Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ХЪКАТА, МЪКАТА, ИСПА И САПАРД

Във вторник (30 септември) зрителите на Българската национална телевизия изпитаха съмнителното удоволствие в продължение на два часа да се наслаждават на изящната словесност и острата мисъл на политическия елит. Общо 14 представители на различни партии и движения, разделени в два отбора - парламентарни и извънпарламентарни, трябваше да представят блестящите си идеи за процъфтяването на българските градове и села. Първите - по-пространно, за 9 минути и безплатно, а вторите - за по-скромните 5 минути и срещу символична сума се упражняваха по иначе благозвучната тема Финансиране на общините. Разкриване на нови работни места. Трябва да се признае, че по-чевръстите бързо му намериха колая. Вълшебните думички предприсъединителни фондове на ЕС, програмите ИСПА и САПАРД, пари по ФАР се ронеха от устите на кандидат-кметовете като мазилка от стар калкан. Целта на този ловък похват бе да омагьоса огромната част от зяпналия в захлас пред телевизорите електорат. Не че много са тия, дето са разбрали за какво му говорят политиците от екрана (повечето от тях също не бяха наясно), ама друго си е да чуваш едни такива сериозни и завъртени думички. Звучат почти като заклинания. За ценителите на статистиката сме длъжни да отбележим, че най-компетентни в еврословесните трикове се оказаха представителите на СДС, БСП и ДПС. Досегашният син кмет на Пазарджик и кандидат за втори мандат Иван Колчаков жонглираше най-майсторски с усвоени суми по предпресъединителни фондове, по програмата САПАРД. Тук му е мястото само да вметнем, че общините могат да ползват финансиране по тази програма едва от преди месец, от 1 септември, и ако господин Колчаков е бил откровен, усвоените до този момент в Пазарджишкия регион суми гражданите дължат предимно на Министерството на земеделието, а не на кмета или общината. А издигнатият от БСП кандидат-кмет на столицата Стоян Александров пък така се беше омагьосал от всички тези фондове и програми, че накрая бодро обеща, че ще осигури за София пари дори и по селскостопанската програма САПАРД, нищо че в столицата този отрасъл бил много слабо застъпен. Любима тема на представителя на ДПС Джевдет Чакъров пък бяха предприсъединителните фондове от ЕС. Досега те слабо се усвоявали, но кандидат-кметовете и общински съветници на ДПС имали добра подготовка най-после да се докопат до тези пари. Дребният проблем, че огромната част от тези средства може да управлява единствено правителството, бе нехайно подминат. Явно с разчета, че пари за общинските власти ще пристигнат у нас, след като влезем в ЕС и започнем да черпим от структурните фондове, а тогава говорещите господа очакват вече и още да са кметове.Иначе обещанията за инвестиции по европейски програми звучат авторитетно, но не съвсем вярно. Парите от ФАР например са предназначени предимно за укрепване на държавната администрация и поради тази причина трудно биха могли да напълнят хазната на общините. Почти сакрално звучащата програма ИСПА пък е съсредоточена в изграждането на големи инфраструктурни проекти, които най-често също са от компетентността на централната изпълнителна власт, а не толкова на щедро обещаващите местни кандидат-управници. Всичко това обаче го знаят само шепа журналисти и малко повече работещи по изброените проекти експерти. Със сигурност именно на това непознаване са разчитали и бълващите обещания за финансови потоци от тези програми политици в студиото. Единственото им извинение в случая може да бъде само фактът, че почти никой не ги е гледал, а още по-малко зрители пък са ги и слушали. А и поговорката обяснява, че от обещания глава не боли. Ако пък някой се е вързал на приказките им, няма да е първият наивник, пуснал бюлетинка, окрилян от голи надежди.За тези, които няма да се хванат на финансовата въдица обаче, беше спусната по-блещукаща стръв. Отегчително равният тон в дебата беше подрънкващо разнообразен от звука на чифт белезници, неловко размятани пред камерата от бившия журналист, а сега кандидат за кмет от името на земеделците на Яни Янев Волен Сидеров. Единствено той не обеща на избирателите си реки от европейски пари, а само повече килии в затворите. В тях щял да набута незаконно забогателите през последните 12 години. Не че бе оригинално, но все пак нечия кожа може и да е понастръхнала. Зер, не така, с белезници в студиото си представяхме прелестното лице на демокрацията...Истинският въпрос обаче е защо българският данъкоплатец, който и без друго трудно свързва двата края, трябва да е длъжен да финансира и това сценично недоразумение, наречено претенциозно предизборен дебат. Сметката е проста. БНТ е държавна телевизия и за издръжката й тази година бюджетът е отпуснал около 40 млн. лева. Любимата на българския народ, според последните проучвания на НЦИОМ, телевизия трябва да изкарва останалите си доходи, както се полага - чрез реклама. Публикуваните в сайта на телевизията цени за реклама в прамтайма, сиреч времето от 19 до 22 часа, са съответно 4500 лв. за 30 секунди в понеделник, петък и неделя и 5400 във вторник, сряда, петък и събота. Всичко без ДДС. А политиците, които също рекламират и себе си и партиите си, според неясна логика на законодателя, дължат на БНТ само 130 лв. за минута, или 65 лв. за 30 секунди. Е, що да се чудим на многотията от безнадеждни кандидати. Срещу жълти стотинки ставаш известен човек, телевизионна звезда, любимец на девойките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във