Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И В МВР ЗАЧИСТВАТ ПЕТНАТА В ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

Без излишен шум, в съвсем делови порядък един държавен чиновник от среден калибър се раздели с работното си място в стратегическото МВР. Както научи в. БАНКЕРЪ, в началото на септември, завръщайки от заслужен летен отдих, началникът на служба Координация и информационно-аналитична дейност към силовото ведомство Захари Зарков бил неприятно изненадан със заповед за освобождаване. На пръв поглед в този рутинен административен акт, предприет след смяната на висшия управленски караул във вътрешното министерство, няма нищо впечатляващо. Бедата е, че според познавачите на кухненските процеси там, с това уволнение някой се опитва с днешна дата да замете скандалните следи, останали от два стари, но взаимносвързани конкурса. Тъкмо към тези състезания, организирани от министерството, когато негов шеф е Богомил Бонев, имал пряко отношение злополучният координатор Захари Зарков. Не е много сигурно обаче дали приложената хватка няма го човека - няма го проблема в случая ще свърши работа. Защото на дъното на операциите стои не какво да еа прословутият проект за подмяна на документите за самоличност на българските граждани, за който са предвидени... над 75 млн. щ. долара. В реализацията на това иначе благородно начинание, целящо приобщаването ни към белите европейски стандарти, има няколко смущаващи момента. На първо място фактът, че както изпълнението на проекта, така и съдбата на заделената за него солидна сума на практика се оказват извън правителствен контрол. С решение N1057 на Министерския съвет от 29 декември 1997 г. е сформирана експертна междуведомствена комисия. На нея е възложена задачата да проведе конкурс за избор на фирми изпълнителки на новите документи за самоличност на българските граждани и конкурс за възлагане на доставката на техническите средства, материали и консумативи, необходими за въвеждането на документите. Поемайки прехвърлената й от кабинета Костов отговорност и позовавайки се на чл. 3, т.1 и 3 от Закона за обществените поръчки, комисията пуска в бр. 22 на Държавен вестник от 24 февруари 1998 г. съответната обява за конкурсите. В нея изрично е записано, че цената на един комплект от документацията за конкурса възлиза на 10 млн. лв., а гаранцията за участие в конкурсите е... 500 млн. леваПрез какви перипетии е минала традиционно тромавата в такива случаи процедура не е толкова интересно. Важното е, че на 7 октомври 1998 г. най-сетне на бял свят се появява договорът с избраната фирма победителка. Късметът за срок от три години да осигури техническите средства, нужни за подмяната на личните документи на нашето население, се пада на авторитетната американска компания Хюлет Пакард. От българска страна договорът е подписан само от тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев. Защото такива пълномощия той бил получил от експертната междуведомствена комисия. Както вече бе посочено, тя пък била оторизирана от правителството да раздава такива пълномощия. Излишно е да се коментира дали с подобно прехвърляне на права от една глава на друга се размиват отговорностите. По-същественото е, че сега нито пресцентърът на Министерския съвет, нито този на МВР могат да дадат отговор на въпроса какъв точно е бил съставът на междуведомствената комисия и да кажат нещо доста по-съществено:как точно е станало одобрението на сумата от 75 млн. щ. доларапредназначена за подмяна на документите за самоличност на българските граждани. И от двата пресцентъра изразиха пред в. БАНКЕРЪ догадки, че средствата може би са били планирани или в консолидирания държавен бюджет за 1998 г., или че такова перо е било предвидено в бюджета на МВР за същата година. Във всеки случай от правителствения пресцентър поясниха, че договорът с Хюлет Пакард не е минавал за одобрение през Министерския съвет. А от пресцентъра на вътрешното министерство пък уточниха, че споменатият Захари Зарков не е бил член на междуведомствената група. Във ведомството конците навремето дърпал някой си Мирчев. Освен това, според тях, при изпълнението на договора с Хюлет Пакард е имало забави по вина на МВР и вероятно от тези пропуски американската компания е понесла доста щети.