Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И ДОГОДИНА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ ЩЕ ВЕГЕТИРА

Една от любимите поговорки на Конфуций гласяла: Ако дадеш на човека риба, ще го нахраниш за един ден. Ако го научиш на риболов, ще му дадеш препитание за цял живот. Тази хилядолетна мъдрост за значението на обучението най-сетне е започнала да достига и до управляващите в България, ако се съди по корекциите в бюджета. По разчети на Министерството на финансите за образователната система през 2005 г. ще бъдат заделени 1.732 млрд. лв., което е с 10.7 на сто повече от изтичащата година. Няма съмнение, че това увеличение е необходимо. Въпросът е само дали то ще се окаже достатъчно. Най-голяма част от допълнително отпуснатите от хазната средства - 1.277 млрд. лв. - трябва да отидат за средното образование. Тук увеличението спрямо 2004-а е 8.7 процента. Парите ще бъдат разпределени между общинските и държавните училища в страната. Директно от хазната за Министерството на образованието и науката ще бъдат приведени 238.6 млн. лева. Те ще отидат за покриване на разходите на средните училища, които са подчинени на ведомството на Игор Дамянов. Към земеделското министерство ще бъдат насочени 37.3 млн.лв., към културното - 11.8 млн.лв., а към Министерството на младежта и спорта - 4 млн. лева. Други 931 млн. лв. ще бъдат преведени от бюджета директно на общините, за да осигурят дейността на подопечните им учебни заведения. Над 74 млн. лв. от тези средства са предназначени за покриване на текущите разходи, 11 млн. ще отидат за изплащане на стипендии, а 33.6 млн. лв. са предвидени за капиталови разходи. Общо парите за образование в общинските бюджети са нараснали с 50.1 млн. лева. Но дори и в това количество средствата са крайно недостатъчни, коментират експерти. По техни изчисления е нужно поне още едно 10-процентно увеличение, за да се компенсира поне частично натрупаният през последните години финансов дефицит в системата на средното образование. Синдикатите алармират, че не са предвидени достатъчно средства и за домовете за сираци, които са на общинска издръжка. Въпреки обещанията субсидиите за тях не са индексирани според равнището на инфлацията, което обричало децата в подобни домове на мизерия. Според профсъюзите липсват пари за училищно здравеопазване, както и за храна и учебници на социалнослабите ученици. Директори на средни училища предупреждават, че и фондовете за заплата на учителите са крайно недостатъчни. Според синдикатите средната работна заплата в сектора трябва да стане 320 лв., а на преподавателите - поне 360 лева. Така учителите щели да бъдат мотивирани да осигурят по-високо качество на обучението. Сега средните възнаграждения са съответно 283 и 324 лева. Исканото увеличение обаче ще глътне над 40 млн. лв. и едва ли ще бъде прието от Министерството на финансите. Още повече че експертите от МФ изпитват определени съмнения, че подобна мярка наистина ще повиши качеството на образованието. Самият Милен Велчев многократно е заявявал, че преди да се мисли за увеличаване на разходите за образованието, трябва да се промени самата схема на финансирането му. Финансист номер 1 иска ясни гаранции, че парите няма да потънат в небитието, след като поемат към образователното министерство. Призивите му за по-сериозен контрол върху качествата на преподавателите обаче малко се разминават със заложеното във финансовия план за 2005-а, където фондът Наблюдение, анализ и оценка на качеството в средните училища е орязан с цели 3.6 млн. лева. При това положение записаното в проектобюджета намерение реформата в образованието да продължи, като непрекъснато се оценява постигнатият резултат, изглежда неизпълнимо. Дори и сега, преди съкращението на средствата, регионалните инспекторати на МОН не успяват да контролират постоянно учебния процес. С орязването на бюджетите им шансовете за промяна в системата стават съвсем минимални, коментират експерти. Между похвалните намерения на правителството е и заделянето на 3.3 млн. лв. за повишаване на квалификацията на преподавателите. Парите ще покрият предимно курсовете за компютърна грамотност, които учителите ще посещават. Това начинание е в съзвучие с планираното ускорено въвеждане на информационните технологии в средното образование, което ще струва допълнително 30 млн. лева. И тук обаче размерът на средствата не отговаря на поставените цели. Специалисти твърдят, че тези планове не могат да се осъществят с по-малко от 60 млн. лева. Без тези пари реформите ще си останат само добри намерения. Какъв е изводът? Виж поговорката в началото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във