Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН СЕ НУЖДАЕ ОТ ПОПРАВКА

Огнян Герджиков, председател на 39-то НС пред в. БАНКЕРЪ

Професор Герджиков, какви промени в Конституцията ще са необходими за хармонизирането на българското европейското законодателство?- Това е твърде сложен въпрос. Едва ли може да се отговори еднозначно още сега. В момента действащата конституция не създава пречки при хармонизацията на законодателството и приемането ни в Европейския съюз. Разбира се, трябва да се мисли за промяна на основния ни закон, но това трябва да стане след много широка обществена и експертна дискусия. В близко време обаче едва ли ще има конституционни промени.

Активно се обсъжда напоследък възможността чуждестранни лица да придобиват собственост върху земеделски земи в България. Предвижда ли се промяна на основния закон в тази насока?- Този въпрос не убягва от вниманието на законодателната власт и се обсъжда идеята дали трябва да отпадне забраната чужденци да придобиват собственост върху земеделски земи. В международната практика въпросът е решен различно. Някои законодателства са отменили подобна забрана, но тя влиза в сила след определен период от време. Лично аз смятам, че България не може да си позволи да стори това точно сега. Аргументът ми е, че няма развит пазар на земя и цените са доста ниски. Евентуална отмяна на забраната ще доведе до това, че чуждите инвеститори ще изкупят земеделските земи на безценица.

Кога могат да се очакват промените в Наказателния кодекс, декриминализиращи отпускането на необезпечени кредити от банките?- Такъв проект вече съществува. Тъй като промяната засяга само един текст от Наказателния кодекс, очаквам той да влезе в пленарна зала. Трябва проектът да мине през съответните комисии и до един месец новите текстове могат да станат факт.

Предвиждат ли се по-сериозни законодателни гаранции за обезпечаване на инвестициите?- В тази област единственият проблем е институтът на принудителното съдебно изпълнение. Заместник-председателят на Народното събрание Камелия Касабова, нееднократно е подчертавала, че то е доста архаично уредено. В Гражданско-процесуалния кодекс липсва съдебно изпълнение върху ценни книги или дружествени дялове. Това е една от необходимите стъпки за хармонизиране на обезпечителните норми, с тези на Европейския съюз. Подобна промяна ще доведе до стимулиране на кредитирането.

Според вас какви промени са необходими в Търговския закон?- Търговският закон е един от добрите закони, но независимо от това се нуждае от промяна в две свои части. Първата е в областта на дружественото право. Тя се налага от необходимостта да хармонизираме нашето право с директивите на ЕС. Това се прави и ще става на етапи. За хармонизацията са необходими няколко стъпки. Някои от важните вече са направени с досегашните изменения на Търговския закон в тази област. Това, което предстои, засяга материята на преобразуване на търговското дружество. В момента на ниво работна група се обсъжда законопроект за допълване на Глава 16 от Търговския закон. Идеята е законодателно да се допуснат всички познати форми на реорганизиране на едно дружество - вливане, сливане, разделяне и отделяне.Втората промяна е свързана с материята на несъстоятелността. Тя не се диктува от изискване за хармонизиране, но не е уредена съвсем добре. Няколкото корекции, които междувременно настъпиха не бяха най-удачните. Практиката се сблъсква с нововъзникнали проблеми, така че внимателно трябва да прецизираме нещата.

Готов ли е проектът за нов приватизационен закон?- Доколкото съм запознат, работната група е приключила дейността си по него и предстои да бъде разгледан от правителството. Аз лично приветствам идеята за един напълно нов закон в областта на приватизацията, за да бъде осигурена наистина прозрачна и справедлива приватизация.

Ще успее ли парламентът да приеме новите данъчни закони преди изготвянето на новия бюджет?- Това е наистина доста сложна задача. Предстоят ни сериозни промени както в материалните данъчни закони, така и в Данъчно процесуалния кодекс. Надявам се проектите за изменения на данъчното законодателство да постъпят своевременно в парламента, за да бъдат обсъдени от съответните комисии и в пленарна зала.

Разговора води Стоимен Чакалов

Facebook logo
Бъдете с нас и във