И конкурентите на одобрения доставчик са убедени в това, допълвайки, че отговорните чиновници са му намерили леснината с държавната пита да компенсират мудността си и организационната си немощ. Затова вероятно американците са били компенсирани с победи в други конкурси. За пример се сочи обявеният пак от МВР конкурс през септември 1999 г. за доставка, инсталиране и гаранционно поддържане на персонални компютри и сървъри и непрекъсваеми захранвания (UPS), лазерни принтери и скенери, оптически четци и документни принтери, маршрутизатори и модеми и антивирусен софтуер. Срокът на изпълнението на шестте позиции от тази апетитна поръчка е 31 декември 2001 година. А наред с другите изисквания през 1999 г. на кандидатите за нея е поставено и условието да представят референции за реализирани от тях комплексни проекти през последните три години в България, всеки от които да надвишава 3 млн. щ. долара. В зависимост от броя на референциите при оценката им състезателите щели да получат от 95 до 110 точки.В надпреварата се включват осем фирми - Парафлоу Комуникейшънс, Хюлет Пакард - България, Ай Би Ем - България, Експрес консулт - София, Атласком ООД, Контракс ООД, Акт ООД и ЦАПК Прогрес ООД. На 4 ноември 1999 г. е изготвен протоколът за класацията им по отделните позиции на поръчката. От него става ясно, че победител в доставката на непрекъсваеми токозахранвания (UPS) е определена компанията Хюлет Пакард - България, второто място е отредено на Ай Би Ем - България, а на последната трета позиция е нареден ЦАПК Прогрес. Още на 11 ноември 1999 г. обаче това дружество изпраща официални жалби до министъра на вътрешните работи, до министъра на държавната администрация и до Министерския съвет, както и до шефа на Сметната палата. Хората от центъра протестират срещу неспазване на изискванията при провеждането на процедурата за възлагане на обществената поръчка от страна на възложителя - служба Материално-техническо осигуряване и социално осигуряване ( МТОСО) към МВР. Тези жалби обаче остават без последствие и на 29 ноември 1999 г. ЦАПК Прогрес сезира Софийския градски съд, а на 3 декември същата година и Върховния административен съд. В жалбите са посочени доста нарушения, извършени от службата МТОСО при провеждането на конкурса. Според жалващото се дружество при класирането и оценяването на отделните участници били нарушени принципите на чл. 9 от Закона за обществените поръчки за осигуряване на равни възможности на всички кандидати. При оценяването на отделните позиции, посочени в офертите на кандидатите, били допуснати грешки, довели и до грешки в класиранетоСпоред ръководството на ЦАПК Прогрес по неизвестни за тях причини, въпреки че представили три референции, една от които - издадена от Министерството на отбраната, комисията по конкурса, организиран от МВР, им зачела само две. Така вместо максималните 110 точки при оценката на офертите за доставка на непрекъсваеми токозахранвания (UPS) ЦАПК Прогрес ООД получило 100 точки. И то при положение че наред с надлежно представените от него три референции е депозирало и банкова гаранция за 130 хил. щ. долара, издадена не от кой да е, а от Ситибанк. Излишно е да се пита колко български фирми могат да се сдобият с доверието на Ситибанк, която сама по себе си е достатъчно авторитетен гарант във всяка сделка. Освен всичко друго ЦАПК Прогрес предложило да достави съоръженията срещу 10 млн. лв., но комисията от вътрешното министерство предпочела Хюлет Пакард, макар че компанията искала за доставките си 15 млн. лева. Според шефовете на ЦАПК Прогрес, било повече от странно и официалното изявление от страна на МВР, направено пред всички участници в конкурса, че Хюлет Пакард са спечелили, тъй като са предложили по-добри технически показатели от определените в поръчката. Доста нелепа изглежда подобна йезуитска трактовка на Закона за обществените поръчкикойто изисква да се съчетаят качество и цена при ясно заявени условия. Ако възложителят предварително не е определил таван на цената, всеки участник в търга би могъл да предложи и нещо по-качествено, но по-скъпо. В условията на МВР-конкурса такива възможности няма. А когато между изходните и крайните условия се яви разлика, винаги възниква въпросът: за кого е печалбата?

Facebook logo
Бъдете с нас и във