Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Хъб мечти пред празни тръби

Haличиeтo нa петрол и гaз в Чepнo мope пpивлeчe гoлeмитe пeтpoлни ĸoмпaнии, ĸoитo пpoyчвaт зa пoтeнциaлни нaxoдищa в тepитopиaлнитe вoди нa Pyмъния и Бългapия.

През изминалите години някои от газовите проекти на Балканите се провалиха, други се забавиха, очертаха се нови...

България в момента е разположена между три газопровода, но съществува реална опасност заради недалновидни управленски решения и въпреки изгодното географско положение на страната ни да се появят  проблеми  със снабдяването й със синьо гориво.

Най-важният за нас в момента е Трансбалканският тръбопровод, който единствен е подсигурен с договори и работи с пълния си  капацитет, но само с руски газ. По него си доставяме 90% от необходимата ни суровина. Споразумението за използването му обаче изтича в края на 2019 година. Другият е  "Турски поток", който все още се изгражда през Черно море и стигна до Турция, която е крайната спирка на първия етап, но и той доставя само руски газ. Продължението му към Европа обаче не е сигурно засега - дали през Гърция, дали през България ще минава. Но и тук има много съображения и предстоящи уточнения между Европейската комисия и Русия.

Третата тръба - Трансадриатическият газопровод (ТАП), е проект, замислен  да транспортира природен газ от Кавказкия регион и от Близкия изток до Южна Европа. Той започва от Гърция, ще преминава през територията на Албания и през Адриатическо море до Италия  и ще продължава до Западна Европа. Над 80% от общата му дължина от 765 км са изградени, съобщават от проектната компания. Предвижда се чрез този проект да се повиши безопасността и диверсификацията на доставките на газ за европейския пазар. Първоначално  източник за запълване на тръбите в обем от 10 млрд. куб. м ще са находищата на газ в района на Каспийско море, най-вече от находището "Шах Дениз 2" в Азербайджан. Проектът за Трансадриатическия газопровод се поддържа от ЕС като част от планирания Южен газов коридор на Европа. Очаква се през 2020 г. ТАП да бъде въведен в експлоатация. Той е един от вариантите, чрез който страната ни ще получи около 40% от природния газ, който потребяваме. Източникът е   Азербайджан - чрез газовата връзка IGB между България и Гърция. В момента продължава подготовката за свързване на мрежи на двете страни в точките Комотини и Стара Загора.

През ноември миналата година правителството прие официално своята нова Енергийна стратегия. Промяна в енергийната система на страната е необходима и тя трябва да бъде интегрирана изцяло с концепцията за газовия хъб "Балкан". Това обяви заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков на дискусията  по време на обсъжданията за актуализирането на Енергийната стратегия. С промените в нея след 1 януари 2020 г. се очаква значителна промяна в основната посока и в маршрутите на доставка на природен газ през територията на България от Север - Юг на Юг - Север, както и потенциално намаляване на транзитираните през страната количества. Предстои изграждане на ключови инфраструктурни проекти в региона. Според информацията от Министерския  съвет такива са "Турски поток", проектите от "Южния газов коридор" - Трансанадолският и Трансадриатическият газопроводи, междусистемната връзка Гърция-България, както и проектът за нов терминал за втечнен газ в гръцкия град Александруполис.

В югоизточната част на Европа има нужда от повече източници за доставка на природен газ. Изборът на алтернативни доставчици, както и изграждането на свързани газопреносни системи  биха могли да спестят голяма част от неудобствата на страните от Източна и Югоизточна Европа. Втечненият газ от САЩ, от  Катар, от Алжир, от Нигерия е добре дошъл, но засега цената му е по-висока от тази на стандартното синьо гориво от Русия, Норвегия, Алжир, Либия и други страни. Очертава се  и битка за предполагаемите големи ресурси от природен газ в акваторията на Черно море. Според някои оценки те възлизат на над 200 млрд. куб. м - количество, достатъчно да покрие потреблението в региона за около 20 години. Според последните данни Румъния е най-напреднала  в проучванията  за добив в този регион. Погледите са вперени в основния инвеститор в Черно море - консорциумът между американската компания ExxonMobil и румънската OMV  Petrom. Техните дълбоководни проучвания в румънската акватория са констатирали  потенциал на  залежите  до 84 млрд. куб. метра. А това означава  възможност за  ограничаване на монопола на Русия. Бъдещето ще покаже доколко тези прогнози са реалистични, защото за това ще са необходими огромни финансови средства, специалисти, нормативни промени в сектора на енергетиката, съгласувания между Европейската комисия и Русия по изпълнение на подписани вече договори и работа по много други детайли. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във