Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И БУЛГАРГЕОМИН СЕ НАРЕДИ НА ОПАШКАТА ЗА ЛИБИЙСКИЯ ДЪЛГ

ФИРМАТА ЧАКА 12.5 МЛН. ДОЛАРА ЗА ВОДНИ СОНДАЖИ

Икономическото министерство спести чиновнически усилия малко преди отношенията между България и Либия да се втурнат към точката на замръзване.
Противно на очакванията на либийските власти, вместо заместник икономическия министър Иван Иванов на 21 април в либийската Национална нефтена компания (НОК) гостува една далеч по-скромна фигура. Оказа се, че в крайна сметка важната мисия да представи прословутия доклад за геологопроучвателните работи, извършени от нашите сондьори в далечната 1986 г. на петролните залежи в районите на Мурзук и Гадамес, е възложена на директора на регистрираната в джамахирията Българска нефтена компания (БОКО) Пламен Николов. Както писа в. БАНКЕРЪ в броя си от 31 март 2001 г., крайният срок за предаването на този рапорт, който НОК чака от 15 години, изтече именно на 21 април. Запознати с дългата одисея около предоставените ни петролни концесии в Либия през 1979 г. по силата на нарочна Междуправителствена спогодба твърдят, че на либийците е представен поредният неудачен вариант на един доклад, изготвен още през 1986 г. от несъществуващата вече фирма Геоком. Тя е създадена специално за разработка на концесиите. Либийците досега са отхвърлили девет негови версии, и то не защото не вярват на данните, а защото докладът не е направен по утвърдените изисквания, съобразени със западния стандарт в петролния бизнес. В първоначалния отчет на българската фирма е посочено, че доказаните извлекаеми запаси в района на Гадамес са в границите от 37.4 до 74.3 млн. барела нефт, 11.2 млн. барела газокондензат и 19.3 млн. кубика газ. А на терена в Мурзук извлекаемите запаси са изчислени между 66 до 137 млн. барела нефт. Общата стойност на тези залежи пък е сметната на 4 млрд. щ. долара. При дележ на печалбата 15 на 85% в полза на Либия (както е записано в Междуправителствената спогодба) това би донесло на България приходи от около 600 млн. щ. долара. Само че този розов сън изобщо не се сбъдна. Въпреки че заради него българската страна вложи почти 200 млн. щ. долара в пясъците на либийската пустиня. Колкото и да е странно, тъкмо нашите представители не си мръднаха пръста да получат поне някаква възвръщаемост от солидното количество зелена валута. През 1998 и 1999 г. бившият промишлен министър Александър Божков направи два злополучни опита да раздвижи нещата и... забърка нещата още повече. По негова заповед през 1998 г. споменатата фирма Геоком бе ликвидирана, а активите и пасивите й, барабар с тези на БОКО (българската нефтена компания, която е единственият легитимен партньор на либийската НОК), са влети в плевенското предприятие Проучване и добив на нефт и газ. Целта на тази благородна рокада е да се осигури кредит от 6.5 млн. щ. долара от Пощенска банка, за да се платят неиздължените от осем години заплати на геокомците, лели пот по либийските пясъци. А тъй като Геоком нямаше активи в България, които да заложи пред банката, Александър Божков предприе ликвидацията и вливането на дружеството в плевенската фирма. Тя на свой ред пое всички грижи по обезпечаването и издължаването на кредита. Година след неговото получаване обаче стана ясно, че плевенчани няма да свършат никаква работа по концесионния казус и през 1999 г., пак по заповед на Божков, наследството на Геоком премина в ръцете на Булгаргеомин. Само че оттогава насам и тази фирма не свърши нищо съществено в Либия, а кредитът от Пощенска банка, отпуснат за срок от пет години, започна да създава сериозни проблеми. При последната ревизия на Булгаргеомин, извършена миналото лято, проверяващите са изразили учудването си, че директорският борд на дружеството е поел обслужването на дълга, при положение че никъде в заповедта на Александър Божков не се говори за кредита. Според ревизорите той просто си оставал за сметка на плевенското Проучване и добив на нефт и газ. От Булгареомин пък под сурдинка съобщиха за в. БАНКЕРЪ, че от 1998 г. насам заемът всъщност изобщо не бил обслужван.
Като легитимен наследник на Българската нефтена компания в Либия (БОКО) Булгаргеомин обаче дължи на джамахирията около 800 000 либийски динара, или почти 2 млн. щ. долара за неплатени от БОКО данъци. Отделно, вече от свое име, булгаргеоминци дължат на либийците над 4 млн. либийски динара за неуредени данъци, срещу което имат претенции джамахирията да им плати за различни дейности 12.5 млн. щ. долара. Общо взето, колкото има да взима, толкова и трябва да плаща на либийците Булгаргеомин. Както научи в. БАНКЕРЪ, на заседанието на финансовата секция на Междуправителствената българо-либийска комисия, което се проведе на 17 април тази година в нашето Министерство на финансите, представителите на либийската делегация, водена от д-р Ибрахим Самад, са подписали нарочен протокол, с който се поемат ангажименти за изясняване на дълга към Булгаргеомин. Според представените засега документи, признати и от либийска страна, вземането в размер на 12.5 млн. щ. долара на българската фирма било признато. Друг е обаче въпросът дали тя ще може да докаже, че джамахирията й дължи още 16.5 млн. щ. долара. Във всеки случай засега най-голям късмет извади друга наша фирма с традиционно присъствие в Либия - с одобрението на д-р Ибрахим Самад Техноекспортстрой ще си получи в срок от 24 месеца и на няколко транша 160 млн. щ. долара от общо 275-те млн. щ. долара, които българското дружество смята, че му дължат либийците. На този етап така изглеждат разплащанията между Либия и България. По една или друга причина от ноември 1999 г. насам не е провеждана сесия на цялата Междуправителствена комисия, чийто съпредседател от българска страна е строителният министър Евгени Чачев, който наследи този пост от Евгений Бакърджиев. Явно само на такъв разширен и отговорен форум могат да намерят окончателно разрешение проблемите с дълга на Либия към България - около 53 млн. щ. долара към държавата и още 200 млн. щ. долара към фирмите, работили и все още присъстващи в бизнесживота на Арабската Джамахирия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във