Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И ДЪРЖАВНИТЕ ДРУЖЕСТВА ЩЕ СЕ ОТЧИТАТ ПРЕД КФН

Българска фондова борса-София АД и Централен депозитар АД ще бъдат извадени от забранителния списък за приватизация, предвижда приетият на 26 април Закон за публичното предлагане на ценни книжа. Това е недвусмислен сигнал, че предстои тяхното раздържавяване. Тъй като и двете дружества са изключително важни за инфраструктурата на пазара, основните борсови играчи са единодушни, че трябва да се подходи много внимателно към изготвянето на приватизационната им стратегия. Според члена на съвета на директорите на БФБ-София Бистра Илкова е нужна обществена дискусия по въпроса как да се продадат държавните участия и каква цел ще се преследва с това - привличане на чуждестранен инвеститор или нещо друго. Илкова не изключи възможността раздържавителната стратегия да наложи допълнителни промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които биха позволили на БФБ-София да стане публично дружество. Съгласно закона един акционер не може да притежава повече от 5% от капитала на фондовата борса, което изключва публичен статут на дружеството. В момента държавният дял в БФБ-София АД е 44%, а в Централен депозитар АД, който след приетите изменения ще мине под контрола на Комисията за финансов надзор, е 42 процента. Друг съществен момент в преработения закон е създаването на фонд за компенсиране на инвеститорите. Той ще обезщетява клиенти на инвестиционни посредници, изпаднали в затруднено положение. Компенсацията ще е 90% от вземането на клиента, но ако не надхвърля определен таван, който постепенно ще се увеличава. До края на 2006 г. той ще бъде 12 хил. лв., през 2007 г. - 24 хил. лв., 2008-2009 г. - 30 хил. лв., а от 2010 г. - 40 хил. лева. Банките, застрахователните дружества, пенсионните и осигурителните фондове, държавните институции няма да ползват обезщетение от фонда. Средствата в него ще се набират от встъпителни и годишни вноски на инвестиционните посредници. Встъпителната вноска ще е равна на 1% от активите на клиентите на посредника. Годишните вноски пък ще бъдат в размер на 0.5% от паричните средства на клиентите и 0.1% от стойността на ценните им книжа. От 2006 г. размера на вноските ще определя петчленният управителен съвет на фонда, който ще се избира от Комисията за финансов надзор. Асоциациите на инвестиционните посредници и на банките инвестиционни посредници имат право да предложат по един от членовете на съвета и още един - двете заедно. Председателят и заместник-председателят на фонда ще се предлагат от КФН. Членовете на управителния съвет трябва да имат висше икономическо и юридическо образование и най-малко петгодишен професионален опит в областта на правото или финансите. Контрол върху дейността на фонда ще упражнява Сметната палата. Той ще може да се преобразува, прекратява и ликвидира със закон. Едно от най-чаканите изменения в закона е възможността за създаването на колективни инвестиционни схеми на договорна основа, известни в цял свят като взаимни фондове. Те се създават от управляващи дружества, които от своя страна получават възможност да работят в Европейския съюз. За целта трябва да уведомят КФН, като посочат приемащата държава, програма за дейността и организационната структура на клона. Управляващи дружества от страни членки на ЕС пък получиха правото да действат у нас чрез клон или при условията на свободно предоставяне на услуги, без да им е необходим лиценз от Комисията за финансов надзор. Заради това някои наши посредници се опасяват от силен конкурентен натиск. Други обаче възразяват, че българските дружества познават по-добре манталитета на бизнеса в страната, а имат и изградена клиентска ниша. Съгласно обновения Закон за публично предлагане на ценни книжа всички инвестиционни посредници трябва да се прелицензират до 31 януари 2006 година. Това се налага, защото се променя обхватът на дейностите, подлежащи на разрешителен режим. На посредниците се дава правото сами да избират какво да сложат в своята кошница от услуги. Това ще доведе до преоформяне на вътрешните правила и организация на работата на инвестиционните посредници, смята Илкова. Тя поясни, че КФН вече им е дала срок до края на май да подадат заявления за нови лицензи. След влизането в сила на промените в закона започва да тече нов шестмесечен срок, в който посредниците и управляващите дружества трябва да регистрират своите акции в Централния депозитар като безналични. Депутатите гласуваха още всички дружества, в които държавата или общините държат повече от 50%, да представят в Комисията за финансов надзор годишни одитирани и тримесечни отчети. Голяма част от играчите на пазара приемат със задоволство тази промяна, смятайки, че така дейността на тези компании ще придобие по-голяма прозрачност. Някои обаче се опасяват от свръхрегулация и недоумяват защо, след като има проверяващ орган в лицето на Сметната палата, е необходимо да се вменяват такива задължения и на КФН. Държавните и общинските предприятия ще започнат да се отчитат пред нея от началото на 2006 година. От закона отпадна идеята за облекчено отписване без търгово предложение на малки и слаболиквидни дружества от борсата. Публични ще стават автоматично дружества с над 10 хил. акционери. Законът за публичното предлагане на ценни книжа е приет през 1999 г. и оттогава е претърпял десет редакции, последната от които бе през август миналата година.В подготвения от данъчната администрация нов закон за облагане на физическите лица се предвижда хората, които са реализирали печалба от търговия с акции на фондовата борса, в рамките на една година да плащат данък върху тях. Ако между покупко-продажбата на ценни книжа е минало повече от година, налогът ще бъде спестен. В момента хората, които печелят от търговия с ценни книжа, не плащат нищо на хазната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във