Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И ТАКА НЕ СТАВА, ДЕПУТАТ КЕНАРОВ

Екстравагантна идея за работата на българското законодателно събрание лансира чрез един столичен всекидневник депутатът от НДСВ Пламен Кенаров. Накратко разказана, тя изглежда така: депутатите не получават заплати от парламента, ами си работят, където са работили и преди изборите. Законите се пишат от експерти, на които се плаща със сегашните депутатски заплати. Депутатите се събират на сесии няколко пъти годишно, колкото да изгласуват написаното от експертите. Толкоз. И дори изглежда привлекателно, като се има предвид колко народът недолюбва собствените си избраници.Но само при положение, че идеята на Кенаров наистина е и нова, и полезна. Лошото е, че не е нито едното, нито другото.Още Търновската конституция не предвижда непрестанно работещо законодателно събрание. Депутатите се свикват от председателя на парламента, когато имат какво да обсъждат и гласуват. Това обикновено не става при сеитба, жътва и гроздобер. По понятни за времето причини. И тогава, както и сега проектозаконите са се разработвали главно там, където е съсредоточен експертният потенциал на нацията - в министерства, ведомства, в университета. И в двореца. Заплати депутатите не получават, ама си гласуват командировъчни десет пъти по-високи от средната надница. И си оправят я търговията, я занаята, я по-крупничка далавера. И чакат да дойдат на власт, та да уредят роднини и приятели с държавна служба. Щото в България държавната служба винаги си е била сладка работа.Така, или почти така работеше Народното събрание и в десетилетията на социализма. До 1971 г. указите, които депутатите с гласуване превръщаха в закони два-три пъти в годината, се подписваха първо в Президиума на Народното събрание, а след приемането на конституцията от 1971-ва - в Държавния съвет. Изработваха се пак от експертите в държавната администрация, а се обсъждаха в политбюро на ЦК на БКП. Депутатите не се кахъряха, ами просто гласуваха единодушно, срещу което получаваха една средна заплата месечно (около 200 лв. накрая) и командировъчни в стандартни размери.Хайде да видим къде е разликата между тия исторически работи и авангардната идея на д-р Кенаров. Май няма. И сега, каквото и да разправят депутатите, законите се подготвят от експертите в министерствата, от техните експерти и от експерти на неправителствени организация. Първите получават държавни заплати, за вторите самите депутати получават пари в размер две трети от основната си заплата, третите имат контролни функции и също не са останали голи и боси. От народните представители - и в парламентарните комисии, и в пленарната зала - се очаква да се държат като политици, за да не допуснат безпринципно лобиране в нечий интерес, да защитават освен партийните и националните изгоди. Толкоз. Никой не очаква от анестезиолога д-р Кенаров да е спец по търговско право, да речем. Такива има. От него чакаме да не допусне да се запишат в закона очевидни глупости, да не брани той конкретен частен интерес в ущърб на друг такъв и да не накърнява националния. За което не се искат знания на експерт, а стандартна интелигентност. Що да е толкова трудно.Друга работа е, че някои колеги на депутата Кенаров са склонни да се възползват от конституционното си право на законодателна инициатива, за да правят тъкмо това, което не бива. Но те ще го правят със или без заплата. Независимо дали ще се събират три пъти годишно, или три дни в седмицата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във