Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ХРОНОЛОГИЯТА НА ЕДНА ПРЕДИЗВЕСТЕНА СМЪРТ

Протестите на еколозите от края на 1989 - началото на 1990 г. придадоха на понятието ядрена енергетика почти неприлично звучене. Централата в Козлодуй бе отричана и анатемосвана, а строежът на втората атомна в Белене бе спрян. По същото време и целият западен свят обяви по-старите руски реактори за опасни и тръгна на кръстоносен поход за затварянето им. Европейската общност и Г-7 категорично се обединиха около общите стандарти за ядрена безопасност в страните от Централна и Източна Европа и през 1991 г. подписаха стратегическия документ AGENDA 2000, който покрай другото предвиждаше затваряне на I-IV блок на Козлодуй в реалистичен график. През същата 1991-ва български експерти заедно с американския специалист Питър Янев разработиха технологичен проект за повишаване на безопасността на малките ни реактори. Предвиждаше се допълнително изграждане на локализираща кула - т.нар. кула на мълчанието - която при евентуална авария да отведе всички радиоактивни газове. Осигурено бе и финансиране от ЕБВР. Но проектът не видя бял свят. Към края на 1992 г. към Европейската банка за възстановяване и развитие бе създаден специален Фонд за ядрена безопасност, в който участват 16 страни донори (включително и Еврокомисията). Основната му цел е да прилага на практика атомните решения на Европа. ЕБВР предложи на държавите, експлоатиращи небезопасни реактори (от типовете ВВЕР-440 В230 и чернобилските РМВК), споразумения за безвъзмездна помощ за спешни краткосрочни мерки, които включваха и клаузи за спирането им след определен период от време.На 16 юни 1993-а кабинетът на Любен Беров подписа споразумение с ЕБВР, с което бяха отпуснати 24 млн. екю за подобряване на безопасността на блокове III и IV в АЕЦ Козлодуй. Срещу тях България се ангажира да спре първите два блока в централата до 1 април 1997 г., а блокове III и IV - през 1998-а. Парите бяха получени и набързо похарчени, но споразумението не бе ратифицирано. През януари 1999 г. Европарламентът гласува специален Доклад по въпросите на ядрената енергетика, който акцентира върху факта, че правителствата на Словакия, Литва и България не са предприели обещаните мерки за затваряне на опасните си реактори. Натискът върху трите държави се засили, посочена им бе и алтернативата - членство в Евросъюза.В късната есен на 1999-а ядрените скептици в Брюксел получиха своя реванш. След Братислава и Вилнюс на 14 ноември и София се отрече от анатемосаните реактори. Тогава бе подписан прословутият меморандум Костов - Ферхойген, с който страната ни се ангажира до 2002-ра да затвори първите два малки блока в Козлодуй и да договори затварянето на следващите два (за не-по-късна дата от 2008-2010). Съответно правителството получи покана да започне преговори за присъединяване към ЕС. По-късно членове на кабинета официално заявиха, че при подготовката на меморандума са подменени документи и срокът за спирането на малките реактори бил съкратен с по две-три години. Меморандумът е трябвало да се съобрази с бившата енергийна стратегия на страната, според която I и II блок са щели да бъдат спрени едва след завършването на модернизацията на V и VI реактор през 2004-2005 г. Срокът за затварянето на следващите два малки енергоблока е бил фиксиран за 2010-2012 г.На 25 май 2000 г. тогавашният финансов министър Муравей Радев и енергийният шеф Иван Шиляшки подписаха гаранционното споразумение между АЕЦ Козлодуй, НЕК и ЕБВР (фонд Евроатом) за заем от 212.5 млн. евро за модернизация на пети и шести блок. През същата година документът бе ратифициран от парламента. На 19 ноември 2002 г., при затварянето на глава Енергетика, правителството на Симеон Сакскобургготски пое ангажимент пред ЕС да затвори спорните два малки блока през 2006-а, а Евросъюзът обеща да направи партньорска проверка на АЕЦ Козлодуй. Година по-късно проверката най-накрая бе проведена и експертите за пореден път констатираха безопасността на реакторите ни. Обобщеният доклад на Брюксел обаче окончателно обрече и вторите два малки блока. Така четирите реактора, всеки от които с годишно производство на ток за поне 120 млн. лв., бяха продадени срещу... 550 млн. евро. Приблизително толкова, колкото страната ни би получила само от двегодишната им експлоатация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във