Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И БАЛКАНСКИЯТ ТОК ТРУДНО СИ ПРОБИВА ПЪТ НА ЗАПАД

Втори меморандум за създаването на регионален енергиен пазар бе подписан в началото на седмицата в гръцката столица Атина. Очакванията са в начинанието да се включат Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Румъния, Хърватска, Сърбия и Черна гора, Австрия, Гърция, Италия и Турция. А като наблюдатели - Унгария, Молдова и Словения. Освен от представители на тези страни документът бе подписан и от заместник-председателя на Еврокомисията Лойола де Паласио и координатора на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа Ерхард Бусек.Намерения за изграждането на единен регионален пазар бяха афиширани и в първия меморандум, подписан пак в Атина през ноември 2002 година. Той предвиждаше до юни 2004-а балканските държави да имат независими национални органи за регулиране на енергийната им индустрия и независими национални оператори на електропреносната система. Подписалите го трябваше да разполагат до 2004 г. и с разработен правилник за работа в общата енергийна мрежа. Днес обаче се оказва, че повечето от балканските правителства са се задоволили само с първоначалния ентусиазъм и сериозно изостават от набелязаните срокове. В новия документ либерализацията и обединението на енергийните пазари в Югоизточната част на Стария континент са отложени най-късно до средата на 2005 г. и допълнени с перспективата за интеграцията и на газопреносните инфраструктури. Но по всичко личи, че и тазгодишният форум ще си остане единствено в сферата на добрите пожелания. Причината е, че в сегашния си вид и двата меморандума все още не са правно обвързващи и нямат задължителен характер. В същото време предимствата на единния пазар за Балканите съвсем не са за пренебрегване - реализиране на множество регионални и трансевропейски електроенергийни проекти, увеличаване на износа на ток, подобряване на качеството на предлаганите услуги и намаляване на цените за привилегированите потребители на електроенергия.Според енергийния министър Милко Ковачев единствено ясна правна рамка и правила на играта ще създадат необходимите условия за привличане на инвеститори, които да участват в модернизацията на енергийните мрежи в региона. В покриването на тези условия най-напреднали засега са България и Румъния, но пък сериозно изостават страните от т.нар. Западни Балкани. Спънките при тях не са една или две - както по отношение на законодателството, така и на енергийната инфраструктура... Все още не са възстановени междусистемните връзки в бивша Югославия след бомбардировките през 1999 г., изграждането на 400-киловолтовия далекопровод между България и Македония едва сега започва, а възможностите на енергийната система на Албания и на тази в Косово са труднопредсказуеми.Изчисленията на европейски експерти показват, че за създаването на регионалния енергиен пазар ще са необходими около 10 млрд. евро. Твърденията са, че средствата могат да бъдат осигурени, и то преди всичко с активното съдействие на Италия. На Апенините дълго време ще помнят срива в електроподаването през септември тази година, който остави милиони италианци без електричество. А най-достъпният вариант за предотвратяването на подобни проблеми в бъдеще изглежда вносът на електроенергия именно от Югоизточна Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във