Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И МАГАЗИНИТЕ - В НАЦИОНАЛНИ РЕГИСТРИ

Производителите и търговците на хранителни стоки трябва да подадат документи за регистрация в регионалните звена на ХЕИ и ДВСК до 24 май. В момента производителите са между 3 и 4 хил., а търговците са неколкократно повече. Според Закона за храните в ХЕИ трябва да се регистрират производителите и търговците на продукти от неживотински произход, а тези, които произвеждат или търгуват с животински продукти - в ДВСК. Този срок бе удължаван многократно, докато промяната в закона през ноември миналата година сложи край на компромисите. Тогава законотворците решиха в регистрите да се опише всичко - и търговецът, и даже караваната му, ако има такава. Според експерти от Министерството на икономиката тази промяна ще даде възможност сенчестият бизнес да бъде изваден на светло. Разбира се, те не пропуснаха да изтъкнат, че така ще се подобри и контролът върху безопасността на храните, тъй като Държавният санитарен контрол и ДВСК ще извършват редовни проверки на регистрираните обекти. Впрочем играчите в хранителната индустрия ще минат през тези процедури само веднъж, тъй като регистрацията е безсрочна. А ако не я направи, просто ще отпадне от този пазар. Производителите и търговците на хранителни продукти трябва да се справят и с редица други изисквания, преди България да се присъедини към Европейския съюз. Според плановете през втората половина на 2004 г. у нас трябва влязат в употреба 80% от европейските стандарти в тази област. Тепърва предстои да бъде въведена. Системата НАССР, която индентифицира, оценява и контролира риска за безопасността на храните. Българските кланици и преработвателите на месо трябва да я въведат до края на 2005 година. Всички останали, които произвеждат или търгуват с хранителни продукти, разполагат с още една година, за да внедрят този стандарт. Всъщност той набляга на превантивния контрол на суровината, а не на крайния продукт, и има за цел да открие риска и да го елиминира или да го намали дотолкова, че да не предизвиква проблеми. Информацията, която се получава по тази система, трябва да се съхранява поне три години, за да може при спорове и конфликти производителят или търговецът да се защити. Необходими са около четири месеца, за да може една фирма да въведе НАССР. То може да стане и паралелно с възприемане на системата за управление на качеството ISO 9001:2000. Докато разходите за ISO 9001 обикновено се свеждат до цената на консултантските и сертификационните услуги, то при НАССР са необходими още значителни средства за модернизацията на производствените помещения, технологиите и лабораторното оборудване. Тези инвестиции могат до голяма степен да затруднят предприятията в отрасъла, тъй като, според данни на НСИ, близо 94% от тях влизат в категорията дребни и средни. Предстои да се модернизират и акредитират лаборатории, като се увеличава обхватът на тестовете, които те правят. Производителите на изворни и трапезни води също ще трябва да внедрят тази система за безопасност. В момента се подготвя наредбата, която регламентира този процес, и най-вероятно до края на май ще бъде готова. У нас първият сертификат за качество НАССР заедно с ISO 9001/2000 получи разградската компания Амилум България на 24 април 2002 година. Раздадените след това сертификати обаче не са много. Още няколко срока притискат работещите в хранително-вкусовата промишленост. До края на годината всяко от тези предприятия трябва да е назначило на трудов договор поне един човек с висше или средно специално образование в областта на хранителната промишленост. Ако собственикът отговаря на тези условия, може и да не наема такъв специалист. За нарушение на тези изисквания глобите варират между 1000 и 3000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 2000 до 10 000 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във