Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И БРЮКСЕЛ НЕ ВЯРВА НА СЪЛЗИ

Последният понеделник на април, 25-и ден от месеца. В резиденцията на премиера на великото херцогство Люксембург - Жан Клод Юнкер, един до друг пред синия флаг на Евросъюза чинно са се строили държавните и правителствените ръководители на 25-те страни членки. В залата влизат премиерите на България и Румъния и полагат подписи под наброяващия над 1000 страници договор за присъединяване на двете балкански държави. Следват Одата на радостта (официалният химн на ЕС) и химните на България и Румъния. Министър-председателят ни заявява с навлажнени от радост очи, че това е историческият реванш на съдбата към неговата родина и се нарежда за снимка на лидерите на разширения ЕС, включващ вече 27 държави.Приблизително така ще изглежда процедурата по подписването на договора за присъединяването на страната ни към Европейския съюз, до която остават малко повече от два месеца. А причината да представим в аванс този паметен миге развихрилата се истерия покрай внесения от обединилата се за кратко парламентарна опозиция вот на недоверие срещу правителството на НДСВ и ДПС. Едно от многото странни неща около него бе, че се дискутираха не толкова мотивите за свалянето на властта, а как ще повлияе това на сключването на споразумението с общността. Ако се вярва на думите на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева и на външния министър Соломон Паси, описаният по-горе щастлив сценарий няма как да се случи, ако през следващите четири месеца у нас не управлява кабинетът, чийто членове са и самите те. И главният ни преговарящ, и министър Паси дотолкова се вживяха в ролята на говорители на Европейската комисия, че започнаха да чертаят мрачни сценарии, от които сигурно биха настръхнали косите и на експертите на Жозе Маноел Барозо. Меглена Кунева например изрази опасения, че ако се стигне до служебно правителство, това ще коства отлагане на подписването на договора от Люксембург и потърпевша щяла да се окаже и северната ни съседка Румъния. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, от Брюксел отговориха на тези изявления чрез Кристина Наги, говорител на комисаря по разширяването - Оли Рен. Госпожа Наги отбеляза нееднократно пред чуждестранните медии, че Европейският съюз ще подпише документас всеки излъчен по конституционен ред български кабинет. На свой ред румънският президент Траян Бъсеску изрази недоумение пред своите съграждани защо политическите страсти в България трябва да се пренасят и отвъд Дунава? Отделен въпрос е доколко състоятелна е тезата, че служебното правителство няма правомощия да подписва международни договори. Да не забравяме все пак, че именно подобен кабинет, начело със Стефан Софиянски,постигна през 1997 г. споразумение с Международния валутен фонд и подаде молбата за членство на България в НАТО.Като юрист министър Кунева няма как да не знае, че по силата на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и действащия у нас Закон за международните договори - споразумения като това с Евросъюза могат спокойно да се подпишат и от президента на републиката Георги Първанов. Друго си е обаче под наслова и сме най-красиви, и сме най-добри да застане сегашният правителствен екип.Един от логичните от правна гледна точка аргументи на Меглена Кунева бе, че поправките в конституцията, засягащи членството ни в ЕС, трябва да бъдат обнародвани в Държавен вестник преди 25 април. Но на практика това вече може да стане още през следващата седмица, след като временната парламентарна комисия за промените в основния закон постигна в сряда - 9 февруари, съгласие по спорния текст за покупката на земя от чужденци. Сега остава само законопроектът за изменение на конституцията да се гласува на второ и трето четене от Народното събрание (първото мина в края на януари). Според изпълняващата длъжността председател на парламента Камелия Касабова твърде вероятно е двете гласувания (едното от които е поименно) да бъдат насрочени в един и същи ден - 16 февруари. Доста по-неуспешен се оказа опитът на министър Пасида борави с правната материя. В интервю за една от националните ни телевизии той заяви, че ако кабинетът падне, съществува реален риск да се стигне до ситуация, при която договорът за присъединяване