Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И ЛЕКАРСТВЕНАТА ИНДУСТРИЯ ПОИСКА НУЛЕВ ДАНЪК

АБСУРД Е ЗДРАВНАТА НИ КАСА ДА РАБОТИ ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ФИРМИ, ТВЪРДЯТ ОТ СДРУЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ФАРМАЦЕВТИЧНИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ

Нулева ставка за данък печалба при инвестиции в нови технологии и в нови лекарства поиска новорегистрираното Сдружение на българските фармацевтични производители. Първото обединение в бранша разчита правителството и депутатите от Национално движение Симеон Втори да изпълнят колкото се може по-бързо предизборното си обещание и да стимулират икономиката, като отхлабят примката на налозите.
Инвестициите са слабото място на българската фармация. Производството ни е остаряло, заводите ни трябва да изпълнят високите изисквания на стандарта за добрата производствена практика. Разходите за покриването им са много големи и за това трябват големи суми. Те могат да се сравнят само с вложенията, които се правят в производството на електроника и чипове, коментира пред в. БАНКЕРЪ Огнян Палавеев, изпълнителен директор на Унифарм АД и председател на новото сдружение. И допълни: Ние не модернизираме мощностите си, защото нямаме свободни оборотни средства. Или ако имаме, те са малко и не достигат за необходимия обем инвестиции. А ако все пак ги вложим, и върху тях плащаме данък.
Със създаването на новото фармацевтично сдружение се сложи край на двугодишните усилия на производителите на лекарства у нас да се обединят и да отстояват единна пазарна позиция. Сега в него влизат 19 фирми, като атракцията несъмнено е присъствието на едно място на най-големите в бранша - Софарма и Балканфарма (която участва и с трите си завода в Дупница, Троян и Разград поотделно).

Всички фармацевтични войни у нас

досега се водеха между тези две водещи и конкуриращи се компании. Последната битка помежду им - отпреди близо два месеца, бе за регистрацията на търговските марки на лекарствата им в Русия и бе спечелена от Софарма.
Обединени в едно, сега стари врагове и приятели ще защитават заедно икономическите си интереси. А първият, и както се очертава най-важният за тях в момента, е проблемът за бъдещите им инвестиции. От модернизацията на фармацевтичните заводи пък зависи на какви цени пациентите ще гълтат лекарства. Последното им поскъпване преди две седмици съвсем втресе болния българин. Инвестициите са високи, но нашите медикаменти винаги ще са по-изгодни за българския потребител и точно той ще спечели от привеждането им в пълно съответствие с европейските стандарти, каза пред в. БАНКЕРЪ Огнян Донев, изпълнителен директор на Софарма.
Парите трябват на фармацевтичните заводи най-вече за нови технологии и ако инвестициите за тях бъдат освободени от данък печалба, производителите ще могат да насочат повече средства към развойните си звена. Новите разработки и пускането на нови медикаменти в производство е другата основна слабост на лекарствената ни индустрия в момента, твърди Палавеев.
Сега фирмите могат да набавят ресурса, който им трябва, по два начина - или да вдигнат драстично цените на лекарствата, или рязко да съкратят персонала, отчитат директорите им. Третият начин, който Софарма ще избере, е по-труден, каза шефът й, но компанията ще върви към целта, като повишава ефективността на труда.
За болните

шоковото поскъпване на хапчетата

през юли е лишено от логика. Според тях, то оправдава само икономическите интереси на производителите. По сметките на Донев обаче сега лекарствата на Софарма са само с 3.2% над ценовото им равнище от 1 януари. Ние даже изоставаме от инфлацията в страната. Икономистите не смятат, че има повишаване на цените, когато ръстът им е по-нисък от инфлацията. За нас действат пазарните механизми, заяви пред в. БАНКЕРЪ Донев.
Но точно пазарните механизми липсват в

лекарствената политика на здравната каса

През септември трябва да започнат преговорите за Националния рамков договор за 2002 г. и новото сдружение на производителите ще излезе с обща позиция срещу сегашния абсурд, съобщи Палавеев. В момента националната ни здравна каса подпомага развитието на чуждестранната фармацевтична индустрия, като твърдо работи в полза на цените на нейните препарати, оплакаха се пред в. БАНКЕРЪ директорите на заводи.
От лекарствата, които НЗОК частично или напълно заплаща, 90% и повече са вносни, а само 8-10% са български. При това с осигуровките на гражданите за много от чуждестранните продукти се покрива сума, която е по-голяма от цялата цена на българския медикамент. В същото време произведените у нас лекарства като стойностно изражение на продажбите заемат 45% от свободния пазар, а чуждестранните - 55 на сто.

Тези парадокси

сдружението ще представи на касата и здравното министерство. Искаме да се даде възможност всеки производител, чиито медикаменти са с аналогично качество на вносните, но ги продава на по-изгодна цена, да бъде избран от касата, категоричен е Огнян Донев.
Българските лекарства не са по-некачествени, оспорват пренебрегването им в сдружението на производителите. Още повече че всички наши заводи вече се насочват изцяло да правят аналози на вносни лекарства, за които е изтекла патентната защита (т. нар. генерични продукти). Те се произвеждат по оригиналната документация, затова не отстъпват по качество и ефикасност на прототипа, но са три-четири пъти по-евтини от него, поясни Огнян Палавеев. Той обяви, че в най-скоро време много от фармацевтичните ни фирми ще излязат на пазара с нови лекарства - аналози на медикаменти от десетката в международната топлиста.

Facebook logo
Бъдете с нас и във