Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И В ЗАСТРАХОВАТЕЛНОТО МОРЕ СТАВАТ КАТАСТРОФИ

Време като в приказка. Море като тепсия. Седми юли 1997 година. За три товарни кораба обаче това се оказва денят хикс. На тази дата преди повече от шест години по реда на пристигането си те се застават на рейд стъпаловидно един зад друг, на около миля от варненското пристанище. Първи е плавателният съд за превоз на леки автомобили, носещ името София, след него и малко встрани, в твърде рискована близост, се закотвя превозващият насипни материали Люлин. Последен, но не на определеното му от пристанищните власти място на рейд застава танкерът Хан Аспарух. Подредбата се оказва фатална. Докато чакат да бъдат приети в порта, внезапно се развихря морска буря със сила седем-осем бала. Стихията опасно приближава кърмите на София и Люлин. В опит да избегне сблъсъка екипажът на София пали двигателите, за да дръпне кораба напред, но без да знае, че междувременно около винта на кораба се е завила котвата на Люлин. В резултат витлото на София, струващо 35 хил. щ. долара, отива по дяволите, а нежеланата прегръдка между двата съда става неизбежна. Повредите, които си нанасят един на друг, са значителни. Щета, макар и доста по-дребна, отнася и Хан Аспарух. Виждайки реалната възможност бурята да захвърли към него предните два кораба, екипажът на взривоопасния при удар танкер дава заден ход. При маневрата губи котвата си в едно с веригата. Собственик на Люлин и Хан Аспарух е държавното параходство Български морски флот (БМФ), а на София - либерийската частна компания Лейн холдингс. Разнищвайки инцидента, експертите от тогавашната Държавна инспекция по корабоплаване (ДИК, модифицирана сега в Изпълнителна агенция Морска администрация) са търсили обяснение защо, подценявайки изненадите на природните стихии, София и Люлин са заели рейдова позиция в толкова опасна близост. Причината се оказала тъжно проста: докато чакали корабът им да влезе в пристанището, моряците от Люлин ползвали услужливо предоставената им срещу скромно заплащане моторна лодка на частния София, за да си ходят до вкъщи. Защото БМФ порязало разходите за подобни воаяжи напред-назад.Това е накратко описанието на едно колкото банално, толкова и нелепо морско събитие, разиграло се в акваторията на варненския порт преди шест години и половина. Бедата е, че оттогава насам то отваря все по-главоболна работа на българските магистрати, която от 2 декември тази година навлиза в нова тежка фаза. В основата на казуса стои една странна застрахователна идилия. Главните роли в нея играят Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество (ЗПАД) Витоша и Балканшип ООД - операторът, нает от споменатата вече либерийска компания Лейн холдингс да мениджира нейния кораб София. Балканшип е регистрирана в Софийския градски съд на 9 октомври 1995 година. Основният й предмет на дейност е свързан с товарни и пътнически превози, базирани на морски флот, фрахтовка, корабно агентиране и шипшандьорство, набиране и мениджиране на корабни екипажи. В качеството си на оператор на пострадалия кораб София ръководството й своевременно информира ЗПАД Витоша за аварията в района на пристанище Варна, тъй като от 1996 г. София е застрахован във Витоша за каско щети и гражданска отговорност. От своя страна застрахователното дружество назначава свой сървейор (вещо лице), който да оцени размера на щетите, нанесени на плавателния съд. Първоначалния си рапорт по случая въпросният сървейор изготвя още в деня на катастрофалното морско събитие, впоследствие наблюдава поправката на София във варненския кораборемонтен завод Одесос и след приключването му изготвя окончателния си доклад. Ремонтните дейности завършват на 5 август 1997 г. и след окомплектоване на цялата документация, свързана с инцидента, Балканшип ООД предявява на 10 септември същата година от името на Лейн холдингс иск към Витоша (съобразно условията на застрахователната полица) в размер на 117 896 щ. долара.