да действа само за България, но не и за ЕС. Казано с други думи, ние ще прилагаме правото на общността, но няма да получаваме средства от структурните фондове. Явно Соломон Паси е имал предвид, че документът ще бъде ратифициран в срок от нашето Народно събрание, но не и от парламентите на 25-те държави, сегашни членки на съюза. Според запознати с преговорния процес обаче, в един от многобройните анекси към договора, който ще бъде подписан на 25 април, ще има клауза, че той влиза в сила едва след ратификацията му от законодателните органи на договарящите се страни. Без да се отрича всичко сторено в преговорите с Европейския съюз от кабинета на НДСВ, не би било лошо неговите представители да се отърсят от усещането, че евроинтеграцията започва и приключва с техния мандат. Както подчерта ръководителят на делегацията на Еврокомисията у нас Димитрис Куркулас, политиката си е политика, а графиците са си графици - Евросъюзът не преговаря с едно или друго правителство, а с България. Още по-добре ще е, ако хората от изпълнителната власт (включително и след парламентарните изборите през юни) просто редовно си пишат домашното Тази препоръка бе отправена и след подписването на 7 февруари на финансовия меморандум по програма ФАР 2004 между България и Европейската комисия. Същевременно задачите съвсем не са малко. Достатъчно е да се напомни само, че реформата в досъдебната фаза на наказателния процес тепърва предстои да започне. От решаващо значение за омилостивяването на Брюксел по тази линия ще е дали сформираната в края на миналата година работна група към Министерството на правосъдието ще съумее да подготви до края на юни проект за изцяло нов Наказателнопроцесуален кодекс. Дотук го докарахме след острите критики в заключителния доклад на провелата се през лятото на 2004-а партньорска проверка за изпълнението на поетите от България ангажименти по главата Правосъдие и вътрешен ред. Повече яснота около подготовката на кодекса може би ще има в края на февруари. Тогава у нас пристигнат поредните инспектори на ЕС, участващи в третата партньорска проверка по правосъдната глава. Но ако с приемането на Концепцията за реформа в наказателното правораздаване Министерският съвет отчете известна активност по темата нов НПК, то не така стоят нещата със забележките на Еврокомисията за промяна в структурата и организацията на работата на прокуратурата. Трудно могат да се отчетатнякакви успехи и в борбата с корупцията по висшите етажи на държавната администрация, както и в областта на здравеопазването и образованието. А подобна препоръка фигурираше в последния доклад на Брюксел за страната ни. За липсата на парламентарен омбудсман и на председател на комисията по дискриминация пък се изписа и изговори толкова много, че вероятно и евроекспертите вече са разбрали, че двата поста ще останат вакантни до края на мандата на НДСВ.На това фон, при обявяването на законодателните приоритети на мнозинството в парламента изненадващо не бе споменат нито един от изоставащите проекти от работния план към Стратегията за ускоряване на преговорите с Европейския съюз. Според източници от Министерския съвет такива са общо 22 проекта, но вместо да наблегнат върху държавния вътрешен финансов контрол, паметниците на културата и др., царските депутати декларираха че ще гледат с предимство избирателния закон, както и законопроекта за конфискация на придобитото от престъпна дейност имущество. Проблем е, чеграфикът съвсем ще се сгъститъй като в началото на годината Министерският съвет актуализира работния план с нови нормативни актове. Предвижда се до края на 2005-а депутатите да приемат три изцяло нови кодекса - Административно-процесуален, Застрахователен и този за Международното частно право. Ще се стигне вероятно и до дебат по изменението на разпоредбите в Закона за допитването до народа, за да се регламентира по-детайлно провеждането на референдума за членството ни в ЕС. Ако, разбира се, такъв все пак бъде насрочен, защото НДСВ и партньорите му продължават да си правят оглушки по този въпрос. Така че не би било зле покрай политическите битки депутатите да запретнат ръкави и да се заемат малко повече със законотворчество, за което всъщност им се плаща по конституция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във