовски, не противоречало на водната стратегия, тъй като си било... вид раздържавяване. Естествено за крайния потребител не е важна формата на собственост, а цената на водата и качеството на услугата. Сега всяка компания, ангажирана с водоснабдяването и канализацията, е на практика регионален монополист, което й позволява да определя собствена цена. Поради тази причина кубик вода се продава по 76 стотинки в София, по 93 стотинки в Плевен и по 1.67 лв. в Габрово. Но на какъв принцип се определя въпросната стойност и какви компоненти се включват в нея, никой категорично не може да каже. В неведение тънат и експертите от строителното министерство. Картината може би ще се проясни, след като приключат започналите в началото на септември масирани проверки на ведомството за начина на определяне на цените. Съдейки от някои становища, те зависят преди всичко от качеството на водопреносната инфраструктура в региона. Сега всички загуби в мрежата се включват в цената на водата, а допълнително всяко от дружествата си прибавя и поне 10% рентабилност. Каквито и да са резултатите от инспекция, те няма да променят съществено общата картина във водния сектор. Просто защото всяка поредна стратегия, както стана дума и в началото, се сблъсква с липсата на пари. В този смисъл ВиК-компаниите ще трябва доста да почакат, докато им дойде времето. А дотогава единствената (и много тънка) преграда срещу произволното оскъпяване на водата ще си остане недоволството на хората.

Facebook logo
Бъдете с нас и във