Междувременно и ДИК - Варна, завършва разследването си на случая и излиза със становище, че и трите кораба имат вина за настъпване на събитието. За тогавашния генерален директор на БМФ кап. Иван Борисов обаче най-виновен е корабът на либерийската компания и на 28 февруари 1998 г. той завежда във Варненския окръжен съд гражданско дело срещу корабособственика на София (респ. срещу неговия оператор Балканшип) заради щетите, нанесени на Люлин и Хан Аспарух. Следва няколкомесечно размотаване, тъй като магистратите дълго умуват дали делото трябва да се води във Варна, или в София, където е адресната регистрация на Балканшип, представляваща Лейн холдингс - Либерия. Разтревожени, че времето тече, че липсва движение по делото (а наближава и краят на двугодишния давностен срок, определен от Кодекса за търговско мореплаване, в който трябва да се овъзмездят щетите при събития, подобни на това от 7 юли 1997 г.), на 5 май 1999 г. Балканшип ООД изпраща писмо до ЗПАД Витоша с искане да се уреди каско щетата, дължима за кораб София. На 12 май 1999 г., като благодари за изпратеното писмо, застрахователят любезно пояснява в отговора си: Правото на иск се погасява с двегодишна давност за вземания, произтичащи от договор за застраховка, считано от деня, в който е възникнало правото на иск... Разследването на ДИК - Варна, безспорно констатира обща, съвместна вина на корабособствениците за възникване на аварията. Поради горното, за да бъде разгледана и решена щетата, е необходимо да представите влязло в сила съдебно решение по гражданско дело N74 от 1998 г. (бел. ред. - делото, заведено от БМФ срещу Лейн холдингс, респективно срещу Балканшип), за определяне размера на отговорност на всеки един от корабособствениците за възникване на аварията.Оттук нататък между Балканшип и ЗПАД Витоша започва да се точи дълга и напоителна кореспонденция, все в същия благ тон и изпълнена с уверения, че щом съдът се произнесе по въпросното дело, образувано по иск на БМФ, застраховката на кораб София ще бъде изплатена. Провеждат се и няколко срещи в офиса на застрахователната компания, където отново се поставя условието, че плащане ще има след окончателното приключване на злощастното дело.На 29 януари 2003 г. то най-сетне приключва. Варненските окръжни магистрати отхвърлят претенциите на БМФ срещу корабособственика на София и тъй като никой не обжалва решението им от 7 февруари 2003 г., то влиза в сила. Балканшип тутакси уведомява ЗПАД Витоша за щастливата развръзка и на 17 февруари 2003 г. за енти пореден път генералният директор на застрахователната компания инж. Тодор Генчев слага подписа си под кратко послание до Балканшип, в което се казва:За разглеждане на заведената щета бихме желали да представите заверено копие от влязлото в сила съдебно решение по гражданско дело N74 от 1998 година.Писмото ясно показва, че застрахователят дори не намеква, че няма да плати застраховката. Само че изненадващо точно това се случва. На 22 април 2003 г. Витоша със съжаление съобщава на Балканшип, че тъй като двугодишният давностен срок за покриване на щетата по аварията от 7 юли 1997 г. е изтекъл на... 10 септември 1999 г., претенциите на корабособственика не следва да бъдат удовлетворени. Толкоз. Според застрахователите либерийската компания и нейният представител Балканшип е трябвало да заведат дело срещу Витоша преди датата 10 септември 1999 г., за да не тече давностният двугодишен срок. По стечение на обстоятелствата или по ирония на съдбата споменатият генерален директор на БМФ - кап. Иван Борисов, който завежда през 1998 г. гражданското дело срещу Балканшип, е уволнен през август същата година и скоро след това минава от другата страна на барикадата. Той става управител на... Балканшип ООД. Пред в. БАНКЕРЪ кап. Борисов коментира застрахователната сага с Витоша така:Цялостното развитие на случая буди недоумение - как може застрахователят да се откаже от собствените си твърдения и тълкувания на полицата си, защитавани упорито в продължение на повече от пет години. Възникват и въпроси, на които не мога да си отговоря: следва ли всеки клиент на ЗПАД Витоша да завежда дело срещу застрахователя си, за да удължи давностния срок за уреждане на щетата от застрахователно събитие?Становището на генералния директор на ЗПАД Витоша Тодор Генчев публикуваме отделно, а как ще се развие по-нататък случаят зависи от изхода на едно ново дело. На 2 декември тази година Балканшип ООД е завело в Софийския градски съд дело срещу Витоша. Интересно бе обаче лаконичното пояснение, дадено пред в. БАНКЕРЪ от юриста Антон Антонов, бивш главен експерт към бившата Държавна инспекция по корабоплаване, който до 2000 г. е бил и консултант на Балканшип. Според него със завеждането на гражданското дело N74 от 1998 г. фактически двугодишният давностен срок по застраховката е спрял да тече. В противен случай съдиите изобщо не биха дали ход на делото, уточнява Антонов. Според него Витоша просто не желае да плаща, което било нонсенс в застрахователния бизнес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във