Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКА ТЕХНИКА ИСКАТ ЕДНО РАМО

Български машиностроителни фирми ще поискат държавата да подкрепи чрез кредитните линии на Държавен фонд Земеделие производството на земеделска техника и да улесни достъпа им до пазара. Конкретните им предложения предстои да бъдат внесени в Министерството на икономиката. Зад тях ще застанат 27-те компании, обединени в Сдружението на производителите на земеделска техника. Още преди месец на среща с екипа на икономическото министерство председателят на организацията Никола Александров призова вицепремиера Николай Василев да подкрепи българските машиностроители, които по една или друга причина са пренебрегнати по отношение на ДФ Земеделие и програма САПАРД.За нас няма хляб на вътрешния пазар, защото машините, които произвеждаме, не са така напудрени като вносните, заяви тогава Александров. - Но за сметка на това са по-евтини. ДФ Земеделие отпуска кредити с петгодишен срок на погасяване само за чуждестранна техника и по този начин парите изтичат навън. Затова искаме по-справедливо разпределение на помощите от фонда. Пазарът е гладен за машини - 80% от тези, които са на полето са амортизирани и спешно трябва да бъдат подменени. Нямам информация с пари от САПАРД да е купена българска техника. Струва ми се, че фирмите, които консултират изготвянето на проектите, съзнателно пренебрегват българските производители. Тогава изказването на Александров бе подкрепено от шефовете на Агротехника - Карлово, МТА - Пловдив, и Раломекс - гр. Завет. Христо Хаджидимитров, Атанас Янакиев и Мехмед Узунов заявиха пред БАНКЕРЪ, че фирмите им са пред колапс, защото не могат да пласират продукцията си на нашия пазар. Според тях, земеделските производители са неплатежоспособни заради ниските изкупни цени на продукцията си, а и не разполагат с подходящи активи, срещу които да получат кредити от търговските банки.Производителите на земеделска техника нямат основание да търсят държавна подкрепа или пък да упрекват фонда - смята Лило Джамбазов, заместник-изпълнителен директор на ДФ Земеделие. - За 2002 г. разполагаме със 70 млн. лв., от които 25 млн. са предназначени за краткосрочно кредитиране. За инвестиционните програми са определени други 25 млн. лв., от които 10 млн. са за купуване на земеделски машини. Българските машиностроители обаче нямат готовност да предложат адекватна техника на добри цени. Фондът в никакъв случай не може да им търси клиенти. Просто това не е наша работа. Експертите на фонда припомниха случая със завод Агротехника, който миналата година получи 2 млн. лв. за производството на 107 трактора, от които е доставил едва тридесет и шест. Съответно и задълженията му към ДФ Земеделие в размер на 1 527 858 лв., плюс дължимата по тях лихва, все още не са погасени. От предприятието пък се оправдават, че в недовършени трактори са блокирани 1 923 000 лв. заради замразяването на кредитната линия в края на юли 2001 година.От половин година се опитваме да постигнем споразумение с карловския завод. Дори издействахме Агенцията за следприватизационен контрол да разреши ипотекирането на още 5% от дълготрайните активи на дружеството, въпреки че собственикът - РМД Карловски тракторен завод, няма право да залага повече от 30 на сто, което вече е направил. Но така или иначе до ново споразумение не се стигна, обяснява Джамбазов.Неуспешни засега са преговорите за подписването на кредитно споразумение и със завод Перла в Нова Загора, произвеждащ пръскачки и дискови брани. Напълно съм съгласен, че българските фирми са дискредитирани - казва изпълнителният директор на новозагорското предприятие Николай Монев. - Има само една фирма, чието име не желая да назова. Тя е представител на чуждестранен производител на трактори, едновременно с това извършва консултантска дейност по САПАРД и единствена е в състояние да предложи изплащане по лизингови схеми. Това, което аз мога да предложа на клиентите си, е разсрочено плащане за една година. Е, как да не съм в неравностойно положение спрямо тази фирма? Нито една банка няма да застане зад българския производител, защото той не може да представи гарантирани договори за две-три години напред и бърза ликвидност на продукцията си. Оряховското предприятие за плугове и резервни части за комбайни Агротехчаст също не може да се похвали с клиент, подписал кредитно споразумение с ДФ Земеделие за покупката на негова продукция. В началото на тази година земеделски производител от Бяла Слатина прояви интерес към нашите плугове, подготвихме необходимите документи за фонда, но до ден днешен не ни е потърсил, твърди заместник-изпълнителният директор на завода Красимир Кръстев. Според него слабият интерес към българската техника се дължи най-вече на липсата на реклама и пари. По тази причина фермерите предпочитат чуждестранни плугове, трактори и комбайни, макар и втора употреба. Кръстев признава, че дружеството, което през 1997 г. е приватизирано от РМД Агротехчаст инвест, от две години трупа загуби: Пазарът у нас е слаб, а износът - символичен. Изнасяме само минимални количества резервни части за малогабаритна техника в Румъния и Македония. Колегата му от Перла АД Николай Монев определя експорта на собствена продукция като инцидентен, подчертавайки, че транспортирането й е изключително скъпо, а митата са направо убийствени. В същото време, отбелязва той, държавата малко се интересува каква техника и на какви цени влиза в страната и дали за нея се плащат мита.

Facebook logo
Бъдете с нас и във