Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И ПРИ БЕЗРАБОТИЦАТА ИМА СКРИТА КАРТИНКА

Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет, пред в.БАНКЕРЪГ-н Дулевски, кога проблемът с безработните ще бъде разгледан в Икономическия и социален съвет?- Този проблем ще е обект на дискусия, но това ще стане в един по-широк контекст. Според мен трябва да се обърне подходът за анализ, т.е. да разгледаме проблемите на заетостта, тъй като безработицата е резултатно явление. По-важното е съветът да изрази становище по политиките, насочени към създаването на нови работни места, а не толкова да коментира тенденциите. В момента доста се говори за успехите на правителството в сферата на заетостта, само че като цяло пазарът на труда у нас не е стабилизиран...- Постиженията на национално ниво са безспорни, но сега е необходимо усилията да се насочат към един по-висок етап. Неслучайно изискванията на ЕС са за изравняване на статуса и икономическото състояние в отделните региони на държавата. В момента съществуват доста големи регионални различия. България не е София, Пловдив, Варна и Бургас. Ако в тези градове вече са постигнати европейски норми на безработица и са изпълнени критериите от Лисабон, то в други проблемите са големи. Време е да погледнем нещата в регионален аспект. Средствата от ЕС трябва да създадат такива условия, че навсякъде хората да имат еднакви възможности за работа. Ако успеем да постигнем това, ефектът ще е голям, защото ще се намали вътрешната миграция.Не е ли необходимо да се направи някаква по-точна оценка на факторите, които влияят върху безработицата?- Все още не сме изследвали връзката между високия икономически растеж, който има България през последните няколко години, и спада на процента на безработните. Нямаме точна представа също така как и до каква степен ръстът на икономиката влияе на създаването на работни места или на доходите. Не може да не да се отчете и фактът, че растежът трябва да компенсира негативи, натрупани от десет-дванайсет години преход. Не бива да забравяме и влиянието на емиграцията. В чужбина заминават хора, които се водят в бюрата по труда, и това също намалява безработицата. С наближаването на датата за приемането ни в ЕС пък все повече работни места ще излизат от сивата икономика... Без съмнение, трудовият пазар се нуждае от много по-реална и конкретна оценка. Показателят за безработицата може да бъде манипулиран. Необходимо е да имаме точна представа какви причини са довели до нейното намаляване. Важно е и как точно я изчисляваме. Немалко експерти са на мнение, че хората без работа в страната са 20% от трудоспособното население, докато от социалното министерство отчитат 13.13 процента. Откъде идва това разминаване?- Има два подхода за измерването на безработицата. Единият е чисто административен и отчита колко са регистрираните в Агенцията по заетостта, съотнесени към икономически активното население. Другата методика е основана на наблюдението на работната сила и на безработните, които не са регистрирани в бюрата по труда. При нея се отчита съотношението между безработните и заетите лица. При получените по тези две схеми проценти може да има разминаване, друг е въпросът дали то би следвало да е толкова голямо. Ако се вземат предвид и обезкуражените лица, които нямат работа, но и не търсят и не са регистрирани в бюрата по труда, ще се получи съвсем друго число. Сега тези хора са към 350-400 хиляди. Всъщност подобна е ситуацията и при динамиката на нетните спестявания на гражданите. Статистиката показва, че те нарастват през всички години на прехода, независимо че средната работна заплата не е над 150-170 евро, а издръжката на живота постоянно расте. Парите във влоговете обаче се увеличават и обяснението за това разминаване е, че хората имат и втори доход, който не се обявява. Така е и при безработицата - има една скрита картина, която трябва да излезе наяве.Можем ли да очакваме една по-висока заетост да доведе до увеличаване на инфлацията?- Няма основания за такива прогнози. Нито доходите са сериозно нараснали, нито пък броят на хората, намерили работа. Мисля, че увеличаването на заетостта дори трябва да се разглежда донякъде като антиинфлационна мярка. Обслужването на хората без препитание струва доста скъпо. По-голямата част от тези средства се осигуряват от бюджета. Повече регистрирани в бюрата по труда генерира все по-големи разходи, което води и до използването на все повече пари от хазната. Развитието на икономиката в страната не е достигнало този етап, за да се притесняваме, че едно по-рязко намаляване на безработицата ще предизвика сериозно всеобщо поскъпване.Доколко нашата политика в тази сфера е съобразена с европейските изисквания? - Основните направления се спазват. България вече въведе практиката да се изготвя Национален план за действие по заетостта. Естествено мерките се определят в зависимост от възможностите на всяка отделна страна. Бюджетът на една Франция, да речем, й позволява да реализира дадени инициативи на пазара на труда, но нашият бюджет е съвсем друг. Проблемът у нас обаче е не толкова до каква степен се изпълняват европейските изисквания, а количественото и качествено насищане на пазара на труда с работни местаОт какви кадри ще има нужда България след пет години, когато завършат сегашните студенти?- Ако продължаваме да планираме бъдещите си образователни и квалификационни процеси според сегашната конюнктура на пазара на труда, ще направим сериозна грешка и много хора ще се сблъскат с трудности при намирането на работа. В България трябва да започне дискусия за бъдещата структура на икономиката и едва когато имаме ясна визия за нея, можем да правим адекватни планове. Ясно е, че и влизането ни в Европейския съюз ще окаже сериозно влияние. Някои отрасли ще се преструктурират и ще се стигне до закриване на работни места. Същевременно ще се развият други браншове, за които все още няма достатъчно кадри. Преди години никой не предполагаше, че ще има частни пенсионни институции, а днес те се развиват и се нуждаят от специалисти.Създаването на система за преквалификация не би ли компенсирало подобно разминаване?- Образованието е въпрос на държавна политика. Но за да се избегне разминаването, е необходимо при определянето на специализираната професионална подготовка и квалификацията да е водещ бизнесът. Държавата пък трябва да финансира курсовете за обучение на социалнослабите и на хората без препитание. В бъдеще ще имаме още по-големи проблеми, защото много деца не получават никакво образование. Така броят на неграмотните ще расте и когато те влязат в трудоспособна възраст, винаги ще са в контингента на социално подпомаганите.Вложените средства в образованието обаче няма да се възвърнат, ако хората напускат държавата...- Емиграцията е голям проблем. Не мога да твърдя колко точно са напусналите, но най-вероятно за последните 15 години са около един милион. Което си е износ на национален капитал. Последната вълна са предимно млади хора, образовани и с висока квалификация. Държавата и родителите им са инвестирали в тях няколко милиарда евро. Необходимо е да се създадат условия тези хора да остават в страната или ако заминат, да бъдат провокирани да се върнат. Това трябва да стане национален приоритет. Българинът не е емигрант по душа, той е гурбетчия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във